Рязък скок на българския външен дълг към ноември

Брутният външен дълг на България (частен и държавен) продължава да расте устойчиво, достигайки 54.3 млрд. евро в края на ноември 2025 г. Това представлява 47.3% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП) за годината, показват най-новите данни на БНБ.

Доминиращата роля на държавата

За периода от 12 месеца общият външен дълг е нараснал с 5.34 млрд. евро (10.9%). Основният двигател на това увеличение е държавният сектор, който е увеличил външните си задължения с 35.6% за една година, достигайки 17.61 млрд. евро. Това нарастване се дължи на емитираните 7.2 млрд. евро облигации на международните пазари през пролетта и лятото на миналата година. Това е рекордна сума в историята на страната.

Другият сектор със сериозен ръст е банковият, чиито външни задължения са се увеличили с 19.5% (1.3 млрд. евро) спрямо ноември 2024 г.

В противовес на тези тенденции се наблюдава спад при вътрешнофирменото кредитиране, което се свива с 3.9% (546.1 млн. евро) на годишна база.

От стабилност към ускорен растеж

Анализът на данните за последните пет години разкрива промяна в динамиката на външната задлъжнялост.

В периода на пандемията (2020 – 2021 г.) общият външен дълг поддържаше относително стабилни нива като номинал (около 38 – 41 млрд. евро), но делът му спрямо БВП беше по-висок (над 60%) поради свиването на икономиката в този период.

След това, 2023 – 2025 г., се наблюдава се рязко номинално увеличение. Ако в края на 2023 г. дългът е бил 45.75 млрд. евро, към ноември 2025 г. той вече е над 54 млрд. евро – ръст от близо 8.5 млрд. евро за по-малко от две години. В същото време обаче като дял от БВП има сериозно свиване, което се дължи на растящата икономика, особено по време на следпандемичното възстановяване.

Преди 5 години (2020 г.) дългосрочните задължения са съставлявали 84.6% от общия дълг, като това съотношение остава стабилно и през 2025 г. (84.2%) . Въпреки това, държавният сектор постепенно измества частния като основен фактор за новия дълг.