Предимството на висшето образование: двойно по-високи заплати

В опита да отговорим на въпроса „струва ли си висшето образование“ вече установихме, че инвестицията в още 4-6 (а понякога и повече) години университет след завършване на училище носят със себе си много по-голям шанс за намиране на работа, както и много по-нисък риск от безработица. Още повече, работните места на висшистите са значително по-малко застрашени в икономическите кризи, както личи от далеч по-малката волатилност на заетостта и безработицата след глобалната финансовата криза и ковид пандемията. Днешния текст отговаря на следващия важен въпрос – веднъж намерили работа, получават ли висшистите по-високи заплати?

Отговорът на този въпрос се крие в публикуваната тази седмица структурна статистика на възнагражденията и разходите за труд на НСИ, която дава дълбочинни разрази на заплатите в българската икономика – по професии, икономически дейности, възраст, и, най-важно в нашия случай – по образование. Въпреки че това дълбинно изследване се прави веднъж на четири години, а последното му издание включва данни за 2022 г. – видимо остарели на фона на голямата инфлация и ръст на заплатите през последната година и половина – те дават повече от ясен отговор за това колко е голямо предимството на висшето образование в заплатите.

За прегледност тук обединяваме в една категория работещите със степени „бакалавър“, „професионален бакалавър“, „магистър“ и „доктор“. Преимуществото на висшето образование е повече от очевидно – докато средната брутна месечна заплата на работещите без висше образование през 2022 г. е била 1220 лв., тази на висшистите е 2443 лева – с други думи, „премията“ на висшето образование е 100.2%.

Историческият преглед на разликите в заплатите е особено интересен. В началото на хилядолетието премията на висшето образование е била 57% (между 242 и 380 лв. месечно  през 2002 г.), но относително бързо се повишава до диапазона 85-95%, където остава до началото на настоящото десетилетие. На пръв поглед икономическите кризи не се отразяват значително на тази зависимост, като премията се увеличава леко както през 2010, така и през 2022 г., но ефектът е по-скоро незначителен. Обратно, предимството на висшето образование на българския пазар на труда изглежда изключително държеливо и постоянно, независимо от макроикономическите събития и промените в структурата на икономиката.

Интересно е да отбележим, че към 2022 г. няма особена разлика в отстоянието от висшето образование сред тези, завършили начално и по-ниско (до четвърти клас) или основно (най-малко осми клас), като и при двете средната заплата е 41% от тази на висшистите, или разлика от два и половина пъти. В миналото има случаи на по-осезаема разлика, но от 2006 г. те не надхвърлят 50%. Според последните данни има и отстъпление на заплатите на хората със средно образование спрямо висшистите, до 51%, но предвид че е малко по размер не можем да говорим за трайна тенденция.

Значителното увеличение на премията на висшето образование се случва на фона на удвояването на броя на висшистите сред работещите – докато броят на наетите лица, завършили университет, е 472 хил. души през 2002 г., то към 2022 г. броят им достига 920 хил. души. Делът им сред всички наети също се нараства значително – до 40%, спрямо 29% две десетилетия по-рано.

Причината за двойно по-високите заплати на висшистите днес спрямо „едва“ 57% разлика в началото на века е най-вече в значителната промяна на икономическата структура през този период. През тези две десетилетия България добави значително повече работни места в услугите, където висшето образование е далеч по-търсено. Ръст има и във високотехнологичните производства, където образованите специалисти също са от ключова важност. Не можем да отминем и конкретно растящият дял на ИКТ дейностите, които осигуряват в пъти по-високи от средните заплати и прекроиха около себе си целият пазар на труда и образователна инфраструктура на София. В последните години изпреварващият ръст на заплатите в някои публични отрасли – най-видимо, училищното образование – където работят почти изключително висшисти също има своето влияние.

От значение е и фактът, че предимството се постига благодарение на завършване на висше образование изобщо – не само за водещите и най-желани от студентите и най-търсени от работодателите специалности, където, поне ако съдим от Рейтинговата система на висшите училища отстоянието е значително по-голямо, но и за средностатистическият висшист. С други думи – съдейки по реалностите на пазара на труда, висшето образование не само си струва, но си струва все повече, а доходите на останалите с по-ниско образователно ниво ще продължат да изостават.

Източник: Институт за пазарна икономика