Половин председателство по-късно

Изминаха три месеца откакто България застана начело на Европа – като председател на Съвета на Европейския съюз. В този период слушахме легенди за величината на „титлата“, обещания за чувствителна промяна в проблемни сектори и разбира се... за приоритетите на българското председателство. Всъщност все още чуваме за приоритетите – стриктно изброявани и досега от българските политици на различни европейски събития.

Днес министърът на Българското председателство Лиляна Павлова ни очерта накратко постигнатото през последните три месеца. За този период София е била домакин на повече от 100 събития, свързани с Председателството - конференции, неформални срещи, заседания, триалози. Над 10 хил. делегати се включиха в събитията от календара на Председателството. Проведени са 22 съвета на министрите и три срещи от Парламентарно измерение.

"Част от реално поставените цели на Председателството вече са в графа изпълнени, но предстои още много работа", заяви Лиляна Павлова на пресконференция по повод постигнатото за последните месеци. Акцент според министъра са организираните тристранни срещи - един от успехите е подписаната директива за работа на Европол.

Какво се случи до сега?

Нека проследим кои бяха главните моменти в последните месеци. Безспорно най-важни от началото на годината бяха посещенията на германския лидер Ангела Меркел, на европейските лидери – Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, както и на турския президент Реджеп Ердоган.



Меркел пристигна в България на 20 януари за среща с премиера Борисов в резиденция „Бояна“, а основната причина, която ни посочиха бе представяне на приоритети на Председателството за следващите 6 месеца. Разбира се, не подминахме подкрепата на германския канцлер за тогава все още несъстоялата се среща между европейските лидери и турския президент, за темата за Западните Балкани, както и сътрудничество в проектите на Българското председателство. Темата Шенген също бе включена в разговора, като Меркел смята, че България е на прав път и постепенно ще започне да въвежда шенгенските правила.



Разбира се, не можем да пропуснем и събитието на Председателството – а именно срещата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, турския президент Реджеп Ердоган и българския премиер Бойко Борисов. Тя се проведе на 26 март във Варна и от нея разбрахме, че Турция остава партньор на Европейския съюз и продължава да се бори за пълноправно членство в организацията. Противно на това бе мнението на австрийския канцлер Себастиан Курц, изказано в навечерието на срещата, който призова за спиране на преговорите между ЕС и Турция, тъй Анкара не спазва условията за присъединяване.



Изненадващо на срещата от високо равнище не бяха поставени въпросите за човешките права като условие за членството на Турция, нито пък операцията в Африн. Европейските лидери поискаха подобряване на отношенията на Турция с Кипър и Гърция, а от своя страна Ердоган постави въпроса за плащането на трите милиарда евро за бежанците. Заговори се за още една подобна среща в края на шестте месеца Председателство.



На 26 януари се проведе неформална министерска среща „Правосъдие и вътрешни работи“ в София, където бяха обсъдени създаването на Европейска прокуратура и въпросът за изкуствения интелект и роботиката от гледна точка на правосъдието. Българският министър на правосъдието Цецка Цачева обясни за ключовата роля на Председателството в осигуряване на бързо и справедливо правосъдие, основано на взаимно доверие между държавите членки.

Вече 2 месеца по-късно, на конференция, посветена на службата на европейския прокурор, която се проведе в резиденция „Бояна“, стана ясно, че бюджетът, предвиден за създаването на прокуратурата е близо 5 млн. лв. Приносът на Българското председателство обяви правосъдният министър Цецка Цачева, която заяви, че две държави – Холандия и Малта, са се включили към регламента на Европейската прокуратура. Цачева призова възможно най-много държави членки на ЕС да се включат към институцията, за да бъде тя ефективна. Друг акцент от срещата бе, че според министъра на правосъдието правомощията на институцията трябва да се увеличат и тя да може да разследва терористични актове.



В средата на февруари вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева бе домакин на неформалната среща на министрите на външните работи на страните от ЕС „Гимних“, която се проведе в Националния дворец на културата (НДК). Заедно с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Фредерика Могерини, Захариева потвърди, че страните от Западните Балкани може да са в ЕС до 2025 г. Отново бе обсъдена стратегията за присъединяване на тези страни, която ще бъде и акцент на предстоящата в Брюксел конференция – на 24–25 април. Според Захариева България е положила съществени усилия, за да върне страните от Западните Балкани в дневния ред на Европа.

