САЩ се отказаха от преговорите за петрол с Венецуела

Администрацията на президента Джо Байдън видя украинската криза като възможност да се ангажира отново с авторитарния режим на Николас Мадуро във Венецуела. Надеждата бе за осигуряване на алтернативни доставки на петрол и отвличане на ключов съюзник от Москва. Но след като изтекоха новини за тайна мисия на трима служители на Белия дом в столицата Каракас, което предизвика яростна политическа реакция, администрацията се отказа, съобщава Financial Times.

Този месец Белият дом изпрати трима висши служители да разговарят с Мадуро, въпреки че САЩ не го признават за президент и го обвиниха за наркотрафикант с „цена от 15 милиона долара за главата му“. Правителството на САЩ призна миналата седмица, че една от целите е „със сигурност“ да се обсъди енергийната сигурност след нахлуването на Русия в Украйна.

Посещението – първото на служител на Белия дом в Каракас от 90-те години на миналия век – предизвика ожесточена реакция в САЩ, не само от републиканските ястреби като сенаторът от Флорида Марко Рубио, но и от Боб Менендес, демократ, ръководител на Комисията по външни отношения на Сената. Рубио обвини Байдън, че се опитва да замени

петрола, който купуваме от един диктатор-убиец (Владимир Путин) с петрол от друг диктатор-убиец (Мадуро).“

Менендес каза, че „демократичните стремежи на венецуелския народ  струват много повече от няколко хиляди барела петрол.”

Николас Мадуро е рак за нашето полукълбо и не бива да вдъхваме нов живот на неговото царуване на изтезания и убийства“, добави той.

Официалното американско обяснение за пътуването се промени през седмицата и до петък говорителят на Държавния департамент Нед Прайс каза, че делегацията е пътувала до Каракас с два приоритета. Първият е бил за освобождаването на американски затворници, а вторият - административен. В изказването си Прайс не коментира петролни сделки.

Решението на САЩ да отидат във Венецуела първоначално изглеждаше като ужасяващо за политическата сцена. Вашингтон скъса връзките си с Мадуро през 2019 г. след обвинения, че е фалшифицирал избори и че е санкционирал венецуелската петролна индустрия, обвинявайки я, че се е опитвала да го изтласка от властта.

Действията на САЩ изглеждат и като шамар в лицето на Хуан Гуайдо, опозиционният лидер, когото Вашингтон признава за легитимен президент на Венецуела през последните три години.

Възприятието е, че Мадуро печели нещо с това посещение от САЩ“, каза Луис Висенте Леон, социолог и политически анализатор в Каракас. „Това го кара да изглежда утвърден, макар и непряко. САЩ дойдоха при него. Те не признават неговата легитимност, но признават териториалния му контрол.“

Анализатори казват, че администрацията на Байдън обмисля промяна в стратегията си за Венецуела от известно време предвид провала на политиката за „максимален натиск“ от ерата на Тръмп за сваляне на Мадуро. Но викът за промяна получи допълнителен тласък от войната в Украйна. САЩ забраниха вноса на руски петрол и газ преди седмица и сега търсят алтернативни източници на енергия. Преди 2019 г. САЩ бяха най-големият купувач на венецуелски петрол.

Крис Сабатини, старши сътрудник за Латинска Америка в Chatham House, каза, че инвазията на Русия в Украйна е предоставила на Байдън „геостратегическо оправдание за така необходимата промяна в политиката“ във Венецуела.

Някои анализатори обаче предупредиха, че ако САЩ вярват, че Венецуела може да компенсира отсъствието на руски петрол, са се объркали. Венецуела разполага с огромни запаси, но нейната петролна инфраструктура е разрушена след години на пренебрежение и сега представлява по-малко от 1% от световните доставки на петрол.

„Предположението, че държавната петролна компания PDVSA може просто да отвори кранове, е ужасно погрешно“, каза Райън Берг, старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания.

Въпреки че САЩ се отклониха от обсъжданото в Каракас, един източник, информиран за преговорите, каза, че частичното премахване на петролните санкции наистина е на дневен ред.