Потъналият град на Италия се завръща от морето

„Добре сте. Само не поглеждайте надолу.“ Задържам дъх, поемам протегнатата ръка на капитана и се качвам на лодката. Вълните проблясват под краката ми, единственото нещо, което ме дели от морето, е стъклен под, разказва журналистът Ева Сандовал от BBC.

Докато нашата обиколка започва, пред нас се разкрива обширният залив Картаромана. Само след 10 минути в морето достигаме мрежа от шамандури, отбелязващи руините отдолу.През тюркоазено-синята вода, между полюшващи се полета от морска трева и малки раирани риби, зървам купчина скали. След това морската трева се разтваря и виждам, че скалите са подредени в дълга правоъгълна форма, чиито страни са обградени с дървени дъски. Това е пристанището на древен град, погребано в хладната тъмнина в продължение на векове и перфектно запазено.

Намирам се на италианския остров Иския, където около 180 г. сл. Хр. изригва вулканът Кретаио, а последвалите ударни вълни потапят римския пристанищен град Енария под морето. Поне така смятат археолозите. За разлика от изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр. – документирано от Плиний Млади в часовете преди да опустоши Помпей – няма данни за експлозията и много малко писмена информация за самото селище.

Близо 2000 години нямаше и физически следи от него. Руините лежаха потопени в залива Картаромана, скрити в продължение на векове под слоеве утайка и вулканичен материал.

Първите признаци за съществуването му са през 1972 г., когато двама водолази откриват римски керамични фрагменти и два оловни кюлчета край източния бряг на Иския. Находката заинтригува археолозите, но последвалото разследване, водено от местния свещеник Дон Пиетро Монти и археолога Джорджо Бухнер, не дава резултати. Властите отцепват залива. Случаят остава неразрешен близо 40 години.

След това, през 2011 г., запалени местни моряци подновяват разкопките, този път копаейки в морското дъно. Скоро успяват да потвърдят, че 2 метра под вулканичното морско дъно на залива лежат руините на масивно римско пристанище. По-нататъшни разкопки откриват монети, амфори, мозайки, крайморски вили и дървени останки от кораб.

Едно загадъчно минало

Доколкото някой някога е знаел, ДНК-то на Иския е гръцко. Островът е известен като мястото на първата гръцка колония на Апенинския полуостров, създадена около 750 г. пр. н. е. в северната част на острова. Гърците наричат острова Питхекуса и използват лечебните сили на неговите вулканични термални извори, за да основат първите си спа центрове.

Днес, със своята пищна красота, спокойна атмосфера и почитана култура на термални спа центрове, Иския е уелнес оазис в Италия – въпреки че се намира над супервулкана Кампи Флегрей. Но именно тази нестабилна вулканична геология е оформила тучните пейзажи и диви плажове на острова. Това е и което археолозите дълго време са предполагали, че е отблъснало римляните от постоянно заселване тук.

Когато римляните завземат Питхекуса около 322 г. пр. н. е., те преименуват острова на Енария – име, което се появява в древни текстове от Плиний Стари до Страбон, често във връзка с военни събития. Но за разлика от гърците, които оставят некропол, пещи и купища керамика, римляните оставят само няколко скромни гробници, гравюри и разпръснати opus reticulatum (вид зидария). Учените приемат теорията, че те са дошли на острова, но никога не са го заселили – може би избягвайки го поради постоянните му вулканични изригвания.

Името беше документирано“, повтаря местният жител Джулио Лауро. „Но никой не можеше да намери мястото.“ Археолозите търсеха римска Иския на сушата, но тя беше погребана под морето.

Модерното преоткриване

Лауро е основател на Marina di Sant'Anna, културният клон на морско-туристическата кооперация Ischia Barche. Заедно с различни свързани културни групи – съставени от моряци от Иския, любители на историята и археолози – те са самофинансирали разкопките през последните 15 години.

Лауро бърза да ми каже, че не е учен. „Но обичам морето“, казва той. „През 2010 г. ми хрумна идеята да погледна отново... Хората казваха, че може би има нещо там, защото през 70-те години намериха артефакти. Помислих си, защо да не опитам?“

Планът беше да се стартират подводни обиколки „за създаване на културна атракция“, казва д-р Алесандра Бенини, водещият археолог на проекта. Имаше предизвикателства, спомня си Лауро: „Получаване на разрешения, обучение на хора, набиране на средства. Започнахме от нулата. Имахме късмет да вярваме в това. И след това наистина да го намерим.

Смяташе се, че римляните никога не са строили град на Иския“, казва Бенини. „Беше точно обратното.“

Енария се завърна от морето

Всеки ден в залива Картаромана плувци скачат от скалите и платноходки се люлеят във вълните. Чудя се дали знаят какво има под морето?

Повечето местни знаят“, казва местният екскурзовод Марианна Полверино. „Но не много посетители знаят за съществуването на Енария или че можете да я посетите.“

Всяко лято Бенини и нейният екип разкопават морското дъно. Напредъкът е мъчителен поради постоянен недостиг на средства.  През активните месеци на обекта, любопитни посетители могат да правят обиколки с лодка със стъклено дъно, както и екскурзии с шнорхел и водолазен костюм, за да се доближат още повече до руините. „Можете да видите подводните археолози в действие, оборудването, което използват, и всичко, което е включено“, казва Бенини.

Всички обиколки започват с гледане на 3D видео в малкия амфитеатър на кооперацията, където артефакти от обекта са изложени под стъклен под, подредени върху слой пясък, напомнящ морското дъно.

Пренаписване на древната история

Всяко лято се появява по-ясна картина на Енария – въпреки че остава известно объркване относно това какво всъщност е било древното селище.

Вероятно е имало и малък град близо до пристанището“, казва Бенини. „Намерихме хиляди мозаечни плочки, керемиди, дървени гребени за коса, игли за поправка на мрежи, декорирана мазилка… Тези не са свързани само с кораби или търговия. Те предполагат жилищен район.“

Поглед напред

Питам Бенини какво се надява да намери това лято. „Моята мечта е да намеря основите на жилищния град“, казва тя. „Ако сме намерили пристанището, тогава знаем, че е имало град.“

Освен финансирането, истинското предизвикателство за участващите винаги е било достигането до по-широка аудитория.

Това, което сме намерили, е 99% под вода. То е като Помпей: докато не е бил разкопан през 1700-те години, никой не е знаел, че е там. Но това не означава, че не е бил важен или не е съществувал.“