С известни критики социалните партньори подкрепиха проекта за Бюджет 2020
Начинът на определяне на минималната заплата и осигурителните прагове отново бяха критикувани от бизнеса
Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков
~ 4 мин.
Цветан Петров
Въпреки някои конкретни критики към определени политики на българското правителство, Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) като цяло подкрепи проекта за Националния бюджет през 2020 г.
Обсъждането на документа започна с представянето му от министъра на финансите Владислав Горанов. Той подчерта, че бюджетът е балансиран и че не предвижда повишение на данъчните ставки за бизнеса. По този начин би се запазила стабилността в българската икономика в момент, когато тя е застрашена от нестабилната геополитическа обстановка и задаващото се забавяне на европейската икономика като цяло.
“Очакваме до 2022 г. безработицата в България да се понижи до 4%. Инфлацията догодина ще се забави леко до 2.1% в сравнение с 2.5% през тази година. В номинално изражение прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) за 2020 г. се очаква да достигне 167 млрд. лв.”, каза Горанов и подчерта, че новият бюджет на страната ни запазва челната й позиция сред страните, които преразпределят най-малко публични финанси чрез националните си бюджети.
Финансовият министър подчерта, че приоритет на правителството остава образованието и инвестициите в човешкия капитал. Общо 2.6 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в образование, от които 12.8 млн. лв. ще са в областта на дуалното обучение в гимназиите.
Горанов каза още, че правителството продължава усилията си за поетапно увеличаване на минималната работна заплата. Предлага се от 1 януари 2020 г. тя да е 610 лв. и от 1 януари 2021 г. - 650 лв. След това вече синдикатите и работодателите трябва да са приели методика, по която да се изчислява размера на минималната заплата.
“Стремим се да притискаме бизнеса да повишава трудовите възнаграждения - както чрез минималната заплата, така и чрез ръста на заплатите в държавната администрация”, коментира финансовият министър и напомни, че предстои 10% повишение на заплатите на държавните служители.
Именно този натиск за вдигане на заплатите бе причина за недоволство от страна на работодателските организации. Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че макар организацията му да подкрепя законопроекта за държавния бюджет догодина, той вижда много неосъществени реформи в България.
“По отношение на минималните и максималните обезщетения за безработица трябва да кажа, че според нашите впечатления безработица практически няма, а има хора, които просто искат да се преквалифицират. Да бъдат насърчавани тези хора да си стоят вкъщи би било грешка, затова смятаме, че обезщетенията трябва да останат ниски”, каза Велев.
По думите му правителството може да повиши заплатите в държавната администрация без да натоварва допълнително държавния бюджет, като просто понижи числеността на служителите в администрацията. “Трябва да се съкратят хора. Населението на България намалява с по 50 хил. души годишно, а в същото време назначените в администрацията не намаляват. Така частният сектор е ощетен”, заяви Велев.
Той заяви, че правителството няма политики за справяне с демографския проблем в България. Като друг проблем председателят на АИКБ посочи, че страната ни закъснява с пълната либерализация на пазара на електроенергия и това в един момент ще доведе до проблеми на България с ЕС.
Планираният ръст на заплатите в администрацията доведе до критика и от председателя на БТПП Цветан Симеонов. “Според нас не са използвани всички възможности за понижаване на неефективните държавни разходи. Ръст на заплатите в администрацията с 10% е неприемливо за нас, защото поставя частния сектор под натиск и ще доведе до отлив на работна ръка от частния към държавния сектор. Това е ясен сигнал, че отново нищо няма да се свърши за въвеждането на електронно правителство в България”, заяви той.
Като друг пример за неефективни разходи в държавния бюджет Симеонов посочи решението приходите от концесията на “Летище София” да се инвестират в един нереформиран и неефективен сектор - българските железници.
Представителите на КРИБ коментираха, че до голяма степен мнението им се припокрива с това на другите работодателски организации. Като оставащи недостатъци в българското финансово законодателство организацията посочи все още чисто административното повишаване на минималната заплата, без приета методология за това, както и повишаването на осигурителните прагове. КРИБ също така призова за действия за справяне с прекомерния брой болнични в България и за въвеждане в сила на променената система за данъците върху битовите отпадъци на принципа “Замърсителят плаща”.
От синдиката КТ “Подкрепа” приветстваха “изключително професионалния и добре структуриран бюджет”, но отбелязаха, че възнагражденията за нощния труд остават ниски. Те призоваха финансовия министър Горанов да направи промени в бюджета така, че да даде някаква надежда, че ставките, ще се повишат. Ваня Григорова от синдиката подчерта, че според Бюджет 2020 най-сериозните приходи ще са от ДДС върху доходите на физическите лица. По думите й това за пореден път показва, че българската данъчна система е изкривена и натоварва работещите в България, а не компаниите.
