Предприемачеството трябва да се преподава в университета

Г-н Илиев, в България се говори много за иновативно училище, дуално, неформално обучение. Как тези нови подходи и форми на образование запълват пропастта между чина и работата?

Фокусът на моята работа са бизнес училищата (т. е. бизнес факултетите на университетите), които по дефиниция са тази част от висшето образование, която е най-директно свързана със света на бизнеса. Но иновативността и ориентираността към бизнеса варират в зависимост от региона и типа институция.

Водещите европейски и американски университети поддържат контакти с бизнеса на национално и международно ниво. Като цяло, повечето частни бизнес училища са с по-силни връзки с бизнеса.

В миналото беше просто: първо учиш, после работиш. Сега студентите карат стажове в реални компании, учат се от реални бизнес казуси, пишат консултантски проекти и бизнес планове вместо магистърски тези, представят пред корпоративната общност и т.н.

Движението в обратната посока също е осезаемо: компаниите участват в съвещателните съвети на университетите, допринасят към ежегодното обновяване на учебните планове, изпращат гост-лектори.

Съществува прост метод, чрез който можете да прецените колко иновативна е културата на дадена институция, базиран на дизайна на класните стаи. Традиционните университети са с банка за професора отпред и с много редици чинове. Класните стаи в по-иновативните училища са амфитеатрални с форма, което позволява обсъждането на бизнес казуси, при което студентите (а не професора) имат водещата роля. А най-иновативните институции са с плоски класни стаи с подвижни маси и столове, които могат да се групират във всевъзможни варианти.

По какво се различава гледната точка на академичната общност и на бизнеса за това от какво има нужда реалната икономика? Къде са пресечните им точки?

Двете общности имат много споделени интереси. Компаниите са крайният потребител на продукта на университетите, така че нуждите им от актуални професионални знания и умения са сходни с нуждите на другия краен потребител, студентите. Но има и разминавания. Затова бизнес училищата са крайният арбитър какво трябва да се преподава.

Пример: от педагогическа гледна точка е по-ценно да се преподават казуси на провал, отколкото на успех. От историите за провал обикновено можем да си извадим по-правилни и практични заключения. Подемът на предприемаческата активност в Европа в последните години до известна степен се дължи на масовото медийно представяне на успешните нови компании. Това, за съжаление, често прави лоша услуга на начинаещите предприемачи.

Може ли предприемачеството да се преподава?

Преди две години срещнах Питър Тийл в Лондон. Той нашумя покрай подкрепата си за Доналд Тръмп, но преди това стана известен с програмата си за обещаващи младежи, които напускат университета и създават свои компании. Участниците в неговата програма (внимателно подбрани и с неговата подкрепа) имат големи шансове за успех и бързо ще се поучат от грешките си. Но останалите студенти, които решат да зарежат образованието си, най-вероятно ще се сблъскат с повече трудности. Накратко, предприемачеството не само може, но и трябва да се преподава. А за останалото животът ще се погрижи. Предприемачеството е хибрид, който изисква умения на всички нива и комуникация с всички участници на пазара, което прави преподаването му по-сложно.

В България се появиха много възможности за академично и неформално образование по предприемачество, дигитален бизнес, високи технологии. Как работодател или обикновен човек може да разпознае качественото образование?

Доброто образование е многоизмерно. От една страна, е нужна широка база от знания и умения – социални и комуникативни способности, лидерски умения, етика и обществена отговорност. От друга, образованието трябва да създава дълбоки специализирани умения в съответната сфера. В крайна сметка, успехът в намиране на работа е най-значимият тест за качествено образование.

Как се изгражда функционираща връзка между университет и реален бизнес?

В миналото се смяташе, че ако преподаваш на студентите казуси от реални компании, това ги подготвя достатъчно добре за бизнес света. Но казусите опростяват реалността и дават информация на готово. В реалната икономика ситуациите са много по-сложни, а информацията, нужна за вземането на решение, в повечето случаи липсва.

Затова в образованието е нужно студентите да бъдат подлагани на предизвикателствата на реалния свят. Световното бизнес училище INSEAD (в Париж и Сингапур), например, дава на своите студенти по бизнес администрация да работят с учени, направили научни открития (напр. в медицината или физиката), като целта е тези открития да бъдат комерсиализирани и да доведат до създаването на продаваеми продукти и нови бизнеси (spinout/spinoff). Във водещите американски и европейски университети има цели звена за комерсиализиране на научните открития, като някои от тези структури дори се търгуват на фондовата борса (напр. Imperial Innovations в Лондон).

Цялото интервю четете в брой 71 на списание "Икономика"