При повече кадри IT секторът ще нарасне трикратно
60% от продуктите в сектора у нас е за износ, казва Стамен Кочков, председател на УС на БАСКОМ
© ECONOMIC.BG / Личен архив
~ 4 мин.
- Г-н Кочков, каква оценка бихте дали на развитието на IT сектора в България през 2014 г.?
- За сектора Софтуер 2014 година беше определено успешна. Отново показваме двуцифрен ръст. Очакванията са за 2014 г. той да бъде 15%. За 2013 беше 11%, в предходни години също сме имали двуцифрен ръст, като за последните 10 години той е близо 500%. Индустрията расте и се развива успешно. Също така, България еволюира от предимно аутсорсинг дестинация, каквато бе преди 15 години. В момента все повече компании, включително и български, предоставят много повече собствени продукти на глобалния пазар. Реално над 60% от бизнеса ни е износ, т.е. работим за световния пазар, конкуренти сме и просперираме.
- Кои са най-важните успехи на софтуерните компании в България през миналата година?
- Двуцифрени ръстове по всички показатели, липса на безработица, четири пъти по-големи от средните за страната възнаграждения, непрекъснато отваряне на нови позиции. Това определно позиционира софтуерната индустрия като един от най-бързо растящите сектори в България през 2014 година.
- Достатъчно добра ли е системната и софтуерната инфраструктура в България и отговаря ли тя на международните предизвикателства?
- България предоставя конкурентни предимства в повечето компоненти - сигурна, бърза и добре ценово позиционирана интернет свързаност, достатъчно и качествени офис площи, едно от най-ниските данъчни облагания в Европа.
- От какво се нуждае IT секторът в България, за да се превърне във водещ в международен мащаб? С какво превъзхождаме конкурентите?
- Преди две години направихме проучване сред членовете на БАСКОМ, което показа, че ако имахме достатъчно квалифицирани кадри, индустрията би могла да нарасне трикратно. В момента пазарът на труда е тотално стагниран. Не само няма безработица, а по-скоро търсенето на хора е в пъти повече от това, което пазарът може да предложи. И реално за цялата ИКТ индустрия, не само за софтуерната, това е основна спирачка за развитие.
- Очаквате ли навлизане на нови технологични компании в българския IT сектор през 2015 г.?
- Да, България продължава да бъде интересно място за нови инвестиции в сферата на ИТ. Очакваме да продължи интересът от чуждестранни компании към партньорства с местни фирми и/или отваряне на собствени развойни звена. Очакваме и вълна от новосъздадени фирми/стартъпи - веднъж поради относително лесния достъп до seedфинансиране, но и поради общата зрялост на екосистемата.
- Какво променя IT секторът във вътрешноикономическата ситуация в България?
- Като приходи, за 2014 г. очакваме секторът да достигне 1.37 млрд. лева, което е около 1,74% от БВП на страната. За миналата година делът от БВП беше около 1,5%. През последните 10 години той е нараснал три пъти. Сегашният дял от 1.74% е повече от бюджета за национална отбрана.
Всяка сериозна индустрия не може без софтуер. Софтуерът е навсякъде - в телефоните, колите, хладилниците, печките, пералните. Реално погледнато, добавената стойност от софтуерната индустрия е видима навсякъде. От тази гледна точка в по-широк аспект, ако браншът се развива, той подпомага и останалите индустрии. По този начин може да направи и от тях сектори с висока добавена стойност - по-ефективни и по-производителни и т.н.
И последно, но не и по важност - успехът на софтуерните фирми и предприемачи показва на останалите икономически субекти, че и в България може да се постигне устойчиво развитие без специалната помощ на държавата.
- Към кои сфери на IT сектора в България чуждестранните компании проявяват най-голям интерес?
- Основните сфери са две - софтуерна разработка и центрове за отдалечено обслужване (outsourcing).
- Успяват ли компаниите да задържат своите ключови специалисти в условията на голямо търсене на кадри в сектора?
Проблемът с (липсващите) таланти е основната пречка пред ускореното развитие на индустрията. Голяма част от компаниите - български, чуждестранни или със смесено участие, имат изградени системи за мотивация, развитие и задържане на талантите. Но по-малките и тези с предимно местна дейност са сериозно заплашени.
- Какви действия трябва да предприеме държавата за да стимулира софтуерните компании да разширят инвестициите си в България?
- Преди 2 години цялата ИКТ индустрия излезе с общи изисквания към образователната система, които са стратегически и визират период от около 10 години напред. В краткосрочен аспект обаче, това, което би могло да помогне и промени ситуацията, са т.нар. "сини карти". Чрез облекчена процедура за наемане на чуждестранни граждани извън ЕС би могло много по-бързо да станем регионален хъб за развитие на ИКТ индустрията.
Спокойно би могло да се направи и програма за преквалификация на мотивирани хора. В момента има такива успешни примери. Голяма група от фирми сами си организират Академии, има индикации и за фокусирани върху тази дейност предприемачи. Тази ниша така или иначе се запълва и нищо не пречи тя да е организирана. Възможно е този процес да се остави и на свободния пазар, но по-добре е държавата да го подпомогне, защото резултатите ще бъдат от полза на цялото общество. Има достатъчно добри примери за хора, които успешно се преквалифицират и стават софтуерни специалисти.
