При дефицит и заеми, без реформи, следват само по-високи данъци

Симеон Дянков е популярно име в българската и световната икономика. Преподавал е във водещи университети – Харвард, Руската икономическа школа, London School of Economics, Университетът в Мичиган. Работи с водещи икономисти от цял свят и публикува многобройни научни трудове. Заемал е ръководни позиции в Световната банка и руската ВТБ. Наскоро бе включен в списъка на най-влиятелните учени в света за 2015 г.

От 2009 до 2013 г. е министър на финансите в правителството на Бойко Борисов. Дянков е твърд поддръжник на фискалната стабилност, европейската интеграция, политическите и икономически реформи.    

Economic.bg разговаря с него за еврофондовете, данъците, реформите и дефицитите, предизвикателствата пред ЕС и еврозоната и перспективите пред българската икономика през 2016 г.

- Г-н Дянков, какви са слабостите на Бюджет 2016? Какъв бюджетен дефицит очаквате през настоящата година?

Основните теми в бюджет 2016 са 2. Първата е макрорамката: заложеният дефицит от 2% и покриването му с нов дълг. Втората е структурата на разходите. Тук се запазват 2 тенденции: поддържане на нереформираните сектори и повече пари за държавни поръчки.

Събираемостта върви добре, най-вече благодарение на Ваньо Танов и митниците. Приходите оттам вече са над 8 млрд. лв. за година, а само при акцизите ръстът е 12% спрямо 2014 г. Този ресурс можеше да се използва при по-дисциплинирана разходна част.

Вижте как се движи процента на преразпределяне през бюджета за последните 5 години. Расте. Събираме повече и харчим повече. През 2011 г. бяхме успели да свалим разходите под 34% от БВП, докато през миналата и тази година се очаква те да са около 40%. Процентът на преразпределяне през бюджета е мярка за отговорност или за липсата на такава.

- Някои икономисти заговориха за повишаване на данъци и/или въвеждане на нови такива. Смятате ли, че е необходимо?

Въпросът е да не стане неизбежно. Продължаваме с политиката на дефицити и финансирането им с дълг. През 2012 г., на третата година от тенденцията за намаляване на дефицита насред кризата, успяхме да го свием до 0.45%. И после беше изпуснат.

През същата 2012 г. дългът ни беше 13.7 млрд. лв., тази година ще е двойно по-висок. Ако сте глава на семейство и вече имате задължения, които погасявате с лихвите – ипотека за апартамента и лизинг за колата, дали ще си позволите да влезете в още толкова задължения само за 3-4 години?  Удвояването на дълга за 4 години, при хроничен дефицит, вече ни изважда от страните, за които се смяташе, че са фискално стабилни. 

Защото разглеждането на една страна като на фискално стабилна не е въпрос на доброто й моментно състояние, а на водената от нея политика във времето. След като повече от 15 години, от средата на 1997 г. до началото на 2013 г., при 4 различни правителства, независимо кой е на власт, независимо от политическите караници и независимо от кризата след 2008 г., си поддържал политика на финансово благоразумие, а после тенденцията се обръща, възниква въпросът за доверието на пазарите към теб.

Затова поддържането на дефицит и покриването му със заеми не може да продължава дълго. Така идва темата с повишаване на данъците. Решението е едно и то се знае от самото начало: намаляване на разходите и преструктурирането им. Което означава реформи.

- Кой е икономическият сектор, който има най-голяма нужда от реформа през 2016 г.?

Същите, за които продължаваме да си говорим: енергетика, здравеопазване, вътрешни работи. И съдебна система. Тя не е в икономическата категория, но дава цялото усещане дали страната, в която живеем, е демократична и правилата работят. От това зависи доверието на инвеститорите, доверието на младите да виждат бъдещето си тук и всичко останало.

В реформите сме по-назад, отколкото бяхме в края на 2014 г. Защото беше дадена висока начална заявка, а после, още при първата съпротива, оттеглихме реформи. Бях изненадан, че най-успешната реформа, макар и частична, беше прокарана от министъра, за който се предполагаше да е най-левият в правителството. Калфин направи в социалния сектор това, което се очакваше да направят министрите-реформатори в своите – икономика, здравеопазване, образование.

- Българската икономика е силно зависима от еврофондовете. Безвъзмездното финансиране обаче постепенно намалява. Какво може да го компенсира и да влее свеж капитал в икономиката ни?

През 2010 г., след като бяха размразени плащанията по оперативните програми, еврофондовете даваха около 8% от инвестициите в икономиката. През 2015 г. този дял вече е 25%. Това е тенденция, макар че през миналата година го имаше и ефекта от приключване на първия програмен период. Такова ударно усвояване ще има отново през 2021-2022 г., когато ще се изчистват плащанията от сегашния програмен период. И после?

Смисълът на еврофондовете е не да налееш парите еднократно, а така, че да дадат тласък за устойчиво развитие нататък. За какво са ни магистралите, ако около тях не се развива икономика? За какво ни е водна реформа някъде, ако след 20 години там няма да е останал да живее никой? Сега е момента да се мисли как да се използва изградената пътна инфраструктура не само да ходим по-бързо до морето, но около нея да се изгражда икономическа инфраструктура – мрежа от индустриални зони и логистични центрове. Затова трябва икономическа политика. Не виждам да имаме такава.

Иначе се оказва, че еврофондовете дават растеж, но той е временен и непазарен. В началото си говорихме за структурата на бюджетните разходи и продължаване на тенденцията за повече пари в държавни поръчки. Държавните поръчки, финансирането на проекти през бюджета, има същия ефект – дава непазарна част в растежа. Ето защо продължавам да смятам, че този вид икономически стимули повече вреди, отколкото помага.

