Производителите на петрол в Близкия изток печелят повече пари от всякога

Преди две години Ирак почти остана без пари. Страната е петият най-голям производител на петрол в света и се предполага, че трябва да е доста богата. Но тъй като почти всичко, което Ирак печели, идва от продажбите на петрол, бюджетът на близкоизточната страна зависи от милостта на световните цени на петрола, пише в свой специален анализ Deutsche Welle.

Още през 2015 г. Международният валутен фонд прогнозира, че Ирак може да остане без пари до пет години, ако не диверсифицира икономиката си, така че да не разчита само на петрола. През 2020 г. прогнозата се доближи до реалността, когато благодарение на пандемията от COVID-19 цените на петрола паднаха с над една трета, а националният доход на Ирак почти наполовина.

Това бе огромен проблем, защото почти всички пари, които Ирак печели, се използват за плащане на държавни услуги и заплати на държавни служители. Страната има една от най-големите работна сила в публичния сектор в света, а иракското правителство плаща заплати или обезщетения като пенсии на около седем милиона иракчани.

През последните няколко месеца на 2020 г. правителството се оказа неспособно да изплаща заплатите навреме, което предизвика демонстрации в цялата страна.

През октомври 2020 г. Министерството на финансите на Ирак публикува „бяла книга за икономически реформи“, в която се говори за отчаяната нужда от икономическа реформа. Не само това, но беше ясно, че тъй като светът се насочва към по-екологични енергии, Ирак ще трябва да намери други източници на доходи.

Планове за реформа

Но това уравнение може да се е променило наскоро. Руската инвазия в Украйна доведе до повишаване на цените на петрола до нови върхове. Те скачат още повече, тъй като европейските нации обмислят ембарго на руския петрол като част от допълнителен пакет от санкции.

И това, което е лоша новина за европейските потребители, е добра новина за страни производителки на петрол и газ като Ирак, Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Според Световната банка цените на петрола са се увеличили с 55% между декември миналата и март тази година, след началото на войната в Украйна.

Това означава огромен скок в паричните средства за производителите на енергия от Близкия изток. През март износът на петрол от Ирак възлезе на малко над 11 милиарда долара – това е най-голямата месечна сума, която страната е печелила от 1972 г. насам. Очевидно Ирак може да си позволи да плати всичките си сметки този месец и следващия. Но какво означава това за реформите, планирани преди покачването на тези цени? Има ли смисъл вече от тях?

Парите променят всичко

Подобни реформи са планирани и в други страни износителки на енергия в Близкия изток. От 2016 г. Саудитска Арабия работи по своя амбициозен и много скъп проект Vision 2030, който съчетава финансови и социални промени с преминаване към възобновяеми енергийни източници.

ОАЕ и Катар също се опитват да защитят икономиките си в бъдеще срещу неизбежния ден, когато светът ще се обърне към възобновяемите енергийни източници, като първите се опитват да диверсифицират приходите си, като се превърнат в регионален център за бизнес.

Докато притокът на приходи намалява натиска върху тези страни и улеснява изпълнението на разпределителните отговорности (като изплащане на заплати в публичния сектор), по-високите цени на енергията не променят политическата игра“, каза Робърт Могелницки, учен от базирания във Вашингтон Институт за арабските държави от Персийския залив.

Но това, което ще направи, е да улесни провеждането на реформи, които, твърди Могелницки, няма да бъдат изоставени.

Няма съмнение, че се движим към по-зелено бъдеще. Просто не е ясно кога ще се случи това. Ето защо страните правят огромен тласък за навлизане на нови енергийни пазари, като например този на водород“, каза той за DW.

„Кръв във водата“

Карън Йънг, директор-основател на Програмата по икономика и енергетика в Близкоизточния институт във Вашингтон, се съгласява с твърденията на Могелницки. По-специално държавите от Персийския залив се възползват от този момент, каза тя - и не само благодарение на по-високите цени на петрола, но и на общата нестабилност на пазара.

Перспективата за увеличаване на инфлацията и недостига на храна, съчетана с по-високите цени на петрола, ще изостри различията между страните в региона, смята тя. Държавите-производители на петрол ще се справят по-добре с кризите, защото са заредени с пари и може да имат предимство пред съседите си.

Като част от външната си политика, държавите от Персийския залив са насочили чуждестранна помощ и преки инвестиции, за да подкрепят определени правителства в определени моменти“, обясни Йънг. Сега те имат повече ресурси за това.

Например Египет бе особено силно засегната от последствията от войната в Украйна и бе принудена да девалвира валутата си в края на март. В края на същия месец Саудитска Арабия депозира 5 милиарда долара в централната банка на Египет, за да подкрепи икономиката. Все по-богатият Държавен фонд за публични инвестиции на Саудитска Арабия също ще инвестира допълнително в Египет. А добиваващият газ Катар, чийто износ на енергия ще достигне 100 милиарда долара за първи път от 2014 г., също обеща инвестиции от около 5 милиарда долара в Египет.

Във водата има кръв. Те основно пазаруват. Това е опортюнистично, но има и финансов смисъл“, обясни Йънг.

Фокус към собствените нужди

Експертите обаче не вярват, че наличието на повече пари ще насърчи държавите от Персийския залив да прегърнат нежелания външнополитически авантюризъм.

„Въпреки че този непредвиден доход създава възможност за интервенции, може да се окаже, че държавите от Персийския залив ще търсят повече възвръщаемост на инвестициите и ще се съсредоточат върху вътрешните си програми и бъдещи позиции, включително собствената си сигурност. По-вероятно е да видим инвестиции във вътрешната отбрана и технологиите“, каза Йънг.

В Ирак обаче е различна история, казва Ренад Мансур, директор на проекта на Иракската инициатива в британския мозъчен тръст Chatham House. Там проблемът не е непременно в цените на петрола, а в различните текущи проблеми на страната с управлението, конкуриращите се политически интереси и корупцията. В краткосрочен план разполагането с достатъчно пари за покриване на всички разходи на държавата може да обедини конкуриращите се политически елити, защото те не са под толкова голям натиск да се борят за дял от федералния бюджет, коментира Мансур пред DW.

Но по-високите цени на петрола едва ли ще ускорят или забавят реформите в Ирак. Макар че икономическата "бяла книга" на страната съдържаше някои добри идеи за икономическа реформа, тя игнорира политическите реалности, добави Мансур.

Така че да, логиката подсказва, че има по-малко стимули за опити за реформи, когато цените на петрола са високи. Въпреки това, дори когато цената на петрола е ниска, ние все още не сме виждали голяма реформа в Ирак“, заключи той.