Q&A: Ще плаща ли България дълговете на други страни след приемането на еврото?

Спекулациите и страховете около въвеждането на еврото в България не са малко, а често – и не без основание. България продължава все така устремено по пътя си към еврозоната, след като по-рано през годината страната ни официално подаде искане за извънредна конвергентна оценка, но въпросите какво ще се случи с приемането на еврото продължават да се трупат.

През март финансовият министър Теменужка Петкова заяви, че започва мащабна информационна кампания относно въвеждането на еврото, но към момента това все още не се е случило, което води до циркулирането на множество спекулации в публичното пространство.

Една от тях се крепи на тезата, че след въвеждането на единната европейска валута ще се наложи България да спомага за изплащането на дълга на други по-задлъжнели европейски държави, например Гърция.

Под формата на поредна серия въпроси и отговори (Q&A) Българската народна банка (БНБ) внася яснота по темата.

Каква е гаранцията, че след членството ни в еврозоната България няма да плаща сметката на най-задлъжнелите държави, като например Гърция?

БНБ обяснява, че след финансовата криза през 2010 г. са били въведени значителни промени в контрола върху задлъжнялостта и финансовата стабилност в еврозоната. Тогава е бил въведен и т. нар. Фискален пакт, който изисква страните да поддържат балансирани бюджети и да ограничават структурния дефицит до 0.5% от БВП.

Чрез Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) пък е бил създаден „постоянен фонд за подпомагане на държави от еврозоната с финансови затруднения“.

ЕМС предоставя заеми след анализ на дълговата устойчивост и при строги условия, вписани в програма за икономическо приспособяване, която следва да се изпълнява от държавата-кредитополучател“, казва БНБ.

Освен ЕМС, други механизми, като Единния надзорен механизъм (ЕНМ) и Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), също целят предотвратяването на бъдещи банкови кризи.

Тези промени целят да предотвратят повторение на кризи като тази от 2010 г. и да осигурят по-голяма финансова стабилност в еврозоната“, казват от БНБ.

Внася ли в момента България средства в Европейската централна банка?

Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на еврозоната. Тя има мандат за изпълнението на няколко цели, една, от които, е поддържането на ценова стабилност в Европа. ЕЦБ действа и като регулатор, който определя паричната политика на континента.

Капиталът на ЕЦБ се формира през Европейската система на централните банки (ЕСЦБ - където членове са националните регулатори на ЕС и ЕЦБ), където всяка национална централна банка (НЦБ) записва вноската си в капитала на ЕЦБ.

Понеже България участва в ЕСЦБ от 2007 г., БНБ, както и останалите НЦБ извън еврозоната, е задължена да внася средства за оперативните разходи на ЕЦБ, като изплаща малък процент от дела си в записания капитал на ЕЦБ", обясняват от БНБ.

Защо е важна паричната политика?

Паричната политика на ЕЦБ оказва косвено влияние върху благосъстоянието на българите. Това се дължи на факта, че България е под валутен борд, при който левът е фиксиран към еврото.

Всяка промяна в лихвените проценти на ЕЦБ може да повлияе на лихвите по кредити и депозити в България, макар и с известно закъснение и по-слабо изразено въздействие в сравнение с държавите от еврозоната", казват от ведомството на Димитър Радев.

От там допълват, че след въвеждането на еврото, това влияние ще бъде по-пряко. В същото време, България ще стане част от еврозоната и ще има достъп до инструментите на ЕЦБ, като например програмите за количествени улеснения и стабилизационните механизми.ю

Това (членството и достъпът до инструменти) може да доведе до по-ниски лихвени проценти, по-добри условия за кредитиране и повишена финансова стабилност", допълва БНБ.

Има ли място България на масата за вземане на решения?

От присъединяването си към ЕС през 2007 г., България е член на Генералния съвет на ЕЦБ и участва в неговите заседания, които се провеждат четири пъти в годината.

За провеждане на гласуване на заседанията на Генералния съвет е необходим кворум от две трети от членовете му или техните заместници. Решенията на Генералния съвет се вземат с обикновено мнозинство, като съществува възможност решенията да могат да бъдат вземани и чрез писмена процедура

Този съвет отговаря за: консултациите от името и от компетентността на ЕЦБ на проекти на актове на Съюза или националните власти, включително по обхвата и приложението на законодателството на Съюза, отнасящо се до надзора върху кредитните институции и стабилността на финансовата система; събирането на статистическа информация; изготвяне на годишните доклади на ЕЦБ; установяването на необходимите правила за стандартизиране на счетоводството и отчетността на операциите, извършвани от НЦБ; приемането на мерки относно алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ; пределянето на референтни стойности, които да се прилагат при оценката на икономическата конвергенция съгласно Маастрихтските критерии, включително определянето на изключения при прилагането на критерия за ценова стабилност; определянето на условията за работа на персонала на ЕЦБ; допринася за осъществяването на необходимата подготовка за неотменимо фиксиране на обменните курсове на валутите на държавите-членки на ЕС с дерогация спрямо еврото.

Решенията за паричната политика в еврозоната се взимат от Управителния съвет на ЕЦБ (където България не членува в момента). Там решенията изискват кворум и мнозинство, а управителите са разпределени в две групи. Първата група притежава четири гласа при гласуване, а втората разполага с единадесет гласа. Управителите се редуват, като правата за гласуване се използват въз основа на месечна ротация.