Примката около врата на Google, Apple, Facebook и Amazon се затяга

Миналата сряда подкомитета по антитръстовата политика на съдебната комисия на Камарата на представителите на САЩ изслуша директорите на технологичните гиганти като част от антитръстова процедура в страната. Ръководителите на Amazon, Facebook, Apple и Google отговаряха на въпроси на законодателите чрез видеовръзка повече от пет часа. 

Изслушването идва на фона на нарастващите притеснения сред американските законодатели, че действащите антимонополни закони – които целят да създадат лоялна пазарна конкуренция – не са подходящи за съвременната дигитална икономика. 

Това безпокойство споделя и много законодатели в Европа. 

„Изслушването в Конгреса доказа, че антитръстовите инструменти в Европа и Съединените щати ... имат своите граници“, заяви Луис Гарикано, испански икономист и член на Европейския парламент. По негови думи ЕП ще ускори дебата относно бъдещето на правилата за конкуренцията. Очаква се това да се случи след края на лятото. 

Това няма да е изненада предвид досега водената политика от еврокомисаря по конкуренцията Маргрет Вестагер, която още в миналия си мандат се опълчи на хегемонията на технологичните гиганти, налагайки им многомилионни глоби. Сега, в началото на втория си мандат като комисар, тя има за задача да обяви нови инструменти за конкуренция преди края на годината. 

В писмо до американските депутати преди изслушването в сряда, Вестагер пише, че „много, ако не и повечето части на днешната икономика стават все по-дигитализирани“ и докато „тези платформи могат да донесат значителни ползи“, съществува опасението, че „обхватът и ролята на някои платформи са безпрецедентни“. Според нея, ако действат неправомерно, гигантите може да причинят значителна вреда на конкуренцията, иновациите и в крайна сметка на потребителите.  

Някои европейски законодатели са на мнение, че е крайно време ръководителите на технологичните компании да бъдат изслушани и в Брюксел. Досега единствено изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг се е явявал пред ЕП, по повод скандала с Cambridge Analytica. Останалите трима са отклонявали поканите. 

Дигитално данъчно облагане 

Дебатът за монопола на технологичните гиганти идва на фона на този за необходимата модернизация на данъчната система. По-рано ЕС не успя да постигне консенсус за налагането на общностен дигитален данък. Това накара някои държави да предприемат собствени стъпки в тази посока, а САЩ да реагират с контраатака, заплашвайки да наложат мита. 

Така се стигна до идеята Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да подготви проект за глобална реформа. Той обаче срещна съпротива отново от страна на САЩ, поради което, притиснат от щетите от избухналата коронакриза, ЕС заяви, че ако не бъде постигнато споразумение в обозримо бъдеще, сам ще прокара данъка на общностно ниво. 

По-рано Европейската комисия изчисли, че цифровите компании плащат средно ефективна данъчна ставка от 9.5% в ЕС – в сравнение с 23.2% за традиционния бизнес.