Промените в живота, които ще останат и след Covid-19

Подобно на Черната смърт през 14 век, за която се смята, че е била разпространена по Пътя на коприната, Covid-19 се появи в Китай и се пренесе изключително бързо в световен мащаб. 

Въпреки че коронавирусът може да не засегне глобалното здраве толкова катастрофално, колкото чумата, тази пандемия със сигурност ще промени света, пише BBC в свой анализ. 

Covid-19 разкри нестабилните основи, върху които е изградена голяма част от това, което приемаме за даденост в развития свят – от сложно преплетената природа на глобализираните вериги за доставки и производствената инфраструктура до току-що направените доставки в супермаркетите, както и големи контрасти между национализираните здравни системи и частно финансираните. 

Връщайки се отново на Черната смърт или Испанския грип от 1918 г., ехото на историята напомня, че тогава има огромни последствия за света. Очакванията са, че и коронавирусната пандемия ще остави трайни следи – както в личен план, така и в глобален контекст. 

Но коя от тези промени ще има дълготрайно въздействие и коя може би никога повече няма да видим? Отговорът може да се крие в предприетото вече приспособяване. 

Почти всеки усети върху себе си наложените от властите социални ограничения. Всеки човек бе, малко или повече, промени ежедневието си и единствено технологиите помогнаха донякъде за поддържането на контакти, лични и професионални. 

Въпреки че са изключително разрушителни и болезнени, кризите неизменно подхранват появата на големи общи цели, солидарност, креативност и импровизация. Именно дигиталните инструменти са тези, които отварят и един от новите хоризонти, давайки възможност за повече онлайн изява и присъствие. 

Наред с това е и времето за себе си и хобитата. Много хора посегнаха към някои стари привички или пък се наканиха най-накрая да започнат ново начинание. Расте например интересът към готварство, градско земеделие, занаяти, изкуства и като цяло към занимания, които забързаният живот беше неглижирал.

Всичко това си намери път към хората благодарение на това, че те останаха за малко по-дълго вкъщи. По тази линия се прокрадва и другата очаквана промяна. 

Блокиранията постепенно се разхлабват, но въпреки това хората все още трябва да спазват социална дистанция. Заедно с тенденцията към повече работа от вкъщи, Това предполага завишен контрол, термични проверки на влизане в офиса и по-стриктни изисквания към хората със симптоми на грип или настинка. 

Прогнозите чертаят и промяна на пазара на имоти – от една страна заради очакваното отдръпване от офисите и от друга заради желанието на все повече хора да се изселят извън града. Много компании могат да решат да се откажат изцяло от разходите за отдаване под наем на офис площи и вместо това да позволят на всички служители да работят отдалечено само с периодични срещи. Това би означавало, че човек спокойно може да отиде да живее, където си поиска. Ефектът от това би довел до спад в стойността на жилищните имоти в големите градове и повишено търсене на имоти в провинцията и селата, обратно на тенденциите от началото на индустриалната революция.

На самото работно място се очакват промени както по отношение на организацията на пространствата, така и на смените в производствата например. Целта е една – да се избегне струпване и да се гарантира безопасна дистанция. 

Това от своя страна може да повлияе индиректно върху трафика. От една страна е реорганизацията на графика на обществения транспорт, който може да оредее, а от друга е очакването повече хората да прибегнат до използването на личните си автомобил в желанието да избегнат сблъсъка с много потенциално заразени. Това пък се тласка плановете на градовете да модернизират инфраструктурата си, така че да създадат по-благоприятни условия за пешеходци, велосипедисти и като цяло за използването на „зелен“ транспорт. 

Зад всички смущения и икономически перипетии покрай пандемията от коронавирус се крие още по-голяма глобална криза: климатичната. Може ли опитът ни с международните блокирания да помогне на екологичната кауза или просто ще се върнем към старите навици възможно най-бързо? Много хората забелязаха подобрение в градската си среда – с по-чист въздух, по-спокойни и по-безопасни пътища – което дава представа за това какво е да живееш в по-зелен и чист свят. 

Всъщност сателитните данни разкриха спад в атмосферните нива на азотен диоксид (ключов замърсител на въздуха, отделен от изгарянето на изкопаеми горива) над градовете и индустриалните центрове в Европа и Азия, тъй като трафикът и работата на фабриките намаляха. В някои региони спадът е с 30- 40% в сравнение със същия период на миналата година. Нивата на частици от сажди във въздуха – които подобно на азотния диоксид причиняват и респираторни заболявания – също са значително намалени. 

Така наред с забавянето на предаването на коронавируса, блокирането и последващото намаляване на замърсяването на промишления въздух вероятно са спасили живота на десетки или стотици хиляди хора.

Изчислено е, че забавянето на световната икономика, причинено от пандемията, ще намали глобалните емисии на CO2 за 2020 г. с 8%. Ако трябва да ограничим глобалното затопляне до по-малко от 1.5 градуса по Целзий над предпромишлените температури, както е предвидено в Парижкото споразумение, ще трябва да намаляваме емисиите с по толкова всяка година през следващите десетилетия. 

По всичко личи, че както настоящата пандемия, така и борбата за климата се нуждаят от това правителства да се ангажират с решителни, проактивни действия, координирани в международен план. 

Приликите не свършват до тук. И двете изискват жертви в краткосрочен план, така че да се смекчат негативните последствия в бъдеще. Що се отнася до пандемията, при нея беше сравнително лесно широката общественост да признае, че съществува ясна и непосредствена опасност, което помогна за вземането на бързи и крути мерки с едничката цел да запазим близките си, себе си и обществото като цяло. 

Но проблемът с изменението на климата е, че той е по-постепенен процес и има по-малко пряка връзка със смъртните случаи в развитите страни. 

Можем ли да извлечем поуки от колективните действия, използвани срещу коронавируса, за да отговорим ефективно на климатичните промени?