Това е създаване на наркозависима икономика, където с всяка година дозата трябва да расте, за да я поддържаш. Пътят е точно в обратната посока: повече свобода за пазара и по-малко икономика, дрогирана с публични средства.

- Производителността на труда е друг сериозен проблем на икономиката ни. Как би могла да се подобри тя?

По същия начин: с повишаване на дела на реалната пазарна икономика, а не със свиването му.

- Мнозина чертаят черни сценарии за разпадане на ЕС, еврото и еврозоната. Съществува ли подобна реална заплаха? 

Не смятам, че съществува реална заплаха. Това, което наблюдаваме, е резултат от наслагване на 2 процеса. Първият е вълната от евроскептицизъм и популизъм по места. От няколко години това е модният инструмент за отклоняване на вниманието от вътрешни проблеми на правителствата и икономиките. Вторият е бежанската вълна. Резонансът на тези 2 вълни води до предсказанията за разпад на Европа, включително и от по-сериозни анализатори.

Неподготвеността на централните власти в Брюксел с трайно решение подсилва усещането, че вече всеки гледа да се спасява сам. От една страна опитите за еманципация в Централна Европа – Вишеградската четворка и Словения, включително с идеята да строим стена по гръцката граница, от друга – вълненията преди референдума във Великобритания, значи центърът вече го няма. Това не е така. Защото всеки е наясно, че няма как да се справи сам. Така че изграждането на нови стени вътре в Европа не е решение. 

Краят на Римската империя е започнал със строежа на стени. Трайното решение е извън Европа. Местните играчи в Близкия Изток ще имат все по-голяма роля по темата. Нека не мислим, че частичното падане на санкциите срещу Иран е само заради Русия. ЕС няма да се разпадне, дори и Шенген да бъде временно замразен. Което също не вярвам да стане.

Иначе и без бежанската криза популизмът по места щеше да расте. За него обаче има естествени граници, които развитите демокрации сами поставят. Вторият тур на местните избори във Франция го показа, макар че анализаторите прогнозираха обратното. Но даже и да се доберат до власт, радикалните популистки партии – независимо дали крайнодесни или крайнолеви – нямат трайно бъдеще. Тук Гърция е добър пример. „Сириза” вече е приемана като партия от статуквото, седи на власт и не дава решението, което обеща на избирателите си. Ясно е, че нямаше как да го даде.

Въпросът за разпад на еврозоната винаги е свързан с Гърция. По стечение на обстоятелствата сега Германия и Гърция имат общ интерес, свързан с бежанците. Гърция ще остане в еврозоната.

- България отдавна се стреми към членство във валутния и банковия съюз на ЕС. Предвид сложната геополитическа и икономическа обстановка, трябва ли да се ангажираме за по-бързо присъединяване към тях или е по-добре да почакаме?  

За валутния съюз така или иначе ще трябва да почакаме. През 2014 г. надхвърлихме с почти 3% Маастрихтския лимит за дефицита заради КТБ. Не покриваме критериите за влизане в чакалнята. Дори и при добри прогнози за бюджета и дълга в следващите години, а не виждам ясна политика в тази посока, ще сме в ERM II към 2022 г. най-рано.

За банковия съюз – мястото ни е там. Единният оздравителен механизъм вече е в сила от началото на годината, задължителен е за еврозоната, пожелателен за останалите и трябва да имаме политика за присъединяване. Заявихме такова намерение още в края на 2012 г. Но тогава мнението на г-н Иван Искров надделя и нямаше следващи стъпки. Тезата беше, че нашите банкови регулации са много по-рестриктивни от европейските и нямаме нужда от банковия съюз. КТБ е показателният пример, че имаме.

- Как оценявате настоящата политика на ЕЦБ? Количествените улеснения дадоха ли резултат?

Политиката на ЕЦБ за „лесни пари” по време на кризата в еврозоната закъсня. И затова оказа слаб ефект върху растежа. През 2016 г. този малък положителен ефект ще продължи, но той ще е основно върху пазарите в Западна Европа. В Източна Европа и България не се усеща пряката полза от тази политика.

- Какво мислите за кризата на развиващите се пазари, доколко ще се задълбочи тя? Как ще им повлияят ниските цени на петрола? Тази криза ще има ли отражение върху България? Не са ли твърде оптимистични изказаните мнения за 4.5% ръст от някои членове на правителството?

Не само Русия – целият БРИКС, както и Мексико, Индонезия, Казахстан са засегнати. И не само заради петрола. Цените на металите стигнаха 5-годишно дъно, като спадът им е устойчив. Това удря цялата суровинна индустрия на развиващите се пазари. Икономиките, чиито растеж идва основно от износа на природни ресурси, ще трябва да се преориентират към по-устойчив микс, включително развитието на зелени сектори. 

Влиянието в България е върху добивната промишленост и свързаните производства. Не очаквам свиване на сектора, а ограничаване на инвестициите в тези производства. Вече се наблюдава такава тенденция. И тя не е в полза на общото очакване за ръст на преките инвестиции.

Ниските цени на петрола ще повлияят положително, защото сме вносител. Цени от 30 долара на барел биха добавили около 1% ръст на БВП над прогнозирания, така че растеж от 3-4% е възможен. Ще окажат влияние и върху енергийния сектор като цяло. Няма да се сбъднат прогнозите за ръст над 20% в цената на тока след частичната либерализация на пазара. Вероятно е и НЕК да приключи годината без оперативен дефицит. Което обаче не решава въпроса с дълговете в енергетиката и нуждата от преструктурирането й.