Порт Бургас е ключов за растежа на региона

Г-н Балев, голямата новина за България и за управляваната от вас компания е, че инвестиционният фонд „Три морета“ (3SIIF) придобива значителен дял в пристанищния оператор „БМФ Порт Бургас“ ЕАД. Какви са някои от конкретните параметри в тази сделка?

Фактът, че инвестиционният фонд на инициативата „Три морета“ избра да инвестира в България и по-конкретно в нашата компания, наистина е повод за гордост. Близо година работим усилено, за да отговорим на изискванията и очакванията на мениджъра на фонда - Amber Infrastructure Group. Това е водеща международна компания в сферата на управлението на инвестиции в инфраструктурни обекти. Те имаха ясно дефинирани очаквания към нас от самото начало. В момента тече предвидената в закона процедура по контрол на сливанията и конкретни детайли и параметри за сделката ще могат да се обявят след приключване на този етап. Нейната реализация обаче е резултат на наистина усилен труд на екипа, който работеше по нея. Щастливи сме, че извоювахме това доверие в контекста на международна инициатива от мащабите на „Три морета“, че сме първото пристанище в приоритетите на фонда в транспортната сфера. Ние сме и първата изцяло българска компания, която успява да привлече инвестиции от фонда. Имаме очаквания, че след като точно този фонд реши да инвестира в българска компания, това ще събуди интереса и на други международни инвеститори да развиват бизнес в България.

С какво „БМФ Порт Бургас“ привлече вниманието на инвестиционния фонд „Три морета“?

Имаме три ключови преимущества: първо - отличните резултати на компанията до момента, второ - географското разположение на пристанище Бургас и естествената му свързаност с най-развитите икономически зони на България, и трето - потенциалът ни за развитие. Пристанище Бургас е ключово европейско пристанище и граница между Изтока и Запада. Разширяването на капацитета му да пропуска товари в двете посоки ще има осезаем ефект върху подобряване свързаността на региона. Това ни вписва перфектно в приоритетите и критериите на инвестиционния фонд на „Три морета“. 

Как очаквате да се промени работата на Пристанище Бургас и на пристанищния оператор, след като фондът влезе в управлението?

Очаквам, че с новия акционер пристанището ще се развива още по-добре в съответствие с европейските разбирания за перспективи и успехи. Мисля, че с неговия международен експертен опит и ноу-хау в областта на управлението на инвестиции и инфраструктура, ще съумеем успешно да въведем нови политики по управление на пристанищните дейности, по социални въпроси и околна среда, налагащи по-високи стандарти и европейски практики.  Това, което планираме да разработим с тях, ще ни пренесе на следващото съвременно ниво по отношение на здраве и безопасност по време на работа, грижа за персонала, оценка на въздействието на нашата дейност върху околната среда и към превръщането ни в „зелено“ пристанище по най-ефективен за нас начин.

Кои са някои от най-големите постижения на „БМФ Порт Бургас“?

Има много моменти в развитието ни досега, които ни карат да сме наистина доволни от постигнатото. Завършването на строежа на всяко ново съоръжение и успешното му вкарване в експлоатация е важно постижение на екипите ни. Ако трябва да изброя най-мащабните ни реализирани проекти, то бих започнал с двата комплекса със специализирани претоварни съоръжения, които построихме за товарите на „Аурубис България“ - покритият комплекс за обработка и меден концентрат и комплексът за обработка и съхранение на сярна киселина. Изключително вълнуващо за нас беше, когато разбрахме, че сме успели да се преборим сред десетина черноморски пристанища и ние сме избраните от компания „Шеврон“ да бъдем тяхна претоварна база. Както вече сме обяснявали за този проект, „Шеврон“ използваха нашия терминал за  претоварване на модули за рафинерията им за добив на нефт в Казахстан. Благодарение на този проект успяхме да разширим кейовия капацитет с 3 нови корабни места. Бележим значителни успехи в развитието на контейнерния ни терминал. Това е сложен сегмент от пристанищния и морския бизнес. Тук почти два пъти и половина е ръстът на контейнерния трафик от първата година, в която ние поемаме контейнерния терминал – 2013 г., спрямо 2021 г.

С днешна дата какви инвестиции планирате занапред с цел пристанището да продължи да се модернизира и развива?

