Пореден опит за „квазинационализация“ на пенсиите застрашава 4.5 млн. българи

Премахването на осигурителните вноски към пенсионноосигурителните дружества ще задълбочи проблемите в пенсионната система, ще насърчи противопоставянето между отделните ѝ стълбове и ще ощети работещите. Това се посочва в позиция на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и водещи работодателски и капиталови организации, входирана в Народното събрание и изпратена до лидерите на парламентарните групи.

Поводът е внесен от проруската партия „Възраждане“ законопроект за промени в приетия на първо четене проектобюджет на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. Той предвижда до края на годината цялата задължителна пенсионна вноска да постъпва във фонд „Пенсии“ на ДОО, без 5% месечно от нея да влиза по персоналните наследяеми партиди на осигурените лица.

Напомняме, че това не е първият опит да се пренасочат 5-те процента вноска за частните пенсионни дружества към НОИ. В началото на 2025 г. от „Възраждане“ отново направиха такова предложение, но то бе отхвърлено. Тогава председателят на БАДДПО Евелина Милтенова каза в коментар пред Economic.bg, че това е трети или четвърти път, в който се предлага подобно измемение в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

„Квазинационализация“ на лични спестявания

Приемането на предлаганите промени би било фактическа квазинационализация на лични средства, защото тези вноски са частни пенсионни спестявания. Това ще доведе до драстично ощетяване на осигурените лица“, посочва се в становището.

Според него ощетени ще бъдат и наследниците на осигурените над 4.5 млн. лица, тъй като средствата, натрупани във фондовете от втория стълб, се наследяват.

От бизнеса предупреждават още, че мярката влиза в противоречие с препоръките на ОИСР и ЕК за задълбочаване на ролята на капиталовите стълбове и може да засегне негативно процедурата по членството на България в ОИСР.

Много е вероятно подобна стъпка да бъде възприета силно негативно от ОИСР, в т.ч. да засегне процедурата по членството на страната в ОИСР“, предупреждават експертите.

Според тях „само постепенното увеличаване на размера на вноските може да помогне на осигурените лица да достигнат пенсионен доход, който да осигури подходящо ниво на заместване на дохода след пенсиониране“.

Риск от разпродажби на борсата

Инвестициите на фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване в български финансови инструменти възлизат на близо 3 млрд. евро – ДЦК, акции и облигации на български компании, взаимни и алтернативни инвестиционни фондове. Според становището при спиране на вноските има реална опасност от „fire sale“ (бел. ред. - т.е. бърза разпродажба на по-ниски цени) на инвестиции на БФБ, тъй като фондовете ще бъдат принудени да осребряват и преструктурират портфейлите си в кратки срокове.

„Цената“, или крайният ефект от прилагането на подобна мярка ще понесат пряко осигурените в пенсионните фондове лица“, допълват от БАДДПО.

Доходност над инфлацията

Позицията изтъква и резултатите на втория стълб: според БАДДПО през 2023 г. универсалните пенсионни фондове са реализирали номинална доходност от 8.32%, през 2024 г. – 6.56%, а през 2025 г. – 6.26%. Кумулативната доходност за периода достига приблизително 22.8% и изпреварва натрупаната инфлация от около 17.1% по данни на НСИ.

Само през първото полугодие на 2026 г. дружествата са разпределили по партидите на осигурените допълнителен инвестиционен доход от 584 млн. евро, а нетните активи на фондовете надхвърлят 17.2 млрд. евро.

Организациите напомнят, че от 1 януари 2027 г. предстои преход към мултифондове, който ще позволи на осигурените за първи път да избират как да се управляват парите им – по-консервативно, по-рисково, но с по-висока възвръщаемост или по-балансирано.

Настояваме предложението да бъде отхвърлено, а развитието на тристълбовия модел и в частност на капиталовите стълбове в него, да се случва на база на дългосрочна визия, актюерски разчети и системен и открит диалог с индустрията и социалните партньори“, завършва становището.