Разочарование ще посрещне Китай в София
Азиатската държава разочарова европейските страни, отчаяни за чуждестранни инвестиции за изграждане на магистрали, пътища, летища и електроцентрали
Снимка: БТА
~ 4 мин.
Китай ще се срещне с лидери от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в събота. На тази среща на върха обещанията на Пекин за големи инфраструктурни проекти ще бъдат подложени на по-задълбочен анализ от някои участници, според които ежегодната среща дава малко резултати.
Държавите от Балтийския регион и Балканите ще се срещнат с китайския премиер Ли Къцян на седмата среща „16+1” в София с надеждата за свежи пари от китайските компании, подкрепени от държавните банки.
Над 250 китайски фирми и 700 бизнесмени от ЦИЕ се очаква да присъстват на специален икономически форум, който ще се проведе по време на срещата на високо равнище.
„Нашата основна цел е да повишим присъствието на китайските компании в България и в региона на ЦИЕ като цяло”, коментира българският зам.-министър на външните работи Георг Георгиев.
Събирането, което ще се проведе по-малко от две седмици преди ежегодната среща на върха Китай-ЕС в Пекин, не е популярно в Брюксел, откъдето гледат на мероприятието като на опит за разделяне на Блока. Освен това на ЕС напоследък се налага да се противопоставя на натиска от страна на Китай да се съгласи да представят общо становище срещу търговските политики на САЩ. Китай отрича да се стреми да подкопае единството на ЕС.
Къцян, който ще пристигне в София утре на първото си посещение в България, откакто е премиер на Китай от почти 20 години, днес публикува в два български вестника статия със заглавие: „Ново начало, нова надежда, ново пътешествие”.
„Китай, както сега, така и в бъдеще, подкрепя европейската интеграция и приветства една единна, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро”, написа китайският премиер.
Скромни очаквания
Освен Китай, 16-те държави, които участват в срещата на върха, включват страните членки на ЕС България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и страните, които не са в ЕС, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.
Проведената за първи път в полската столица Варшава през 2012 г., срещата „16+1” беше прегърната първоначално, тъй като Китай обеща заеми за милиарди долари и инвестиции за страните, зависещи от средствата от Европейския фонд за развитие, или в случая по-бедните европейски стани, отчаяни за чуждестранни инвестиции за изграждане на магистрали, пътища, летища и електроцентрали.
Някои страни обаче започнаха да критикуват липсата на резултати, които понякога са свързани с употребата на китайска работна ръка и материали, финанси и договорни условия, а понякога с трудностите заради европейските стандарти.
Дневният ред на срещата „16+1” е по-скромна този път, отчасти защото се провежда само седем месеца след последната среща в Унгария през ноември.
По-рано през тази година европейски представители са коментирали, че Китай обмисля да премие към двустранни срещи, отчасти защото се опасява, че груповата среща, която предстои, вреди на имиджа ѝ пред държавите от Западна Европа.
Пекин обаче рязко обърна курса след негативни публикации в медиите, насрочвайки много по-ранна от очакваното дата, точно преди планираното посещение на Ли Къцян на германско-китайските правителствени консултации в Берлин.
„Китайците видяха възможност”, коментира германски дипломат. „Сега Ли може да прелети в Берлин от срещата „16+1” в София. Те искат да ни изпратят послание”, добавя той.
Китай и домакинът България все още се опитват да намерят основна тема на общата декларация след срещата, коментират европейски дипломати. Причината е, че правителствата в Пекин и София се стремят да договорят такава декларация, която отразява и техните собствени интереси. ЕС ще има статут на наблюдател на срещата. Гърция, която не е част от „16+1”, също е поканена.
На предварителните срещи в София в началото на юни Полша изрази недоволство относно начина, по който се организират срещите, и относно финалното становище, съставено според участниците. Полша беше една от няколкото източноевропейски страни, които започнаха да гледат на срещите с Китай със скептицизъм след години на неизпълнени инвестиционни обещания.
Варшава казва, че китайските компании са изоставили няколко строителни площадки в Полша преди Европейското първенство по футбол през 2012 г., на което страната беше домакин.
Представители на Словакия също отбелязват, че няма големи китайски инвестиции в страната досега. В Румъния подписано през 2015 г. споразумение с Пекин за изграждане на още два ядрени реактора на стойност около 6 млрд. евро не е претърпяло напредък.
Унгария и Сърбия обаче остават ентусиазирани. Делегация от германски и френски дипломати пътува до Будапеща тази година, за да убеди Унгария да се дистанцира от Китай, но не е постигнала никакъв успех, казват представители на Берлин.
Инвестиционен дефицит
Много от предложенията за финансиране за инфраструктурата са част от плана на Пекин „Един пояс, един път” за изграждане на транспорти и търговски връзки между Азия и Европа, защото Китай се стреми да увеличи влиянието си.
Миналия месец Унгария завърши съставянето на график с Китай за железопътна връзка между Будапеща и Белград. Въпросната ЖП линия е един от най-големите инфраструктурни проекти, подкрепени от Китай, в региона.
Освен в Унгария, китайските инвестиции не отговориха на очакванията, въпреки че точните обеми не са ясни.
Китайското Министерство на търговията миналата година обями, че общите инвестиции на азиатската държава в страните от ЦИЕ до 2016 г. са нараснали до над 8 млрд. долара.
