Забавяния спъват многомилиардния план на ЕС за възстановяване

Нашият план е на стойност 723 милиарда евро. Това е най-големият проект за възстановяване в Европа след плана „Маршал“. Това е възстановяването, от което Европа се нуждае сега и за бъдещето."

Така амбициозно звучаха думите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди две години, когато стартира Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), част от инструмента NextGenerationEU.

Забавени плащания и проекти

Три години след старта на програмите и две преди финала резултатите не звучат толкова обещаващо, колкото в началото. многомилиардният план на ЕС търпи забавяния както при изплащането на средства, така и при изпълнението на проекти, според доклад, публикуван от Европейската сметна палата на 2 септември.

Тези забавяния представляват риск за постигането на целите на Механизма, който трябва да помогне на страните от Блока да се възстановят от COVID пандемията и да повишат тяхната устойчивост.

Въпреки че Европейската комисия постигна определен напредък при освобождаването на плащанията, докладът предупреждава, че държавите членки се затрудняват да усвоят напълно средствата навреме или да завършат планираните си проекти преди изтичането на крайния срок през август 2026 г., след което очакваните икономически и социални ползи ще бъдат пропуснати.

МВУ, създаден през февруари 2021 г., подкрепя реформите и инвестициите в страните от ЕС, като се фокусира върху шест приоритетни области, включително зелен преход, цифрова трансформация, социално и териториално сближаване Финансирането се разпределя въз основа на напредъка на страните в тези области.

Ивана Малетич, член на Европейската сметна палата (ЕСП), отговарящ за одита, подчерта значението на бързото усвояване на средствата, за да се избегнат затруднения към края на срока на механизма и да се намали рискът от неефективно изразходване.

Въпреки някои първоначални успехи, като например предварителното финансиране до 13% от общите средства, за да се позволи по-бързо изплащане в началото, одиторите изразяват загриженост относно скоростта на усвояване на средствата. До края на 2023 г. само 213 милиарда евро (139 млрд. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и 74 млрд. евро заеми) са прехвърлени от Комисията към държавите членки и голяма част от тях все още не са достигнали до крайни получатели, като частни предприятия, публични енергийни компании и училища. Всъщност почти половината от средствата, изплатени на 15-те държави членки, предоставили данни, все още не са достигнали до предвидените получатели.

Причините за закъсненията при усвояването на средствата се различават в отделните държави членки, като най-често срещаните сред тях са промени във външните обстоятелства (като инфлация или недостиг на доставки), подценяване на времето, необходимо за изпълнение на мерките, несигурност по отношение на специфичните правила за изпълнение на МВУ (като принципа за ненанасяне на значителни вреди) и затруднения, свързани с административния капацитет на държавите членки.

Къде е България 

Както Европейската комисия, така и държавите членки положиха усилия през 2023 г. да ускорят усвояването на средствата, но е твърде рано да се оцени тяхното въздействие. Одиторите отбелязват, че все още съществува риск всички планирани мерки да не бъдат изпълнени навреме. До края на 2023 г. по-малко от 30% от над 6000 етапа и цели (индикатори за напредък) бяха представени за плащане, което предполага, че значителен брой от потенциално най-предизвикателните цели остават неизпълнени.

Към края на 2023 г. България е подала 67% от исканията за плащане, посочени в индикативните графици на оперативните договорености, в сравнение със средната стойност за ЕС от 70%. Само 22% от отпуснатите средства за страната ни са изплатени, което я нарежда в средата спрямо другите страни, а с тях са постигнати само 6% от основните цели. Това съответства на 22 етапа към края на 2023 г. от общо 346, които България трябва да изпълни. Интересно за страната ни е, че въпреки получените близо 1/4 финансиране с тях са постигнати много нисък процент от етапите и целите - 6%. Дания, например, е със същия показател - 22% отпуснати пари, но е изпълнила досота по-висок дял от етапите и целите - 32%. 

В този показател лидер в Франция, която е получила 59% от поисканите европейски пари като с тях са постигнати 53% от поставените етапи и цели (93 от 175). На дъното е Кипър, която края на 2023 г. е подала само 40% от исканията за плащане, получила е 8% от отпуснатите средства, като са постигнати само 5% от основните цели или 14 от общо 271 етапа.

България е подала две искания за плащане, но е получила само едното, другото, както вече е ясно, се бави заради спрени реформи и ангажименти, които страната ни трябваше да изпълни. Дания, Латвия, Литва, Малта също са подали две искания, но засега са получили само едно. 

Повечето държави-членки се съсредоточиха първо върху прилагането на реформи, забавяйки инвестициите, категорични са авторите в доклада. Това претоварване на инвестициите вероятно ще причини допълнителни забавяния и ще забави усвояването на средства. Освен това одиторите посочиха, че изплащанията не винаги корелират с количеството и значимостта на етапите и постигнатите цели, което може да доведе до освобождаване на значителни средства без да бъдат изпълнени съответните мерки.

Докладът също така подчертава, че настоящите правила не предвиждат възстановяване на средства, ако основните етапи и цели са технически изпълнени, но свързаните с тях мерки не са напълно завършени.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.