“Отчитаме, че се взимат мерки за справяне със сивата икономика, но не виждаме стъпки за минимизиране на недекларираните доходи. Трябва да се създаде възможност за Инспекцията по труда да проследява какво реално се случва във всяка една компания”, заяви Григорова.
Обсъждането на документа започна с представянето му от министъра на финансите Владислав Горанов. Той подчерта, че бюджетът е балансиран и че не предвижда повишение на данъчните ставки за бизнеса. По този начин би се запазила стабилността в българската икономика в момент, когато тя е застрашена от нестабилната геополитическа обстановка и задаващото се забавяне на европейската икономика като цяло.
“Очакваме до 2022 г. безработицата в България да се понижи до 4%. Инфлацията догодина ще се забави леко до 2.1% в сравнение с 2.5% през тази година. В номинално изражение прогнозният брутен вътрешен продукт (БВП) за 2020 г. се очаква да достигне 167 млрд. лв.”, каза Горанов и подчерта, че новият бюджет на страната ни запазва челната й позиция сред страните, които преразпределят най-малко публични финанси чрез националните си бюджети.
Финансовият министър подчерта, че приоритет на правителството остава образованието и инвестициите в човешкия капитал. Общо 2.6 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в образование, от които 12.8 млн. лв. ще са в областта на дуалното обучение в гимназиите.
Горанов каза още, че правителството продължава усилията си за поетапно увеличаване на минималната работна заплата. Предлага се от 1 януари 2020 г. тя да е 610 лв. и от 1 януари 2021 г. - 650 лв. След това вече синдикатите и работодателите трябва да са приели методика, по която да се изчислява размера на минималната заплата.
“Стремим се да притискаме бизнеса да повишава трудовите възнаграждения - както чрез минималната заплата, така и чрез ръста на заплатите в държавната администрация”, коментира финансовият министър и напомни, че предстои 10% повишение на заплатите на държавните служители.
Именно този натиск за вдигане на заплатите бе причина за недоволство от страна на работодателските организации. Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че макар организацията му да подкрепя законопроекта за държавния бюджет догодина, той вижда много неосъществени реформи в България.
“По отношение на минималните и максималните обезщетения за безработица трябва да кажа, че според нашите впечатления безработица практически няма, а има хора, които просто искат да се преквалифицират. Да бъдат насърчавани тези хора да си стоят вкъщи би било грешка, затова смятаме, че обезщетенията трябва да останат ниски”, каза Велев.
По думите му правителството може да повиши заплатите в държавната администрация без да натоварва допълнително държавния бюджет, като просто понижи числеността на служителите в администрацията. “Трябва да се съкратят хора. Населението на България намалява с по 50 хил. души годишно, а в същото време назначените в администрацията не намаляват. Така частният сектор е ощетен”, заяви Велев.
Той заяви, че правителството няма политики за справяне с демографския проблем в България. Като друг проблем председателят на АИКБ посочи, че страната ни закъснява с пълната либерализация на пазара на електроенергия и това в един момент ще доведе до проблеми на България с ЕС.
Планираният ръст на заплатите в администрацията доведе до критика и от председателя на БТПП Цветан Симеонов. “Според нас не са използвани всички възможности за понижаване на неефективните държавни разходи. Ръст на заплатите в администрацията с 10% е неприемливо за нас, защото поставя частния сектор под натиск и ще доведе до отлив на работна ръка от частния към държавния сектор. Това е ясен сигнал, че отново нищо няма да се свърши за въвеждането на електронно правителство в България”, заяви той.
Като друг пример за неефективни разходи в държавния бюджет Симеонов посочи решението приходите от концесията на “Летище София” да се инвестират в един нереформиран и неефективен сектор - българските железници.
Представителите на КРИБ коментираха, че до голяма степен мнението им се припокрива с това на другите работодателски организации. Като оставащи недостатъци в българското финансово законодателство организацията посочи все още чисто административното повишаване на минималната заплата, без приета методология за това, както и повишаването на осигурителните прагове. КРИБ също така призова за действия за справяне с прекомерния брой болнични в България и за въвеждане в сила на променената система за данъците върху битовите отпадъци на принципа “Замърсителят плаща”.
От синдиката КТ “Подкрепа” приветстваха “изключително професионалния и добре структуриран бюджет”, но отбелязаха, че възнагражденията за нощния труд остават ниски. Те призоваха финансовия министър Горанов да направи промени в бюджета така, че да даде някаква надежда, че ставките, ще се повишат. Ваня Григорова от синдиката подчерта, че според Бюджет 2020 най-сериозните приходи ще са от ДДС върху доходите на физическите лица. По думите й това за пореден път показва, че българската данъчна система е изкривена и натоварва работещите в България, а не компаниите.
“Отчитаме, че се взимат мерки за справяне със сивата икономика, но не виждаме стъпки за минимизиране на недекларираните доходи. Трябва да се създаде възможност за Инспекцията по труда да проследява какво реално се случва във всяка една компания”, заяви Григорова.