Според друга оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies), Китай е обещала около 15 млрд. долара инвестиции между 2012 и 2016 г.
Държавите от Балтийския регион и Балканите ще се срещнат с китайския премиер Ли Къцян на седмата среща „16+1” в София с надеждата за свежи пари от китайските компании, подкрепени от държавните банки.
Над 250 китайски фирми и 700 бизнесмени от ЦИЕ се очаква да присъстват на специален икономически форум, който ще се проведе по време на срещата на високо равнище.
„Нашата основна цел е да повишим присъствието на китайските компании в България и в региона на ЦИЕ като цяло”, коментира българският зам.-министър на външните работи Георг Георгиев.
Събирането, което ще се проведе по-малко от две седмици преди ежегодната среща на върха Китай-ЕС в Пекин, не е популярно в Брюксел, откъдето гледат на мероприятието като на опит за разделяне на Блока. Освен това на ЕС напоследък се налага да се противопоставя на натиска от страна на Китай да се съгласи да представят общо становище срещу търговските политики на САЩ. Китай отрича да се стреми да подкопае единството на ЕС.
Къцян, който ще пристигне в София утре на първото си посещение в България, откакто е премиер на Китай от почти 20 години, днес публикува в два български вестника статия със заглавие: „Ново начало, нова надежда, ново пътешествие”.
„Китай, както сега, така и в бъдеще, подкрепя европейската интеграция и приветства една единна, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро”, написа китайският премиер.
Скромни очаквания
Освен Китай, 16-те държави, които участват в срещата на върха, включват страните членки на ЕС България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и страните, които не са в ЕС, Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия.
Проведената за първи път в полската столица Варшава през 2012 г., срещата „16+1” беше прегърната първоначално, тъй като Китай обеща заеми за милиарди долари и инвестиции за страните, зависещи от средствата от Европейския фонд за развитие, или в случая по-бедните европейски стани, отчаяни за чуждестранни инвестиции за изграждане на магистрали, пътища, летища и електроцентрали.
Някои страни обаче започнаха да критикуват липсата на резултати, които понякога са свързани с употребата на китайска работна ръка и материали, финанси и договорни условия, а понякога с трудностите заради европейските стандарти.
Дневният ред на срещата „16+1” е по-скромна този път, отчасти защото се провежда само седем месеца след последната среща в Унгария през ноември.
По-рано през тази година европейски представители са коментирали, че Китай обмисля да премие към двустранни срещи, отчасти защото се опасява, че груповата среща, която предстои, вреди на имиджа ѝ пред държавите от Западна Европа.
Пекин обаче рязко обърна курса след негативни публикации в медиите, насрочвайки много по-ранна от очакваното дата, точно преди планираното посещение на Ли Къцян на германско-китайските правителствени консултации в Берлин.
„Китайците видяха възможност”, коментира германски дипломат. „Сега Ли може да прелети в Берлин от срещата „16+1” в София. Те искат да ни изпратят послание”, добавя той.
Китай и домакинът България все още се опитват да намерят основна тема на общата декларация след срещата, коментират европейски дипломати. Причината е, че правителствата в Пекин и София се стремят да договорят такава декларация, която отразява и техните собствени интереси. ЕС ще има статут на наблюдател на срещата. Гърция, която не е част от „16+1”, също е поканена.
На предварителните срещи в София в началото на юни Полша изрази недоволство относно начина, по който се организират срещите, и относно финалното становище, съставено според участниците. Полша беше една от няколкото източноевропейски страни, които започнаха да гледат на срещите с Китай със скептицизъм след години на неизпълнени инвестиционни обещания.
Варшава казва, че китайските компании са изоставили няколко строителни площадки в Полша преди Европейското първенство по футбол през 2012 г., на което страната беше домакин.
Представители на Словакия също отбелязват, че няма големи китайски инвестиции в страната досега. В Румъния подписано през 2015 г. споразумение с Пекин за изграждане на още два ядрени реактора на стойност около 6 млрд. евро не е претърпяло напредък.
Унгария и Сърбия обаче остават ентусиазирани. Делегация от германски и френски дипломати пътува до Будапеща тази година, за да убеди Унгария да се дистанцира от Китай, но не е постигнала никакъв успех, казват представители на Берлин.
Инвестиционен дефицит
Много от предложенията за финансиране за инфраструктурата са част от плана на Пекин „Един пояс, един път” за изграждане на транспорти и търговски връзки между Азия и Европа, защото Китай се стреми да увеличи влиянието си.
Миналия месец Унгария завърши съставянето на график с Китай за железопътна връзка между Будапеща и Белград. Въпросната ЖП линия е един от най-големите инфраструктурни проекти, подкрепени от Китай, в региона.
Освен в Унгария, китайските инвестиции не отговориха на очакванията, въпреки че точните обеми не са ясни.
Китайското Министерство на търговията миналата година обями, че общите инвестиции на азиатската държава в страните от ЦИЕ до 2016 г. са нараснали до над 8 млрд. долара.
Според друга оценка на Центъра за стратегически и международни изследвания (Center for Strategic and International Studies), Китай е обещала около 15 млрд. долара инвестиции между 2012 и 2016 г.
