Селските райони могат да бъдат зелената електроцентрала на ЕС

Европейският съюз има за цел да намали емисиите на парникови газове с най-малко 55% през 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да стане първата въглеродно неутрална икономика до 2050 г. Тази амбициозна цел изисква радикално увеличаване на производството на зелена енергия в сравнително кратък период от време. Неизползваният потенциал на селските райони в съюза предлага път напред, пише Луис Дейкстра, ръководител на екип Градски и териториален анализ в Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия, представяйки данни от анализа.  

Неизползван потенциал

Селските райони покриват повече от 80% от територията на ЕС и са домакин на около 30% от населението му. Данни на Съвместния изследователски център (JRC) показват, че селските територии вече генерират най-голям дял зелена електроенергия (72%) от трите най-известни възобновяеми технологии: слънчева фотоволтаична енергия, вятърна енергия на сушата и водна енергия. Останалият дял от възобновяемата енергия се произвежда в градовете и предградията (22%) и градовете (6%). Германия, Испания, Франция, Италия и Швеция са първите пет производители на енергия от възобновяеми източници в съюза, които представляват 68% от общото му производство от слънчеви, вятърни и водноелектрически инсталации на сушата.

Но има още. Според анализите селските райони притежават и най-големия неизползван потенциал за производство на възобновяема енергия – близо 80%. Теоретично те биха могли да произведат достатъчно, за да отговорят на общото енергийно търсене на ЕС. JRC изчислява, че общият потенциал за производство на слънчева, вятърна и водна енергия на сушата в селските райони доближава 12 500 тераватчаса годишно. Това е над пет пъти повече от количеството електроенергия, консумирано от Съюза през 2023 г., и надвишава общото потребление на енергия (което включва източници като газ, нефт и въглища) също за тази година.

Технологии, които отговарят на земята

Цялата тази енергия може да се произвежда в селските райони, без да се нарушават съществуващите селскостопански системи, ландшафт и природни ресурси. Селските райони биха могли да произвеждат до 60 пъти повече слънчева енергия от това, което доставят в момента, да учетворят производството си от вятър и да увеличат производството на водноелектрическа енергия с 25%. Испания, Румъния, Франция, Португалия и Италия са петте държави от ЕС с най-висок комбиниран (слънчева, вятърна и водна енергия) неизползван потенциал: заедно те представляват 67% от потенциала на ЕС, като приносът на селските райони варира от 92% във Франция до 49% в Италия.

Като цяло слънчевите панели, инсталирани на земята, могат да имат най-голям принос за производството на зелена енергия в ЕС. Селските райони в целия съюз обаче са много разнообразни, така че изборът на правилната технология ще зависи от местните характеристики. Планинските райони с изобилие от водни ресурси са подходящи за производство на водноелектрическа енергия, докато селските общини с големи площи подходяща земя се поддават на слънчева или вятърна енергия, в зависимост от слънчевата радиация и скоростта на вятъра. В селските райони, където вятърът и земята са недостатъчни, фотоволтаичните системи на покрива са добър вариант.

Селските райони са ключови за производството на повече възобновяема енергия, тъй като почти 80% от подходящата налична земя се намира там. Освен това някои от тези райони са изправени пред демографски и икономически упадък и вече са обект на мерки, насочени към това да ги направят по-силни, устойчиви и проспериращи – като част от дългосрочната визия на ЕС за селските райони. В този контекст гарантирането, че тези райони ще извлекат икономическа полза от провеждането на повече проекти за възобновяема енергия, ги прави още по-примамливи. Това също е в съответствие с политически съображения, тъй като енергийната независимост е ключова част от целта на ЕС за стратегическа автономия.