Наскоро се завърнах от конференцията „Дни на свързване на Европа“, където Европейската комисия обяви поредните проекти, одобрени за финансиране в сферите на транспорта и мобилността. С чувство на задоволство ще кажа, че проектът на „БМФ Порт Бургас“ за изграждане на ново корабно място номер 28 е одобрен за европейско съфинансиране. Реализацията на този проект е изключителна важна за развитието на пристанището. Планираме да използваме това корабно място основно за обработка на кораби контейнеровози, но вече с максимално газене до 15,50 м. Пристанище Бургас е най-близкото дълбоководно пристанище до Босфора и ако разширим газенето си до 15,50 м , то това ще бъде сериозна предпоставка за пренасочване на доставки от и за Европа, които в момента се обслужват от други пристанища в Черно море.

Сигурно имате и други проекти…

Да, разработването на нова мултимодална услуга е в напреднала фаза. С нея ще можем да предоставим бързи регулярни доставки на контейнери близо до София посредством жп транспорт. Така значително ще улесним прехвърлянето на транспорта на контейнери от камиони на влак, което е във фокуса на новите международни регулации с оглед на Зелената сделка. С тази мултимодална услуга ще отговорим на нарастващата нужда да се намали общият карбонов отпечатък във веригата на доставките на стоки и материали. В комбинация с подобрените ни възможности за обработка на контейнери, очакваме това да направи контейнерния ни терминал още по-успешен. Освен това имаме планове да „обновим“ корабните си места за претоварване на ВВГ (втечнен въглеводороден газ) и наливни горива, така че да можем да приемаме по-големи кораби. Планираме и нови разширения на силозното ни стопанство за зърнени товари. Виждаме големи възможности за развитие пред нас и ги обследваме една по една.

Какво предстои по отношение на „зелената“ вълна в технологиите и управлението на бизнеса?

Прилагаме ефективна политика за намаляване и ограничаване на въздействието върху околната среда и обществото и, разбира се, спазваме всички нормативни изисквания в тази посока. Извършваме периодичен екологичен преглед на всички процеси, с цел минимизиране на негативните последствия – например, намаляване консумацията на ресурси като вода и електроенергия, снижаване на генерираните емисии и отпадъци. През последните няколко години изборът ни на технически решения при изграждането на нови пристанищни съоръжения и при закупуването на ново оборудване е изцяло съобразен с тяхното въздействие върху околната среда - „зелена светлина“ се дава само на тези проекти и покупки, чиято реализация няма опасност да окаже отрицателно въздействие.

Как пристанищната дейност може да стане още „по-зелена“?

Оптимизираме работните процеси, така че да няма излишно  използване  на пристанищна техника и превозни средства, и се грижим за подобряване и разширяване на кейовия капацитет, правим рехабилитация на настилките на откритите складови площи, на железопътната мрежа в терминалите, държим постоянно да се прави оценка и реорганизация на оперативните процеси. Адекватното развитие на жп мрежата помага за оптимизиране на маневрите с вагони в пристанищните терминали. Локомотивите, които до момента масово се използват в пристанищата и в интермодалните терминали в България, са задвижвани от двигатели с вътрешно горене и затова са големи замърсители. Вземаме мерки за ограничаване до възможния минимум на тяхното маневриране в пристанището. Вече имаме електрическо маневрено устройство, което замества локомотивната дейност на ключови места в порта.

Стремим се да модернизираме наличното оборудване, като инсталираме алтернативно захранване, което е по-щадящо за околната среда. Вече имаме няколко крана с дизелови двигатели, на които инсталирахме външно елекрозахранване, и те работят и на ток. Проучваме възможностите и за други надеждни подобрения, свързани с обработката на товари. Основен критерий при избора на нова техника е да е със съвременни екотехнологии. Работим и по проект за изграждане на фотоволтаична централа по покривите на съществуващите сгради на пристанищните терминали с цел производство на зелена енергия за собствени нужди. Внедряването на т. нар. „зелени“ технологии изисква комплексен подход, който включва синхронизирано управление на ресурсите, работната сила и самите „зелени“ продукти и услуги, които са краен резултат на човешката дейност. И в тази насока сме си поставили конкретни цели – предстоят прегледи на експертно ниво относно определяне на точни и ясни стъпки и действия за максимално ограничаване въздействието на нашата дейност върху околната среда. Тези ни амбиции засягат работата на голяма част от персонала и ние осъзнаваме, че ще постигнем целите си само с помощта на всеки един човек в компанията. Работим в посока подготовка на ESG стратегия, както и план за информиране и ангажиране на работниците и служителите в насока „зелена“ перспектива.

