Рекордната инфлация в еврозоната затяга примката около ЕЦБ

Разходите за живот достигнаха нов рекорд в еврозоната през март, повдигайки допълнителни въпроси за това как Европейската централна банка може да стабилизира толкова бързо нарастващите потребителски цени, без да навреди на икономическия ръст. Основната годишна инфлация достигна 7.5% пред март според предварителни данни от европейската статистическа служба Евростат, публикувани в петък.

В продължение на месеци инфлацията изпреварва целта на ЕЦБ и сега е повече от тройна спрямо 2-та процента, считани за гарантиращи стабилност на цените. За сравнение, през февруари годишната инфлация бе 5.9%.

Повишението на цените бе особено остро, достигайки двуцифрени стойности в четири държави от еврозоната, като Литва е водеща в групата с 15.6%. Най-бавният темп е регистриран в Малта, където инфлацията е нараснала с 4.6%. Но дори това е повече от два пъти над дългогодишната цел на ЕЦБ.

Сред най-големите страни членки инфлацията в Германия е нараснала със 7.6%, във Франция – с 5.1%, в Италия – със 7%, а в Испания – с 9.8%.

Какво предстои?

Числата идват в момент, когато инвазията на Русия в Украйна донесе нова икономическа несигурност, като някои икономисти се опасяват дали еврозоната ще влезе в рецесия през 2022 г. – нещо, което европейските служители досега отказват да признаят.

Италианският премиер Марио Драги, например, заяви миналата седмица, че ще има икономически щети от инвазията в Украйна, но не и рецесия. Еврозоната предприе безпрецедентни мерки, за да накаже Русия за решението ѝ да нахлуе в Украйна – като блокиране на продажбата на луксозни стоки – и тези санкции имат отражение върху самата икономика на еврозоната. Освен това има и други странични ефекти от войната, най-вече по-високите цени на енергията, които повишават инфлацията в целия Блок.

Всички признаци сочат за по-нататъшно ускоряване на цените през следващите месеци. Комбинираният PMI в еврозоната миналата седмица показа, че цените на входящата и изходната продукция са се повишили с рекордни темпове през март, докато индикаторът на Европейската комисия за икономически настроения по-рано тази седмица показа, че очакванията за продажните цени за следващите три месеца са се повишили до безпрецедентни нива във всички изследвани бизнес сектори.

Междувременно финансовите пазари залагат, че подновената възходяща ревизия на инфлацията ще накара ЕЦБ да повиши лихвените проценти рано или късно. Според пазарите основният лихвен процент ще се повиши четири пъти до март следващата година.

Въпреки това, като се имат предвид значителните рискове за свиване на растежа, произтичащи от войната и инфлацията, много икономисти смятат, че тези пазарни очаквания са преувеличени. Докато покачването на цените на енергията е временно явление, върху което паричната политика не може да повлияе, по-слабият растеж в по-общ план ще намали вътрешния ценови натиск – и това ще направи ненужна паричната интервенция, твърдят те.