Устойчивост на финансовата рамка е друга област, в която очакваме държавата да изпълни своите ангажименти. Постоянната промяна на максималните осигурителни прагове, както и неясните послания около промените в пенсионното облагане, са лоши сигнали.
- За сектора Софтуер 2014 година беше определено успешна. Отново показваме двуцифрен ръст. Очакванията са за 2014 г. той да бъде 15%. За 2013 беше 11%, в предходни години също сме имали двуцифрен ръст, като за последните 10 години той е близо 500%. Индустрията расте и се развива успешно. Също така, България еволюира от предимно аутсорсинг дестинация, каквато бе преди 15 години. В момента все повече компании, включително и български, предоставят много повече собствени продукти на глобалния пазар. Реално над 60% от бизнеса ни е износ, т.е. работим за световния пазар, конкуренти сме и просперираме.
- Кои са най-важните успехи на софтуерните компании в България през миналата година?
- Двуцифрени ръстове по всички показатели, липса на безработица, четири пъти по-големи от средните за страната възнаграждения, непрекъснато отваряне на нови позиции. Това определно позиционира софтуерната индустрия като един от най-бързо растящите сектори в България през 2014 година.
- Достатъчно добра ли е системната и софтуерната инфраструктура в България и отговаря ли тя на международните предизвикателства?
- България предоставя конкурентни предимства в повечето компоненти - сигурна, бърза и добре ценово позиционирана интернет свързаност, достатъчно и качествени офис площи, едно от най-ниските данъчни облагания в Европа.
- От какво се нуждае IT секторът в България, за да се превърне във водещ в международен мащаб? С какво превъзхождаме конкурентите?
- Преди две години направихме проучване сред членовете на БАСКОМ, което показа, че ако имахме достатъчно квалифицирани кадри, индустрията би могла да нарасне трикратно. В момента пазарът на труда е тотално стагниран. Не само няма безработица, а по-скоро търсенето на хора е в пъти повече от това, което пазарът може да предложи. И реално за цялата ИКТ индустрия, не само за софтуерната, това е основна спирачка за развитие.
- Очаквате ли навлизане на нови технологични компании в българския IT сектор през 2015 г.?
- Да, България продължава да бъде интересно място за нови инвестиции в сферата на ИТ. Очакваме да продължи интересът от чуждестранни компании към партньорства с местни фирми и/или отваряне на собствени развойни звена. Очакваме и вълна от новосъздадени фирми/стартъпи - веднъж поради относително лесния достъп до seedфинансиране, но и поради общата зрялост на екосистемата.
- Какво променя IT секторът във вътрешноикономическата ситуация в България?
- Като приходи, за 2014 г. очакваме секторът да достигне 1.37 млрд. лева, което е около 1,74% от БВП на страната. За миналата година делът от БВП беше около 1,5%. През последните 10 години той е нараснал три пъти. Сегашният дял от 1.74% е повече от бюджета за национална отбрана.
Всяка сериозна индустрия не може без софтуер. Софтуерът е навсякъде - в телефоните, колите, хладилниците, печките, пералните. Реално погледнато, добавената стойност от софтуерната индустрия е видима навсякъде. От тази гледна точка в по-широк аспект, ако браншът се развива, той подпомага и останалите индустрии. По този начин може да направи и от тях сектори с висока добавена стойност - по-ефективни и по-производителни и т.н.
И последно, но не и по важност - успехът на софтуерните фирми и предприемачи показва на останалите икономически субекти, че и в България може да се постигне устойчиво развитие без специалната помощ на държавата.
- Към кои сфери на IT сектора в България чуждестранните компании проявяват най-голям интерес?
- Основните сфери са две - софтуерна разработка и центрове за отдалечено обслужване (outsourcing).
- Успяват ли компаниите да задържат своите ключови специалисти в условията на голямо търсене на кадри в сектора?
Проблемът с (липсващите) таланти е основната пречка пред ускореното развитие на индустрията. Голяма част от компаниите - български, чуждестранни или със смесено участие, имат изградени системи за мотивация, развитие и задържане на талантите. Но по-малките и тези с предимно местна дейност са сериозно заплашени.
- Какви действия трябва да предприеме държавата за да стимулира софтуерните компании да разширят инвестициите си в България?
- Преди 2 години цялата ИКТ индустрия излезе с общи изисквания към образователната система, които са стратегически и визират период от около 10 години напред. В краткосрочен аспект обаче, това, което би могло да помогне и промени ситуацията, са т.нар. "сини карти". Чрез облекчена процедура за наемане на чуждестранни граждани извън ЕС би могло много по-бързо да станем регионален хъб за развитие на ИКТ индустрията.
Спокойно би могло да се направи и програма за преквалификация на мотивирани хора. В момента има такива успешни примери. Голяма група от фирми сами си организират Академии, има индикации и за фокусирани върху тази дейност предприемачи. Тази ниша така или иначе се запълва и нищо не пречи тя да е организирана. Възможно е този процес да се остави и на свободния пазар, но по-добре е държавата да го подпомогне, защото резултатите ще бъдат от полза на цялото общество. Има достатъчно добри примери за хора, които успешно се преквалифицират и стават софтуерни специалисти.
Устойчивост на финансовата рамка е друга област, в която очакваме държавата да изпълни своите ангажименти. Постоянната промяна на максималните осигурителни прагове, както и неясните послания около промените в пенсионното облагане, са лоши сигнали.
