Работещи бедни – оксиморон, превърнал се в българска тенденция

Работещи бедни. Това би трябвало да е оксиморон, но в България е реално съществуващ феномен, който е тревожен. Такъв коментар направи Калина Дренска от „Фридрих Еберт“ – близка до германските социалдемократи политическа фондация – по време на съвместен форум със синдикалната организация КТ „Подкрепа“.

На него бяха представени данни за жизнения минимум и минималната работна заплата (МРЗ), които у нас все повече се раздалечават.

Жизненият минимум е нетна сума, необходима за живот, докато МРЗ е брутна сума, от която трябва да се извадят данъци и осигуровки“, поясни главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.

През 2024 г. минималната заплата покрива 62% от необходимата сума за "нормална" издръжка на живота, докато четири години по-рано този процент е бил 57.

По-обезпокоителната тенденция е, че

темпът на нарастване е недостатъчен и ще са необходими 30 години за постигане на адекватна минимална заплата“, каза Кацарчев.

Той определи казуса с работещите бедни като „абсурд, продължаващ от години“.

И освен че темпът на растеж на МРЗ е бавен, осигурителната тежест за работещите нараства.

Оказва се, че голяма част от хората не знаят, че осигурителната тежест за работника вече не е 40%, а е над 43%“, каза Кацарчев.

И направи сравнение с периода преди 2000 г., когато тя е била 5% от всички доходи. „Всеки си мисли, че работи правилото „60 на 40“, но то не важи.“

Има постепенно прехвърляне на задължения от работодателя към работника и това влияе върху нетната работна заплата“, допълни икономистът.

Краен резултат

Стига се до момент, в който от 2008 г. насам има двоен ръст на работещите бедни – от 7.6% дял през 2008 г. до 11.7% през 2023 г. (бел. ред. – това са най-актуалните данни).

Това показва, че независимо от увеличението на МРЗ, борбата с бедността търпи тотален провал. Виждаме от статистиката, че близо 48% от домакинствата са под линията на бедност“, коментира експертът.

Коефициентът на Джини – показател за икономическите неравенства в една държава – също не рисува по-оптимистична картина. От 2014 г. насам той се запазва устойчиво на ниво от над 50 пункта у нас, като през 2023 г. е 52.9 пункта, по данни на европейската статистическа служба Евростат.

За сравнение, средното равнище на измерителя за Европейския съюз (ЕС) през миналата година е било 29.6 пункта.

Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-неравномерно е разпределението на доходите в държавата“, поясни Кацарчев.

Според изведените данни 15% от близо 3 млн. заети у нас, или това са около 450 000 души се осигуряват на минимален осигурителен доход. Така 1 млн. души стоят без работа в държавата, смята Кацарчев, докато 30% от населението миналата година е било в риск от бедност. И в същото време интерес за промяна няма.

Забелязваме апатия – хората нямат интерес от случващото се в държавата, най-вероятно поради течащите политически процеси в последните няколко години“, добави икономистът на КТ „Подкрепа“.

Възможните решения

От синдикалната организация изведоха няколко възможни решения на проблема.

На първо място, това е транспонирането на европейската Директива за адекватните минимални работни заплати – срокът за това обаче изтече в средата на месеца. Последното предложение на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) от миналата седмица за обвързване на МРЗ с инфлацията, производителността на труда и други икономически показатели бе отхвърлено от синдикалните организации.

Според нас преговорите за транспонирането на директивата ще продължи още минимум 6 месеца. Най-вероятно сблъсъците ще бъдат точно по формулата за изчисление на МРЗ“, прогнозира Кацарчев.

Той добави, че социалното министерство „бяга“ от вкарването на жизнения минимум в уравнението. Именно това е друго възможно решение на проблема с работещите бедни. „Ще настояваме това да се случи“, каза Кацарчев.

Други алтернативи, според КТ "Подкрепа", са въвеждането на необлагаем минимум, както и адекватна система за социално подпомагане.

Колкото до Бюджет 2025, „законопроект все още няма“ и към момента са водени само „устни разговори“.

Няма никакви параметри, освен един – някой трябва да влезе в 3% дефицит и не е ясно за сметка на кого“, коментира той.

Кацарчев добави, че към момента на социалните партньори не е представян проект, а само данъчните промени.