Само добра заплата не стига да задържи младите специалисти

Г-жо Калъчева, каква е ролята на БАИТ в развитието на информационните технологии в България?

БАИТ е първата българска браншова организация в сферата на ИКТ и една от първите в Европа и света. Създадена през 1995 г., тя има за задача активно да работи за изграждането на информационното общество у нас, за развитието на българската ИКТ индустрия и ИКТ пазара като цяло, да защитава общите интереси на своите членове. В нея пряко членуват 100 компании, за които работят 11 600 ИКТ специалисти и генерират 3,4 млрд. лв. годишен оборот. Компаниите покриват целия ИКТ спектър – софтуер, хардуер, телекомуникации, системната интеграция, интернет доставчици. БАИТ е член на европейската ИТ асоциация Digital Europe, като в управляващия борд има свой представител. Digital Europe представлява дигиталната индустрия в Европа, като обединява 56 от най-големите глобални ИТ корпорации, телекоми и компании за потребителска електроника, както и 35 национални асоциации. 

Това дава възможност БАИТ активно да участва във формирането на политиките за ИКТ индустрията на национално и европейско ниво по всички важни за бранша теми като е-управлението, недостига на кадри, съвременните учебни програми, подготовката на преподаватели, привличането на висококвалифицирани специалисти от трети страни със сини карти, програмите за подпомагане на МСП, насърчаването на дигиталното предприемачество и др.

Твърдеше се, че България има потенциал да стане своеобразна Силициева долина на Балканите. На какъв етап сме в реализацията на тази идея? Кое помага и кое ни пречи?

България има традиции в обучението в средните и висшите училища по математика, информатика, математическа лингвистика, физика. Като възпитаник на математическа гимназия,  твърдя, че имаме силна школа по тези дисциплини. Безбройните медали от международни олимпиади, с които се завръщат нашите ученици, са закономерност. Българските ИКТ специалисти са на световно ниво, а индустрията е сред най-бързоразвиващите сектори на икономиката с висока добавена стойност. Като прибавим много добре развиващата се стартъп среда у нас, включваща екселератори, SEED и рискови фондове, наличието на София Тех Парк, от който се очаква да стане мястото, където да се раждат и разработват иновации, заявката на София да се превърне в дигиталната столица на новите пазари, а България - в регионален хъб за високи технологии и иновации, всичко това говори за сериозен потенциал да станем Силициевата долина на Югоизточна Европа. Разбира се, необходима е целенасочена работа на ниво местни и държавни институции, за да може това да се осъществи.

Има ли таван в развитието на информационните технологии и кое може да сложи лимит?

Информационните технологии се развиват толкова бързо, че новостите са вече на всеки три месеца. Това, което днес ни се струва футуристично, до 20 години ще бъде реалност. Живеем в бързодигитализиращ се свят. Специалностите, по които се обучават студенти днес, след 15 или 20 години вероятно няма да ги има. Ще има нови специалности, които в момента не можем да предвидим какви ще са, но това, което може да се направи, е да се подготвят критично мислещи млади хора, с високо ниво на дигитални умения, които да могат да учат и да се адаптират към промените по време на професионалната си кариера. Отново стигаме до наличието на кадри, до учебните програми и подготовката на преподавателите. Доброто образование е в основата на всяка конкурентоспособна икономика.

Как преценявате развитието на стартиращия IT бизнес към момента?

В момента има много добра среда за стартиращ бизнес, която включва различни менторски програми на екселератори и рискови фондове. Като добавим бързото развитие на информационните технологии у нас, което някак естествено насочва стартиращите компании да създават проекти, чрез които да се използват високи технологии и иновации в други сектори на икономиката. В началото тези компании се нуждаят от подкрепа.  Благодарение на проекта ни „Наградите на БАИТ“, чието 6-о издание предстои, и една от категориите е за стартиращи компании, започнахме целенасочено да работим с тази таргет група. Към момента имаме мрежа от около 100 стартиращи компании, които включваме активно в други наши инициативи, като европейските проекти e-Skills for Jobs, Watify (за насърчаване на дигиталното предприемачество) и Националния офис за технологичен трансфер към БАИТ.

Кои от новите компании оцеляват? Кои са някои от ключовите фактори за оставане на пазара?

Тези, които имат добра идея и са намерили точната пазарна ниша. След което е много важно тази идея да бъде реализирана. За целта е нужен подробен бизнес план  с прецизна маркетингова стратегии за навлизане на продукта или услугата на пазара. Важен е екипът, който ще реализира бизнес плана – неговата подготовка, както и мениджмънтът на целия процес. Затова стартиращите компании се нуждаят от ментори в началото, за да бъдат успешно преведени през този процес и да стигнат до етапа на финансирането, т.е. до потенциалните инвеститори – рискови фондове и частни компании, проявяващи интерес. Получили финансиране следва да реализират бизнес плана, като първите резултати се очакват след втората година.

Върху какво най-често се фокусират ИТ стартъпите, които кандидатстват за наградите на БАИТ?

Всъщност тази категория не е отворена само за ИТ стартъпи, а за всички, които използват информационни технологии, без значение в кой сектор на икономиката работят. През последните 5 години сме отличили много интересни проекти, използващи ИТ в образованието, селското стопанство, транспорта, интернет на нещата и индустрията за свободното време. Всички сектори на икономиката бързо се дигитализират и именно използването на ИТ и иновации прави компаниите конкурентоспособни на нашия и на световните пазари.

Какво е добре да знаят младите предприемачи, за кои подводни камъни да внимават?

Следва да са много упорити и готови да се учат непрекъснато, да развият лидерски умения, за да могат да управляват успешно бизнес процесите и екипите.

Как да отгледаме добри специалисти и как да ги задържим в България?

Всъщност нашите ИКТ специалисти са сред водещите в света. Те са високоплатени и имат добър стандарта на живот. За да останат в страната, заплащането се явява необходимо, но не и достатъчно условие. Това са преобладаващо млади хора, които искат добро качество на живот – достатъчно детски градини, добре работещо здравеопазване, добра инфраструктура, отзивчива местна и държавна администрация, развит социален и културен живот в съответното населено място. Те са добри данъкоплатци и съответно очакват и търсят добри условия за живот.