Пътната безопасност през зимата е под въпрос

През предстоящия зимен сезон безопасността по пътищата е под въпрос. След като преди дни стана ясно, че пътуването по републиканската пътна мрежа може да е затруднено, защото фирмите, отговарящи за зимното поддържане, не са получили парите си от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), проблем се появява и при ремонтите на опасни срутища и свлачища. Причината отново е изразходеният бюджет на пътната агенция от 382 млн. лв. и наддоговорените договори за дейности в размер на 1.5 млрд. лв.

Още при встъпването си в длъжност служебният регионален министър Виолета Комитова се зае с анализ на спешните ремонти на срутищата и свлачищата по републиканската пътна мрежа. Така стана ясно, че в  ĸpaя нa 2019 г. „Aвтoмaгиcтpaли“ e плaтилa aвaнcoвo 188 млн. лв. нa 25 фиpми, ĸoитo e тpябвaлo пpeдcтaвят и изпълнят пpoeĸти пo 84 cвлaчищa, cpyтищa и дpyги видoвe yĸpeпвaния нa пътни плaтнa на територията на страната. Ремонтът само на един обект беше изпълнен – този при Рилския манастир, който беше на стойност 6 млн. лв. След известно време обаче срутището пак поддаде.

Така 84-те обекта, които са определени като спешни проекти от правителството на Борисов, ще застрашават движещите се автомобили и тази година. Договорите, сключени с изпълнителите са двугодишни и изтичат в края на тази година.

При изслушване в парламента министър Виолета Комитова заяви, че ведомството е задвижило работата по още 4 от срутищата и свлачищата, а именно – срутището при Козар Белене, край Плевен, това при пътя между Първенец и Лилково, срутището при Старо Село, край Своге и отново при проблемното срутище при Рилския манастир). По думите на Комитова сега на тези обекти се работи.

Във фаза на проект са още 14 от проблемите 84 обекта. За 10 от тези 14 се чака разрешение за строеж, но времето изтича, призна Комитова.

„Вероятността да приключи работата по тях до края на годината, е нулева“, коментира тя.

Как тогава ще се обезопаси движението в такива участъци от републиканската пътна мрежа?

Регионалният министър заяви, че при възникването на аварийни ситуации АПИ има възможност да изпълнява бързо обезопасителни ремонти, дори и на други обекти, извън проблемите 84. Но когато няма да има възможност да се ремонтира, а такава реално няма да има заради изчерпания бюджет на агенцията и непредсказуемата актуализация на бюджета, пътната агенция единствено ще може да отклонява движението и да почиства пътя.

„Това са най-леките мерки, които АПИ може да прилага. Областните пътни управление имат задължение да обикалят и да следят за проблеми по пътната мрежа“, коментира Комитова.

Тя допълни, че МРРБ „не пипа“ договорите с изпълнителите на 84-те срутища и свлачища, защото ведомството се надява, че фирмите ще се справят с този сериозен проблем.

Междувременно и днес продължават протестите на служители от частната фирма „Автомагистрали – Черно море“, въпреки че преди дни стана ясно, че ресорният министър ще се опита да намери финансиране за изплащане на 36 млн. лв. за дейностите, които фирмата е извършила по магистрала „Тракия“.

Българската браншова камара „Пътища“ излезе с писмо до президента Румен Радев и министър председателя Стефан Янев. В него пише, че при проведената среща в сряда с Управителния съвет на АПИ, не са получили яснота за решението на проблема. Акцент в писмото е именно безопасното пътуване по пътните участъци.

„Без поддържането им се създават предпоставки за живото-застрашаващи ситуации, рискове от ПТП“, пише още в писмото. Камарата настоява за спешна среща, а ако не бъде решен въпросът, фирмите са в протестна готовност.

Припомняме, че авансово платените 188 млн. лв. на фирмите за 84-те срутища костваха постовете на бившите шефове на „Автомагистрали“.

Пътната връзка на Стара Загора с автомагистрала „Тракия“

Регионалният министър даде информация и за други ремонти и дейности по пътната мрежа. Така например стана ясно, че заради недостига на средства в АПИ, пътят край Стара Загора, който е единствената връзка на града с магистрала „Тракия“ няма да може да бъде разширен, така че движението да бъде облекчено. Комитова заяви, че пътната агенция се ангажира да стартира обществена поръчка за изработването на технически проект, така че пътната връзка да бъде подобрена, но за това ще се разчита на държавния бюджет, който още е под въпрос.

„Там се запълват дупки, подравняват се банкети и се работи по деформации, но тези дребни дейности не решават генерално проблема“, коментира Комитова.

Автомагистрала Русе – Бяла – Велико Търново

Строежът на магистралата между Велико Търново и Русе може да започне между 2022-2027 г., прогнозира Комитова. Финансирането ще е по ОП „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г., която трябва да се одобри от ЕК. Причината за късното строителство на магистралата са откритите археологически обекти, които трябва да бъдат анализирани и съхранени.

„Страната ни не е свързана по направлението север-юг, а това е стратегически въпрос за държавата“, посочи Комитова.

Техническите паспорти само за публичните сгради

След измененията в наредба 5 за издаването на технически паспорти, физическите лица ще трябва да се сдобият с документите, само ако планират да извършват реконструкция на имотите си. Комитова се пребори с неуредената наредба и удължи срокът за държавните и общински сгради до 2032 г.

Комитова заяви, че за да бъде улеснен процесът за публичните сгради, МРРБ ще помисли за създаване на междуведомствена група. Тя припомни, че една част от тези сгради ще влязат в Плана за устойчивост, а други в програми за енергийната ефективност, така че бавно и постепенно ще се сдобият с паспортите.

ВиК мрежата и проблемите при малките населени места

Изслушването на регионалния министър днес разкри проблемите и по отношение на водоподаването в малки населени места в страната. Така например стана ясно, че Севлиево от 30 години е на воден режим. Водопроводът е с дължина 35 км и минава през много села и през труден терен.

„От 2017 г. досега са отпуснати общо 12 млн. лв. за мрежата. Какво е направено обаче?“, попита Комитова.

Регионалният министър посочи, че и населението места в област Пловдив също имат проблем с водата. Това включва и Кръстевич, където водопроводната мрежа е страна, а и няма достатъчно водоизточници.

Проблемът датира от около 35 години. Намерихме множество преписки, хората са искали помощ и не са я получавали“, заяви ресорният министър.

За Кръстевич има проект за допълнителен източник от сондажен кладенец, които да осигури нужното количество вода, но този проект не е бил заложен  в плана на МРРБ. Ведомството разполага с 20 млн. лв . за водни проекти, стана ясно от думите на Комитова.

Комитова посочи, че проектът може да получи финансиране от МРРБ, от бюджета на община Хисаря, която е собственик на мрежата в населеното място, чрез ВиК холдинга или съответното ВиК дружество в Пловдив.

„Проблемът в сектора обаче, че направените инвестиции по мрежата от ВиК дружествата се отразяват на цената на водата“, заяви Комитова.