КСНС констатира тежкото състояние на българската армия

Темпът на модернизацията на българската армия не съответства на съвременните изисквания. Това заяви президентът Румен Радев след края на днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС), което продължи близо 5 часа. Рисковете за България от кризата около Украйна, както и състоянието на българските въоръжени сили, бяха във фокуса на Съвета.

Членовете на Съвета се обединиха около позицията, че ескалацията на напрежението в Черноморския регион, нестихващите конфликти в Близкия Изток и Азия, международният тероризъм и миграционните потоци изправят България пред съществени предизвикателства.

Темпът на модернизация на армията не съответства на съвременните изисквания. Трябват ефективни мерки за повишаване на интереса към военната професия. Налице са нормативни уредби, които забавят процеса по модернизация. Всичко води до загуба на боеспособности и нарастващ риск за здравето и живота на военнослужещите“, заяви Радев.

Президентът отчете, че страните от региона заделят все по-голям ресурс за превъоръжаване с нови образци техника и развитие на иновативни технологии с военни предназначения.

„Процесът за придобиване на нови способности и поддържане на високи технологични въоръжени сили е все по-отчетлив. В рамките на срещата беше обсъдено актуализиране на въоръжените сили на България, с оглед тяхната роля за гарантиране на суверенитета, сигурността, независимостта и защитата на териториалната цялост на страната”, добави Радев.

Съветът се обедини около няколко предложения към изпълнителната и законодателната власт:

• Изпълнителната власт да предложи, а законодателната да обсъди промени в нормативната уредба, позволяващи:

- ускоряване на процедурите, свързани с модернизацията на Въоръжените сили и поддръжката на наличното въоръжение и техника;

- преодоляване на некомплекта от личен състав и издигане на престижа на военната професия;

• Изпълнителната власт да разработи приоритизирана, ресурснообезпечена и съответстваща на тенденциите в развитието на съвременните технологии „Инвестиционна план-програма до 2032 г.“, съобразена с целите и плановете за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.;
• Министерски съвет да анализира възможността за актуализиране на приетия през 2017 г. „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.“, така че крайната цел да бъде постигната още през 2023 г.
• Министерски съвет да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника, с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България;
• Изпълнителната власт да предприеме действия за преодоляване на изоставането и ускоряване на придобиването на нова техника по вече сключени договори за модернизация на Военновъздушните и Военноморските  сили, както и за стартиране на проекта за модернизация на Сухопътните войски;
• Министерски съвет да оцени възможността за създаване на Целеви инвестиционен фонд за модернизация на Въоръжените сили, в който да постъпват както неусвоени в предходни години средства по инвестиционните проекти за модернизация, така и средства от приходната част от бюджета на Министерството на отбраната;
• Изпълнителната власт да предприеме стъпки за включването на България като пълноправен член във фонда на НАТО за иновации и пълноценно използване участието в акселератора на иновации на НАТО, наречен DIANA (NATO’s Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic).

Консултативният съвет заседава на фона на напрежението около Украйна. Българската позиция до момента е, че конфликта между Запада и Русия трябва да бъде решен по пътя на дипломацията. Като член на НАТО обаче България участва в укрепването на Източния фланг на Алианса, а предложението ни е да бъде изградена българска бойна група на основата на батальон под българско командване, в която да участват и съюзнически сили, за да допълнят дефицита от способности в сухопътните сили, с които страната ни не разполага.