Ще изкупи ли Швеция „въглеродните“ си грехове?

Когато шведският съд нареди на най-големия производител на цимент в страната да прекрати добива на варовик от огромната си фабрика на остров Готланд, за да предотврати замърсяването, еколозите се успокоиха. По този начин държавата защити дивата природа и водоснабдяването в региона, но решението може да принуди завода, който произвежда 75% от шведския цимент и е вторият по големина въглероден емитер в страната, да намали производството си, докато търси суровини на друго място, или дори да го затвори напълно.

В доклад, поръчан от шведското правителство, се казва, че Швеция ще бъде принудена да внася цимент от страни, които изпомпват повече емисии в целия производствен процес или ще рискува огромни загуби на работни места в строителната индустрия в страната.

Вносът от страни извън ЕС, вероятно би довел до по-голямо въздействие върху околната среда в резултат на занижените стандарти, свързани с емисиите на въглероден диоксид и земеползването.

Сега Швеция е в голяма дилема заради предизвикателствата, пред които са изправени нациите, които ще се срещнат в Глазгоу на конференцията COP26 в началото на ноември 2021 г. Там шведите ще преговарят по въпросите за климата, като ще се опитат да обяснят, че емисиите в страната не намаляват, а просто изнасят проблема другаде – явление, известно като „изтичане на въглерод“.

Богатата и стабилна скандинавска демокрация на Швеция отдавна оглавява международните екологични класации с това, че с годините е успяла да намали значително парниковите газове, като същевременно запази икономическия си растеж по пътя към целта за нулеви въглеродни емисии до 2045 г.

Швеция има най-високия данък върху въглерода в света от 137 долара на тон и е лидер в използването на възобновяема енергия. Според данните на Световната банка през 2018 г. въглеродните емисии на глава от населението са били 3.5 тона, което е доста под средното за Европейския съюз от 6.4 тона.

Въпреки това позицията на циментовия завод Cementa Slite е олицетворение на нарастващото напрежение между целите на местните еколози и подписаното от близо 200 държави Парижкото споразумение от 2015 г., относно изменението на климата и опитите на страните да ограничат глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий до края на 21 век.

Трябва да преценим глобалния фокус – да направим най-доброто за климата, но и да запазим нашите високи амбиции, що се отнася до местните екологични проблеми. Тези две неща могат да бъдат балансирани“, каза министърът на околната среда и климата на Швеция Пер Болунд пред Reuters.

Алтернативните горива

Голяма част от вноса на цимент в Европа идва от Турция, Русия, Беларус и страни в Северна Африка. Те обаче не се придържат към Европейската схема за търговия с емисии (ETS), чрез която се определя цената на разрешителните за въглерод за енергийно интензивни сектори, включително циментовата индустрия, в рамките на 27-членния блок.

Световната банка казва, че само 22% от глобалните емисии са били обхванати от механизми за ценообразуване миналата година, а Международният валутен фонд определи средната глобална цена на въглерода на 3 долара за тон – малка част от данъка върху въглерода в Швеция.

Въпреки че решението на шведския съд не е свързано с въглеродния отпечатък на Slite, а по-скоро с негативите, които кариерата може да окаже върху подземните води в местността, въздействието от гледна точка на емисиите зависи от ефективността на производителите, които вероятно ще доставят на Швеция некачествен цимент.

Собственикът на Slite, германският HeidelbergCement (HEIG.DE), планира да направи първата фабрика за цимент с неутрален въглероден отпечатък в света до 2030 г., но несигурността относно бъдещето й след решението на съда може да забави или дори да отмени проекта. Заводът е замислен да улавя до 1.8 млн. тона въглероден диоксид годишно, което е в съответствие с общите емисии на централата. В допълнение, използването на биогорива в производството на цимент в Slite ще бъде увеличено в съответствие с ангажимента на HeidelbergCement Group за значително повишаване на дела на биомасата при изгарянето на горива. Предвижда се централата да достигне пълен капацитет за улавяне на въглероден диоксид до 2030 г.

Нужно ни е дългосрочно решение за тези операции, дано не се забавим“, заяви миналия месец Магнус Олсон, изпълнителен директор на шведското дъщерно дружество на HeidelbergCement Cementa.

