Общините имат задача да образоват гражданите за кръговата икономика

Местните власти играят ключова роля в зелените политики заради преките си контакти с гражданите. Именно заради това е от огромно значение всеки един град да има собствени стратегии за справяне с последиците от изменението на климата. За развитието на регионите е важно не само да имат достъп до европейско финансиране, но и да успяват да привлекат във вълната и самите граждани. Около тези изводи се обединиха участниците от панел „Умни градове: Интегриране на устойчивостта в градското развитие“, които бе част от международния форум Green Transition 4.0, организиран от Dir.bg.

Проектиране на устойчиви градски планове и транспортни системи, разширение на зелените площи, енергийна ефективност на сградния фонд, насърчаваше на използването на възобновяема енергия, управление на отпадъците – това са само някои от направленията, около които местните власти в Европа съсредоточават сили и които ще окажат въздействие върху живота на хората.

Общините имат задача да образоват гражданите за кръговата икономика на местно ниво. Дълго време в големите градове се даваше приоритет на придвижването с автомобили, а сега трябва да се превъзпитат гражданите да използват велосипедни алеи, споделени форми на мобилност“, коментира Адрияна Михайлова, основател на Агенция Imp-Act и съосновател на Градоскоп.

По думите й местните власти трябва да образоват и приобщават гражданите към зелените цели, така че все повече хора да бъдат ангажирани и вдъхновени да участват в трансформацията. Това обаче е един от най-трудните подходи, тъй като изисква промяна на навици, с които сме свикнали в ежедневието си, допълни тя.

Финансиране

Фонд „Флаг“ работи, за да подкрепя 265 общини в страната. Той управлява фондове за градско развитие, инвестиционни платформи към Европейската инвестиционна банка и конкретни продукти за зелено финансиране.

Финансирали сме над 3 хил. проекта и сме инвестирали над 2.5 млрд. лв., без загуби. Нашата цел е била да достигнем до всички – от най-големите до най-малките общини“, посочи Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонда.

Тя сподели, че нещо, което отчита като дефицит в България е това, че липсва устойчива стратегия за развитие. По думите й по отношение на планирането в самите градове и региони някак си се стига до ниво на нови оперативни програми и нови цели за конкретен програмен период, които обаче после бързо се забравят. Така процесът трябва да започне наново, а това води до липса на устойчивост.

Друг проблем, според нея, е разпиляването на ресурс. Тя коментира, че са налични много ресурси от различни източници, но в цялото море от финансиране доста често публичните власти и частните инвеститори трудно се ориентират. Според нея много от проектите, свързани със зелени политики, имат нужда от допълващо финансиране. По думите й няма успешен проект, който да е финансиран с 100% безвъзмездно финансиране. Разковничето е в микса.

Няма да спра да апелирам за това, макар и да знам, че не се харесва много, не е нужно да мислим само за безвъзмездна помощ. Най-добрите проекти и региони са онези, които са успели да я вградят в общото си финансиране, в техните бюджети, допълнени от фондове, частни инвестиции. Тогава има успешни резултати.“

Регионално развитие и сближаване

Климатичните промени не се случват само в Брюксел и на хартия, а се случват по регионите и те имат различни нужди. За да се случват на място промените е важно да има политика за регионално развитие и сближаване, която да напомня, че не всеки град се справя с тези цели както Копенхаген например. Трябва да дадем способност и ресурс на всички да се включат. Това коментира Симеона Манова, член на кабинета на еврокомисар Елиза Ферейра.

По думите й градовете обаче не са самоцел, тъй като е важен многополюсния модел на развитие, където гражданите да могат да се чувстват добре, да живеят и да работят извън големите градски центрове.

Имаме и извънградски пространства и много често решенията за климатично неутралните градове се намират извън тях.“

Според Манова е важно да се говори за политиките извън градовете, дори когато се говори за планиране, озеленяване, трябва да се взима предвид цялостната рамка за териториално развитие. Допълни, че е много важно всички да гледат в една посока и ЕС се опитва да задава рамката за това.

Иначе се получава така, че има градове, места, региони, в които хората изоставят, защото не са част от този преход и се получава социално неравенство и география на недоволството. Хората се обръщат срещу системата.“

Именно заради това Новият европейски Баухаус (НЕБ) е инициатива, която се опитва да направи нещо различно, като покани граждани, асоциация и хора от различни сфера да дадат предложения как наистина всеки може да участва в Зелената сделка.

Опитът на Прищина

Кметът на Прищина Перпарим Рама заяви, че общината се фокусира върху пешеходците. Той разказа, че в града е създадена нова система от булеварди, така че да се оптимизира градската мобилност, но и да се даде възможност на хората да се придвижват с колела или пеша. По думите му общината се опитва да стимулира хората да ходят пеша и да ползват градския транспорт.

Знаем, че колкото повече пътища за колите се изграждат, толкова повече ще се увеличават колите. В миналото на дъното бяха пешеходците, но сега обръщаме тази тенденция. Наблюдаваме, че вече все повече хора ходят пеша.“

Местната власт разработва нови устройствени планове, фокусира се върху енергийното обновяване на сградите, опитва се да въведе инициатива за търговия с въглеродни емисии. По думите на Рама търговията с въглерод е инструмент, който много градове може да ползват.

Създаваме регулаторна рамка, която да позволи с частния сектор да работим заедно и да строим, така че градът да по-неутрален.“

Относно търговията с въглеродни емисии, той даде пример със строителството на детска градина. За да бъде построена градина от 1300 кв.м, тя се нуждае от 850 куб.м дървен материал, който създава въглероден отпадък. Той, по думите на Рама, може да се търгува за около 700 евро.

Една енергийно ефективна детска градина носи възвръщаемост от 6-7% и е финансово целесъобразно.“

Атина се опитва да привлече младите хора

Участие в дискусията взе и зам.-кметът на Атина Никос Хрисогелос. Той акцентира върху това, че все повече хората не разбират проблематиката, свързана с климатичните промени и отричат съществуването на феномена, само защото мислят, че нищо не може да се промени. По думите му има какво да се направи, така че всички хора да бъдат приобщени и да не изостават.

Когато се работи за климата, това означава, че всички хора трябва да работим в една посока. Не може да оставим въпросите на бъдещето да се решават от тези, които са ги решавали в миналото.“

По думите му Атина изпитва ефектите от климата с горещите вълни, които обаче не се усещат навсякъде еднакво. Той разказа, че градът има специална карта, на която са означени различните квартали и как им се отразяват топлинните вълни.

Виждаме къде страдат най-остро от горещините. Така знаем кои са най-нуждаещите се във финансово отношение. Трябва да направим връзката със социалната справедливост.“

От информацията от въпросната карта се възползват и общинските отдели, тъй като ясно се вижда кой квартал има ниско потребление на енергия и става ясно, че то е в резултат от това, че просто хората в него не разполагат с достатъчно средства, за да си плащат тока.

Там разбираме, че трябва да се насочи вниманието ни, така че да насърчим използването на ВЕИ. Чрез климатичната политика може да работим за защита на тези, които имат затруднения, така че да насърчим процесите за енергийни кооперативи и да заделим финансови средства да ги подпомогнем.“

Той акцентира върху това, че е много важно в енергийния преход да се включат гражданите, тъй като повечето промени се случват именно заради тях, а не само заради бизнеса.