През месец май страната ни ще е домакин и на срещата на високо равнище между ЕС и страните от Западни Балкани. В очакване сме на конкретни резултати и на категоричен принос на България по темата - един от главните шестмесечни приоритети.



Следващата многогодишна финансова рамка бе темата на финансовите министри от страните-членки в началото на март. Владислав Горанов, министър на финансите, акцентира, че България може да увеличи вноската си по бюджета на ЕС. Според него обсъжданото 10-процентно увеличение на вноската ни е поносимо за страната и се налага заради напускането на Великобритания.

„Нека не позволяваме Европа да стане скучна“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на обсъждането на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.



Началото на февруари НДК стана дом на срещата на европейските министри на туризма. Там стана ясно, че много от най-посещаваните градове вече не искат туристи и трябва да се рекламират по-непопулярни места. А рекламата определено следва да се дигитализира в епохата на бързоразвиващите се модерни технологии.

За министъра на туризма Николина Ангелкова усилията на България са насочени в привличането на повече китайски туристи. Изготвят се иновативни туристически пакети, които да спомогнат за разширяването на сектора в България и се работи за създаване на директна авиолиния България-Китай.



Дигитализацията, един от основните предъвквани приоритети на Председателството, бе и една от темите на конференцията „Бъдещето на труда“ от 22 март. Разбрахме, че Европа има нуждата от 350 хил. IT специалист, а в следващите години бройката им ще достигне 500 хил. Това ни обясни еврокомисарят Мария Габриел, която посочи, че много от днешните работни места ще бъдат автоматизирани – т.е, за да могат хората да бъдат конкурентноспособни на машините, трябва да се модернизира сферата на образованието.

Това веднага ни препрати към подобно изказване от същата конференция на основателя на „СофтУни“ Светлин Наков, че до 30 години нискоквалифицираната работна ръка ще се замени от роботи. Съществена част нови, несъществуващи сега професии ще се появят на пазара в следващите години.



На 31 януари се проведе конференцията "Иновации за конкурентноспособност. Базовите индустрии - двигател на растеж" в хотел "Маринела" в София под патронажа на министъра на икономиката Емил Караниколов. Там стана ясно, че отново ще се залага на качествена дигитализация в сектора и въпреки че  нисковъглеродните европейски икономики са все още далеч, всички погледи са насочени в тази посока.


Конференция за здравословното хранене се проведе в началото на февруари в НДК. Омбудсманът Мая Манолова призова за създаване на единен европейски орган за контрол върху храните, или казано по-просто - контрол върху забранените Е-та, които се намират в продуктите, които консумираме. Има определен брой Е-та, които са допустими за употреба в ограничени количества, но много от хората, които търсят омбудсмана, се притесняват за двойните стандарти, особено при детските храни.


На конференцията се запознахме и с двама младежи - Венелин Чакалов и Александър Чаушев, които са разработили безплатно мобилно приложение, което разпознава по етикетите на храните какви добавки и Е-та има в тях и какви могат да бъдат отраженията върху организма. Момчетата са ученици в 12-ти клас в Езиковата гимназия в Смолян и вече са представили  E-FOOD SCANNER в Европейския парламент.

Очакваме следващите три месеца, в които България гордо продължава да бъде начело на Съвета на ЕС. Очакваме и конкретни резултати от многобройните срещи и конференции, които се провеждат ежеседмично в НДК.

Какво предстои?

Безспорно най-важен за председателството е месец май - с две поредни среши на върха на 16  и 17 май. Първо ще се проведе неформална среща на държавните и правителствените ръководители на 28-те ЕС. А на 17 май София ще бъде домакин на срещата на върха - лидерите на ЕС и Западните Балкани, като основен акцент ще бъде свързаността -  транспортна, дигитална, енергийна, образователна.

Друг важен момент ще бъде и приемането на реформата на системата за убежища (т.нар. Регламент Дъблин). По думите на Лиляна Павлова България е предложила нова философия и подход по темата - засилен граничен контрол по външните граници.

Проектът за следващата многогодишна финансова рамка ще бъде представен на 2 май и оттам нататък предстоят редица срещи относно бъдещето на кохезионната политика, дигиталния дневен ред, цифровия пазар.