Реформите ще задържат младите в България

Ксавие Лапер дьо Кабан е роден на 29 декември 1963 г. Завършил е Института по политически науки и работи в Министерство на външните работи на Франция от 1989 г. насам. Владее английски, български, португалски и немски език. Посланик е на Република Франция в България от две години.

Ваше Превъзходителство, как оценявате икономическите отношения между България и Франция през последните години?

Намирам ги едновременно за отлични, но и за недостатъчни. Франция се нарежда на осмо място сред търговските партньори на България. За 10 години обменът между двете страни нарасна с 67% и през 2014 г. достигна размер от 1,7 млрд. евро. През последните десет години френският износ към България нарасна с 44%. Българският износ към Франция, от своя страна, бележи успех в сектори като текстилната промишленост и производството на облекла, както и в електромеханичното и електронното оборудване.

Обемът на френските преки чуждестранни инвестиции надхвърля милиард евро, което нарежда страната на десето място сред чуждестранните инвеститори в България , след Германия и Австрия, но преди САЩ. Тези инвестиции се изразяват на практика в присъствието на стотина филиали в България, осигуряващи близо 11 000 работни места. Сред най-видимите инвеститори са Société Générale, BNP Paribas, Décathlon, Mr. Bricolage, Groupama, Pierre Fabre, L’Occitane, Ubisoft, Schneider Electric, Saint-Gobain.

Кои области на икономическите отношения между двете държави биха могли да станат по-интензивни? 

Лансирането на оперативни програми, финансирани от европейските фондове, за периода 2014-2020 би трябвало да ни позволи да засилим допълнително икономическите отношения между нашите две страни. Франция, например, притежава доказан опит в железопътния сектор, но също така и в множество други сектори като електропроизводството (ядрена енергетика, възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност), електропроводите, летищната инфраструктура, градския транспорт, управлението на водите  др. 

Нашите предприятия са готови за партньорства с български фирми, които имат това желание, за да участват заедно в планираните от правителството проекти и по този начин да отговорят на обществените поръчки, но също така и да обменим нашите познания и опит, за да могат нашите отношения да се впишат в един дългосрочен времеви диапазон.

Как гледа френският бизнес на икономическия и инвестиционен климат в България?

През последните години България се наложи като нов актьор с тежест в региона. С БВП, възлизащ на близо 40 млрд. евро и население от 7,2 млн. души, страната предлага несъмнено редица преимущества: благоприятно данъчно облагане, умерена цена на производство, квалифицирана работна ръка на примамлива цена. Страната вече е член на Европейския съюз, което позволява да се намалят и дори напълно да се отстранят множество пречки пред свободното движение на стоки. Уникалното й географско местоположение, в сърцето на пътищата, свързващи Изтока със Запада, в близост до турския пазар (74 млн. души население), в сърцето на международни транспортни, железопътни и газови коридори, e силно ценено от френските предприятия. 

Към това се прибавя и стабилната политико–икономическа среда, която фаворизира доверието на инвеститорите. Хармонизирането на законодателството с европейското улеснява упражняването на икономическа дейност на българска територия. Но привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори зависи също така от ефективното прилагане на реформи, които засягат защитата на инвестициите, борбата с корупцията, осигуряването на независима от всякакъв натиск и ефективна съдебна система, както и свободен и равнопоставен достъп до обществените поръчки. Това са условия, необходими също така, за да спре младият български елит да вижда своето бъдеще извън страната. Защото продължаващата емиграция на най-квалифицираната работна ръка рискува да бъде спирачка не само за чуждестранните инвестиции, но също така и за развитието, необходимо на страната, за да достигне средното европейско ниво.

Кои сектори на българската икономика са най-интересни за френските инвеститори?

