САЩ натискат за повече петрол на пазара, но ОПЕК+ няма капацитет
Вашингтон също така предложи освобождаване на резервите на големите икономики, но това е против международните правила

© ECONOMIC.BG / БТА
Натискът на САЩ върху ОПЕК+ да изпомпва повече петрол и да охлади пазара хвърли светлина върху сравнително нов проблем за групата производители. А той е, че те нямат много допълнителен капацитет, за да увеличат производството по-бързо, дори и да искат, пише Reuters в свой анализ.
Организацията на страните износителки на петрол и нейните съюзници, известни като ОПЕК+, постепенно премахват рекордните ограничения на предлагането, наложени през 2020 г., когато търсенето намаля. Но не достатъчно бързо за Вашингтон, който се тревожи за цените, които са близо до тригодишните върхове.
ОПЕК+, която включва Русия, устоя на натиска за по-бързо увеличаване на добива, придържайки се към плана си за постепенно нарастване на производството с 400 000 барела на ден (bpd) всеки месец след август. Картелът заяви, че се притеснява от по-бързото увеличение, което би могло да доведе до пренасищане през 2022 г.
И все пак ОПЕК+ дори не може да постигне тези цели. Производството беше със 700 000 барела на ден по-малко от планираното както през септември, така и през октомври, според Международната енергийна агенция (IEA). А това повишава вероятността за задържане на високите цени на петрола за по-дълго.
В миналото по-малките производители от ОПЕК в Африка и дори някои по-големи в Персийския залив надхвърляха заложените квоти за производство, определени от ОПЕК, когато имаха нужда от допълнителни средства, обикновено когато цените на петрола са ниски.
Но намаляването на инвестициите в производството заради пандемията и екологичния натиск върху големите петролни компании, особено в по-бедните държави от ОПЕК, означава, че само трима производители в рамките на картела – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Ирак – разполагат с допълнителен капацитет за сравнително бързо увеличаване на доставките.
Последните данни подкрепят дългогодишното ни очакване, че все по-голям брой членове изчерпват свободния си капацитет“, пише в бележка консултантската компания Energy Aspects.
Натиск за повече производство
По времето на президента Доналд Тръмп Вашингтон притисна ОПЕК+ да намали производството през 2020 г., когато цените се понижиха и заплашиха да смажат петролната индустрия на САЩ. Групата се съгласи на рязко съкращаване на добива – с около 10 милиона барела на ден, или рекордните 10% от глобалното предлагане.
Тъй като търсенето се възстановява по-бързо, отколкото мнозина очакваха, администрацията на президента Джо Байдън многократно притискаше ОПЕК+ за по-голямо предлагане. Сега Вашингтон се опасява, че високите цени на суровия петрол (Брент е нараснал с повече от 50% досега тази година) могат да задушат глобалното възстановяване.
ОПЕК+ остава глуха за политическия натиск за ускоряване на увеличаването на доставките“, казват Energy Aspects.
Неспособен да убеди ОПЕК+ да изпомпва повече суровина и изправен пред нисък рейтинг на одобрение преди междинните избори за Конгрес следващата година, Байдън поиска от Китай, Индия, Южна Корея и Япония координирано освобождаване на петролните запаси.
И все пак подобен ход се усложнява от мандата на базираната в Париж IEA, която представлява индустриализираните държави. Съгласно правилата на организацията резервите трябва да се освобождават, когато има нужда от справяне със сътресения, като войни или урагани, а не за коригиране на цените.
Освобождаването на резервите би осигурило само краткосрочно коригиране на структурния дефицит и би създало ясни рискове за повишаване на нашата ценова прогноза за 2022 г.“, пише Goldman Sachs.
Въпреки че по-високите цени на суровия петрол биха могли да помогнат за увеличаване на предлагането, инвестиционната банка казва, че инвестициите са възпрепятствани от опасенията за околната среда, социалните дейности и управлението (ESG) и притесненията относно глобалното затопляне. Банките отпускат кредити с по-високи лихви за петролни проекти, отколкото за екологични.
„Щетите за инвеститорите, причинени от унищожаването на капитала на производителите на петрол през последните седем години, сега се усложняват от неефективността на разпределението на ESG“, пише Goldman Sachs.
Според графика си за премахване на ограниченията на производството ОПЕК+ ще ограничи съкращенията до 3.8 млн. барела на ден от 1 декември. Но тъй като някои членове на ОПЕК+ не могат да вдигнат производството си достатъчно, действителното намаление остава по-голямо.
Намаляващ буфер
Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви, че Ангола и Нигерия са отговорни за почти 90% от недостига на производство в размер на 730 000 барела на ден в рамките на ОПЕК+ през октомври.
Energy Aspects казва, че очаква „разликата в производството на ОПЕК+ да нараства стабилно, тъй като квотите продължават да растат“.
Дори и производителите от ОПЕК+ да ускорят темпото, това ще намали свободния производствен капацитет, което би могло да разтревожи инвеститорите и да повиши цените, ако светът вече няма достатъчно допълнителен капацитет, за да се справи с шока, казват експерти от индустрията.
„Свободният капацитет на индустрията, който в момента е 3-4 млн. барела на ден, осигурява известен комфорт на пазара, но моята тревога е, че буферът може да намалее“, каза главният изпълнителен директор на Saudi Aramco Амин Насър пред Nikkei Global Management Forum.
Сега Саудитска Арабия произвежда близо 10 млн. барела на ден, но никога не е произвеждала повече от 11 млн. барела на ден за продължителен период от много месеци, въпреки че твърди, че разполага с повече капацитет. Руските производители като „Газпром нефт“ заявиха, че се опитват да произвеждат повече.
Американската шистова индустрия, която през последните години превърна Съединените щати от нетен вносител на суров петрол в износител, може да помогне за облекчаване на ценовия натиск чрез увеличаване на производството.
Но рисковете за повишаване на цените остават, каза Ръсел Харди, ръководител на един от най-големите световни търговци на петрол Vitol, на среща на върха на Reuters този месец.
Възможността за скок до 100 долара за барел очевидно съществува“.