Как във вашите представи изглежда пристанището на бъдещето и какво скорошно бъдеще виждате за „БМФ Порт Бургас“?

Днес тенденциите вървят към това да сме устойчиви и да щадим земните ресурси. За нас бъдещето е в това да предлагаме най-добрата услуга на най-ниската цена в социален аспект – малък карбонов отпечатък на доставките на стоки и суровини; оптимална автоматизация на процесите, но все пак запазване на възможността хората да работят, въпреки автоматизацията. Намирането на баланса между всичко това ще е интересно предизвикателство. И конкретно за нашето пристанище - иска ми се да построим и да модернизираме поне още 5 нови корабни места и да увеличим товарооборота поне 2 пъти в рамките на следващите 10 години .

Фондовете обикновено влизат с хоризонт за работа от няколко години и после излизат от сделката? Имате ли на този начален етап яснота за плановете на фонда?

След изтичане на процедурата по контрол на сливанията и финализиране на сделката, фондът ще излезе с официална информация за параметрите, включително и този срок.

Как си взаимодействате с общността в Бургас? Това също е аспект от концепцията за устойчивост на съвременния бизнес…

Работим много добре с местните институции и подкрепяме редица инициативи на Община Бургас. В началото на годината организирахме първия Ден на отворени врати в „БМФ Порт Бургас“. Хората от града имаха възможността да посетят терминалите и да се запознаят с дейността ни и със съоръженията на наша територия. Посетителите се увериха в мерките за сигурност, както и в надеждността на нашите технологии за опознаване на околната среда. Със собствени очи видяха резултатите от инвестициите, които направихме в последните 10 години. Имаше много хора, с различни интереси и поставящи многобройни въпроси. Някои са били служители на пристанището преди доста години и бяха силно изненадани от промяната. Имаше и няколко деца със своите родители, които откровено ни впечатлиха с интереса си към комплексите и съоръженията. Планираме и наесен да има още един ден на отворени врати, тъй като интересът беше силен и наистина много хора не успяха да се запишат.

Лятото е в разгара си, каква е личната ви мечта?

За компанията лятото е белязано от горещата новина, която изисква много работа. Но също така ми се иска да прекарам колкото се може повече време със семейството си по време на лятната ваканция на децата.

Кой е онзи „златен“ принцип в управлението на „БМФ Порт Бургас“, който направи пристанището толкова успешно през последните 10 години?

Винаги се стараем максимално да отговорим на очакванията на нашите клиенти, като същевременно реалистично оценяваме нашите възможности – по отношение на хората, но и на техниката, с които разполагаме. В управлението на терминалите много ми помага това, че съм член на борда на ФЕПОРТ - организация на частните европейски пристанищни терминали и спедитори. Чрез работата ни с тази важна структура постоянно черпим опит от другите европейки колеги. Срещите с тях и темите за развитието на морския транспортен бизнес, които обсъждаме, ни помагат да си сверим часовника и правилно да очертаем своите приоритети.

Числата говорят

• „БМФ Порт Бургас“ постига 10 % среден годишен ръст на обработените товари. Поддържа добра тенденция на растеж и привличане на нови клиенти и товаропотоци, въпреки сътресенията в световните бизнес отношения в последните две години.
• Инвестирани са близо 159 млн. евро от началото на концесиите през 2012 г. до края на 2021 г. Тези вложения са в рехабилитация на инфраструктурата на двата терминала, в строителство на инфраструктура и съоръжения, за модернизация на старото и закупуването на ново оборудване. Това позволява „БМФ Порт Бургас“ да се превърне в предпочитан партньор в пристанищните услуги.
• Общият обем на товарооборота е удвоен от 3,3 млн. тона през 2013 г. до близо 7 млн. тона товари през 2021 г. Това е постигнато благодарение на факта, че редица компании са били убедени от дружеството да променят маршрутите за доставка на суровини или готови продукти. Това носи позитиви и за местния транспортен и логистичен бизнес.

Фирмен профил

„БMФ Πopт Бypгac“ е oпepатор на двaтa пристанищни тepминaлa пo cилaтa нa двe дългocpoчни ĸoнцecии, пpeдocтaвeни oт бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo. Дoгoвopитe бяxa cĸлючeни пpeз 2012 и 2013 г. cъc cpoĸ нa дeйcтвиe 35 гoдини. Πpeз 2019 г. Mиниcтepcĸият cъвeт yдължи cpoĸa нa всяка от ĸoнцecиитe - oт 35 гoдини нa 46 гoдини и oceм мeceцa.