Френското присъствие е в унисон със структурата на българската икономика. На първо място, секторът на услугите генерира 55% от оборота на френските предприятия в България. Той покрива серия от дейности, в това число банкирането и застраховането (пример са Société générale и BNP Paribas, които са сред основните банки в България, респективно сред търговските и инвестиционните банки), комуналните услуги (Veolia осигурява водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадъчните води на територията на Столична община и част от топлоснабдяването на Варна), търговията на дребно (например Décathlon има шест обекта в България) и хотелиерството (групата Accor откри в София един Novotel и в момента  финализира проект за Ibis в центъра на града). Не трябва да забравяме, разбира се, и транспорта, внос–износа, разработването на софтуер.

На второ място с 34% от оборота се нареждат големите френски индустриални инвеститори като Schneider Electric, Saint-Gobain, Montupet, Serta и Air liquide, който разполага с три завода за производство на газ. Имаме важно присъствие и в селскостопанския сектор (11% от оборота), като тук са представени десетина френски предприятия. Групата Soufflet например експлоатира две предприятия за производство на малц и планира изграждането на ново.

И накрая, групата Total, която присъства от доста години на българския пазар за масла за автомобили и индустрията, придоби през 2012 г. заедно със своите партньори OMV и Repsol разрешително за търсене и проучване на нефт и природен газ в Черно море.

Кои български продукти имат най-добри възможности за реализация на френския пазар?

Според данни на френската митническа служба, български продукти, които се продават най–добре на френския пазар, са дрехите (според официалните митнически данни от 2014 г. те съставляват 19% от българските стоки, изнесени за Франция), електроразпределителни и контролни апарати (10% от общата продажба на български стоки във Франция), гъши дроб, зърнени продукти (6%), електрическо и електронно оборудване за автомобили (5 %). През 2014 г. износът на български стоки във Франция достигна до рекордните 971 млн. евро.

И някои конкретни и точни примери, от най–простите до най–комплексните. България изнася успешно във Франция вина, гъши дроб, маркови облекла (Lise Charmel, Texar и др.), алуминиеви отливки, лагери, електрически прекъсвачи и програмируеми контролери, хладилници, акумулатори, телекомуникационни антени, оборудване за автомобили. Това многообразие отразява богатството на българската експертиза.

Да не забравяме и обслужващите дейности, които се изнасят във Франция чрез отличното ниво на подготовка на български кадри и техници. Такъв е примерът, да речем, на специализираните в аутсорсинг на бизнес процеси предприятия или в информационните технологии (сред които е френската група ATOS).

Какви нови бизнес проекти предстоят между България и Франция?

В идващите месеци и години очаквам нещата най-много да се раздвижат в областта на устойчивото развитие. Нови международни норми, нови политики, нови опасения на гражданите и консуматорите са на път да се появят. Всички те са и в центъра на 21-ата конференция на страните от Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата или съкратено COP21, която се откри в Париж на 30 ноември. Предприятията много бързо ще разберат, ако не са го направили все още, че всичко това представлява едно ново поле на действие, на което те имат интерес да присъстват, без да губят време. Френските предприятия, които присъстват тук (EDF, Veolia, Schneider Electric, Saint-Gobain и др.) могат да предложат на България нови решения за развитието на един устойчив град.

През март 2016 г. ще бъде лансиран националния конкурс Екообщина, благодарение на сътрудничеството между посолството и българските министерства на околната среда и водите и на регионалното развитие и благоустройството. Множество предприятия, сред които Renault Nissan България, Schneider, Veolia вече се съгласиха да бъдат патрон на различните категории от конкурса – обществен транспорт, електрическа мобилност, мястото на колоездачите и пешеходците в града.

Освен това, в рамките на разрешителното за търсене и проучване на нефт и природен газ, което споменах вече, Total предвижда да започне сондиране в Черно море още от следващата година. То ще се провежда в дълбоките води на Черно море (между 100 и 2000 метра), в блока "Хан Аспарух". Тези сондажи представляват една надежда за намаляване на енергийната зависимост на България, която днес страда от това, че има само един доставчик на нефт (Лукойл) и на газ (Газпром).