ПП, ГЕРБ и ДПС предлагат забрана за строеж около защитените плажове

Забрана за строеж в непосредствена близост до защитените морски плажове, по-високи глоби за неправилно поставени преместваеми обекти, както и солени санкции за разрушаване на дюни. Това са част от предложенията за промяна в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), внесени в Народното събрание от Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Делян Пеевски.

Вносителите на промените предлагат забрана за всякакъв вид строителство – сгради, огради и допълващо застрояване на 500 м от границите на защитените плажове – Иракли, Бяла - Карадере и Корал.

Солени санкции

Предлага се и увеличение на санкциите за нарушителите, поставили неправомерно преместваеми обекти както на територията на охраняемите морски плажове, така и на неохраняемите. За всички, които нарушават правилата на територията на охраняем плаж санкциите скачат от 1000 лв. до 5000 лв. при първо нарушение на от 6000 до 15 000 лв. При повторно нарушение глобата ще е в размер на от 18 000 до 30 000 лв.

Глобите се увеличават и за всички онези, поставили неправомерно преместваеми обекти на неохраняеми плажове. Досега те се глобяваха с от 5000 до 10 000 лв. при първо нарушение и от 10 000 до 50 000 лв. при повторно. Според новите текстове наказанията се увеличават на от 6000 до 15 000 лв. при първо провинение и от 30 000 до 60 000 лв при повторно.

След многократните случаи на разрушени дюни, ATV-та по плажовете, паркирани коли и т.н - вносителите на поправките въвеждат и съвсем нова разпоредба, според която навлизането на територията на плажовете със „самодвижещи се, верижни машини“ се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават от 6000 до 10 000 лв.

При установено разрушаване на дюни на извършителя ще се налага глоба от 6000 до 15 000 лв. при първо нарушение и от 18 000 до 30 000 лв. при повторно нарушение.

Законът за устройство на черноморското крайбрежие се променя за над 20-ти път. А последните поправки, вероятно са продиктувани от десетките случаи през последните лета на разрушени дюни. Наводненията в Царево от края на това лято пък повдигнаха темата и за това именно презастрояването ли е причината за природните бедствия.

Какво друго се променя?

Друга промяна, заложена в текстовете на законопроекта е изземане на правата на министъра на туризма при одобрението на схемите за това какви преместваеми обекти на територията на морските плажове са разрешени за поставяне. Отговорност за това вече ще има министъра на регионалното развитие и благоустройството. А причината за тези промени е – „липсата на обективен компетентен административен капацитет в Министерството на туризма за изготвяне и одобрение на устройствените схеми“, се казва в мотивите на законопроекта.

Освен това вносителите са на мнение, че по този начин ще се прекрати практиката по прехвърляне на отговорността между регионалното министерство и туристическото и ясно ще се знае, че Министерството на туризма отговаря за концесиите, а МРРБ за одобрението на схемите за поставянето на преместваемите обекти.

Каква е целта на промените?

Основната цел на поправките е да се спрат възможностите за реализиране на одобрени в годините и влезли в сила общи планове за строеж, които са успели да намерят „вратичка“ в закона, се казва в мотивите на законопроекта.

Вносителите на промените подробно обясняват в мотивите на законопроекта причините за по-строгите наказания, както и прецизирането на текстовете. Като основната им теза и цел е -  запазване на „черноморското крайбрежие в неговия автентичен вид“.

В проекта е записано, че приетият на 1 януари 2008 г. ЗУЧК е предвидена забрана (но само по принцип)  за застрояване на земите в зона А, включваща крайбрежната плажна ивица и територията с широчина 100 метра по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове. В същото време обаче в текст от преходните и заключителни разпоредби на закона е посочено: "Тази забрана не се прилага за законно изградените и разрешени обекти, както и за одобряване на инвестиционни проекти по действащи подробни устройствени планове."

Казано с други думи, независимо от записаното в конституцията, че крайбрежната плажна ивица следва да е физически ненакърним обект на изключителна държавна собственост, законодателят, привидно защитавайки статута й, е легализирал едно конституционно нетърпимо правно положение. То е позволило в периода до 2008 г. терени, принадлежащи към плажната ивица, да бъдат отчуждавани в частна полза чрез замени, реституция по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, продажба и др. Като последица от това те са били застроявани или предвидени за застрояване чрез включването им в границите на територии, предвидени за тази цел, според общите устройствени планове на общините. След това застрояването лесно е било конкретизирано през подробни устройствени планове.