Демографията измести държавата като проблем №1 за бизнеса в България

Основната пречка пред развитието на бизнеса в България вече не е прекалената бюрокрация и корупция, а липсата на квалифицирана работна ръка. Това е установило годишното проучване сред членовете на Българската стопанска камара (БСК), резултатите от което бяха представени от председателя Радосвет Радев, зам.-председателя и главен финансов директор Станислав Попдончев и зам.-председателя Димитър Бранков.

Проучването е било проведено от 10 ноември до 10 декември тази година и обединява отговорите на 792 мениджъри на компании в България. От тях 68.2% са посочили недостатъчния брой квалифицирани кадри като основен проблем за развитието на икономиката. На второ място е прекомерната бюрокрация (60.2% от респондентите), а корупцията се нарежда трета (59.1%). Качеството на образованието в България също е било определено като основна пречка пред развитието на българската икономика – 47.7%.

„През отиващата си година БСК направи много за развитието на дуалното образование в България, но към днешна дата мога да кажа, че като че ли бизнесът е по-напред в готовността си за сътрудничество, отколкото професионалните гимназии“, коментира Радосвет Радев по темата за образованието.

Отчитаният недостиг на квалифицирана работна ръка е в корелация с отговорите на друг въпрос от проучването – какъв вид служители липсват на българските компании. Най-голям дял от респондентите (73%) са заявили, че им липсват тесни специалисти в тяхната сфера на дейност. 68% са посочили, че се затрудняват с намирането на изпълнителски състав, и чак на трето място се нарежда „гладът“ за общи работници (47%).

По отношение на уменията на българските кадри най-много от мениджърите, участвали в проучването, са посочили, че на служителите им липсват мениджърски/лидерски умения. „Това е любопитен показател предвид факта, че масово студентите записват да учат бизнес мениджмънт“, отбеляза Радев. На второ място на българските служители им липсва реалистична самооценка, докато на трето място се нарежда липсата на професионални умения и компетенции.

Димитър Бранков коментира, че тези резултати се дължат на няколко фактора. От една страна е фактът, че голяма част от компаниите, участвали в допитването, са търговски предприятия или са от преработвателната промишленост, където традиционно има недостиг на специалисти. От друга страна в България има над 160 хил. младежи, които нито учат, нито работят.

„Трябва да се отбележи и фактът, че заради застаряването на населението се отчита и влошаване в средния показател за желанието за учене през целия живот“, отбеляза Бранков.

По отношение на държавата впечатленията на компаниите са се подобрили. 33% от респондентите са заявили, че през отиващата си година са участвали в конкурси по Закона за обществените поръчки. От тях 79% са се оплакали от тенденциозно поставени условия за обществената поръчка, устройващи конкретен изпълнител. През 2018 г. от това явление са се оплакали 90% от анкетираните. Спад в недоволството е отчетен и по отношение на необективно оценяване на офертите и на изискване за предоставяне на актуални документи и данни, които по принцип могат да бъдат проверени от възложителя по служебен път. От 45% на 52% обаче има ръст на анкетираните, които са заявили, че изискванията за публичност при обявяването на обществените поръчки не са били спазвани.

Понижение има и във възприятията за престъпност, корупция, сива икономика и регулаторна тежест.

Въпреки това членовете на БСК посочват редица минуси в управлението на българската икономика през 2019 г. Голям акцент на пресконференцията бе поставен върху промените за касовите апарати и софтуера за управление на продажбите. Станислав Попдончев посочи, че макар да има подобрение спрямо миналата година, отново сравнително висок процент (25%) от компаниите смятат, че няма да отговорят навреме на заложените в Наредба Н-18 промени, които влизат в сила от 1 февруари 2020 г. Цели 63% пък, дори и да са готови да подменят касовите си апарати и софтуера си управление на продажбите, са заявили, че не одобряват промените в Наредбата.

Освен това, докато през 2018 г. 24% от анкетираните са били готови да се откажат от ползването на касов апарат, то през тази година техният дял се е повишил до 47%. Делът на готовите да подменят софтуера си за управление на продажбите пък се е понижил от 40% на 31%. През 2019 г. пък цели 22% са продължили да не са наясно какво трябва да направят, за да изпълнят изискванията в Наредба Н-18.

„Очакваме отказът от ползване на касови апарати да не доведе до ръст на сивата икономика, а до повече банкови разплащания“, посочи Попдончев.

Като друг проблем бе посочена липсата на напредък в изграждането на прозрачен пазар на електроенергия. Също така са продължили да са тежки регулациите по отношение на вноса на работна сила от трети държави. Увеличаването на минималната работна заплата пък продължава да се прави въз основа на предизборни обещания, а не чрез конкретна и прозрачна за всички формула за изчисляването ѝ. „От началото на годината България е в нарушение на Конвенция №131 на Международната организация на труда“, напомни Димитър Бранков.

Все пак е признат фактът, че през тази година е постигнат съществен напредък в изпълнението на предварителните ангажименти по присъединяването на България към механизма ERM ІІ (т.нар. „Чакалня за еврозоната“). „В момента благодарение на валутния си борд България е в т.нар. „квазиеврозона“. В нея, за съжаление, получаваме само жиленето на пчелите, но не и меда им“, коментира Радосвет Радев.

Бранков от своя страна подчерта, че към днешна дата България е останала единствената страна членка на ЕС с валутен борд. „Литва, Латвия и Естония имаха такива бордове и впоследствие влязоха в еврозоната чрез ускорена процедура. Следя отблизо докладите по темата и нито от тях, нито от частни разговори, съм разбрал за някакви съжаления за ускореното им влизане в Еврозоната“, заяви зам.-председателят на БСК.

Очакванията на бизнеса за развитието на българската икономика през 2020 г. са смесени. 28% от респондентите са заявили, че очакват ръст, но 32% очакват свиване. 33% пък очакват нищо да не се промени.

Много висок дял (75%) от анкетираните очакват през следващата година да има ръст на енергийните цени. 63% очакват скок в цените на суровините. 65% от мениджърите, участвали в допитването, пък се подготвят за инфлация.