Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене т. нар. удължителен закон за бюджета. Текстовете бяха одобрени с 13 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“, както и със заявки за промени между двете четения.
Дискусията премина основно в предупреждения, че държавните служители ще останат без увеличение на заплатите, считано от 1 януари 2026 г., както и че депутатите трябва да се постараят не да разглеждат удължителен бюджет, а да се върнат към все още внесената план-сметка за 2026 г. на кабинета в оставка „Желязков“.
До ситуацията се стигна, след като първият вариант на държавния бюджет за догодина бе изтеглен, породил масово обществено недоволство заради предвиденото увеличение на данъчноосигурителната тежест. За броени дни правителството представи втори вариант на проектобюджета, който до голяма степен повтаряше първия, но малко след първото му четене в ресорната комисия, правителството подаде оставка и план-сметката бе забравена.
С удължителния закон се получава така, че частният сектор ще получи увеличение на минималната работна заплата (МРЗ), но автоматичният ръст на възнагражденията в публичния няма да се случи. Причината е, че увеличението на МРЗ представлява влязло в сила постановление на Министерския съвет, което ще трябва да се спази. В чл. 3, ал. 2 на удължителния бюджет е изрично е записано, че:
Достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата“.
С други думи, обща политика по доходите от 10% на разходите за персонал в бюджетната сфера, както предвиждаше вторият вариант на държавния бюджет за 2026 г., няма да се случи. По време на разискванията бившият финансов министър и понастоящем лидер на „Продължаваме промяната – Демократична България“ Асен Василев допусна, че това може да се поправи в закона, но финансовият министър в оставка Теменужка Петкова контрира, че не вижда как може да се осъществи „тази теза на практика“.
Няма как да знаем какво точно ще постъпи – без да имаме бюджетна рамка, няма как да гарантираме тези неща (ръст на заплатите). Ако не се случат тези приходи, какво правим тогава?“, попита тя.
Счупени телефони и носталгия по Бюджет 2026
Изказванията бяха открити от президента на КНСБ Пламен Димитров, който сподели, че телефоните в конфедерацията се били „счупили от звънене“ заради казуса със замразените заплати.
Моят апел е да си дадете сметка (какво се прави)“, довърши Димитров.
Немалка част от изказванията бяха свързани и с втория вариант на проектобюджета за 2026 г., чието разглеждане в парламентарните комисии и в зала обаче така и не продължи. Президентът на КНСБ изтъкна, че вместо да гледат удължен бюджет, депутатите трябва да се върнат към гласуването на предишния законопроект.
Станислав Попдончев, заместник-председател на Българска стопанска камара (БСК), също коментира, че за тях било „важно“ този проектобюджет за 2026 г. да бъде приет. По думите му, това не бил „перфектният“ бюджет, но бил компромисен – с отстъпки както от страна на държавата, така и от страна на бизнес и синдикати.
Не ни харесва удължителният закон, но го подкрепяме в този вид. Трябва да има ясно редовно правителство, което да се ангажира с политики за редовен бюджет“, добави Попдончев.
Останалите работодателски организации бяха на друго мнение.
Този удъжителен закон има своите предимства – регламентира приходи, разходи, трансфери, лимитира увеличението на заплатите в бюджетната сфера“ изтъкна Добрин Иванов от АИКБ.
Той изрази мнение, че един нов бюджет трябва да се предложи от редовен кабинет, тъй като той ще отразява неговите политики.
България има нужда от редовен бюджет, който да насърчава икономическия растеж, заетостта и да повишава благосъстоянието на нацията“, обобщи Иванов.
Боян Николаев от КРИБ пък напомни, че работещите в частния сектор ще получат увеличение на заплатите, а изкривяването идва заради големия обществен сектор, който в България е над средния дял за ОИСР.
Симона Гоцова 