По думите на ръководителя на европейската циментова лоби група Cembureau Коен Копенхол европейските заводи като цяло са „по-чисти“, тъй като високите въглеродни такси в ЕС за производителите са ги насърчили да инвестират в намаляване на емисиите си.

В Европа в момента заместваме 50% от нашите нужди от първично гориво с алтернативни горива“, каза още той.

Според данните на Cembureau обаче вносът на цимент извън ЕС е скочил с около 160% през последните пет години, въпреки че общият обем остава относително малък.

Но изтичането на въглерод, където емисиите се изместват от държави със строги екологични правила към такива с по-слаби и по-евтини режими, е проблем за десетки индустрии и политиците се опитват да се справят с него.

През юли ЕС представи планове за първия в света трансграничен въглероден данък за стомана, цимент и електроенергия за защита на европейските индустрии. Целта е да постави компаниите от ЕС при равни условия с конкурентите в страни с по-слаби въглеродни политики от тези на съюза. Въглеродният граничен данък ще се прилага изцяло от 2026 г. и ще започне да се въвежда постепенно от 2023 г. Това обаче може да се окаже твърде късно за съдбата на кариерата за варовик в Slite.

Европейската циментова промишленост подкрепя този ход, но предупреждава, че е изправена пред редица трудности, като например как да се измерват емисиите в страните при различни процеси и горива.

Ако налагате строги изисквания за въглеродния диоксид и емисиите, трябва да сте сигурни, че правите това по начин, който да не изтласква компаниите извън ЕС. В тази посока трябва да се води цялата дискусия за изтичането на въглерода", каза Копенхол.

За страна като Швеция, която е намалила емисиите си с 29% през последните три десетилетия, въпросът за вътрешните действия спрямо глобалното отражение надхвърля проблемите с цимента.

И без това ниските емисии от производството в страната спаднаха до малко под 60 млн. тона въглероден еквивалент през 2018 г. Но ако обърнете внимание на това какво консумират шведите, включително стоки и услуги, произведени в чужбина, цифрата е с около една трета по-висока, според статистиката на Швеция, която определя т.нар. емисии въз основа на потреблението на 82 млн. тона през тази година.

Проблемите с климата са глобални

Локалната спрямо глобалната перспектива също повдига въпроса кой тип индустриална политика в крайна сметка е по-екологичен.

Водещата стоманодобивна фирма в Швеция SSAB (SSABa.ST), държавният миньор LKAB и предприятието Vattenfall, например, са инвестирали значителни средства в разработването на процес за производство на стомана без използване на изкопаеми горива. Те казват, че преминаването към т. нар. зелена водородна енергия би намалило емисиите на Швеция с около 10%, което е голяма крачка към постигане на целта на страната за нулеви емисии до 2045 г.

Но за Магнус Хенрексън от Изследователския институт по индустриална икономика, Кристиан Сандстром от Международното бизнес училище в Йончепинг и Карл Алм от Института Рацио това е пример за „екологичен национализъм“, който е от полза за една страна, но не и за света.

Те изчисляват, че вместо Швеция да изнася възобновяема енергия, може да използва за производство на водород Полша и Германия, за да могат да намалят електроенергията си на въглища. Така общите емисии на въглероден диоксид биха намалели с 10 до 12 пъти повече, отколкото чрез производството на "зелена" стомана.

Въпреки че парламентът на Швеция се съгласи с правителствено предложение за промяна на законите за околната среда на страната, за да остави завода Cementa Slite да спре изпълнението на проекта, все още не се вижда дългосрочно решение.

Еколози като Дейвид Килберг, ръководител по климатични въпроси в Шведското дружество за опазване на природата, казват, че облекчаването на регулациите "извинява" индустриите за отложените промените, които трябва да се случат сега.

Би било изключително разрушително за дипломацията в областта на климата, ако на най-високото заседание по климатичните въпроси в Глазгоу, Швеция заяви, че нашата политика в областта на климата е да увеличим емисиите. Въпросът за климата е глобален и трябва да бъде решен чрез сътрудничество между всички страни”, заключи Килберг.