Ще преживее ли българският туризъм още едно COVID лято?

За тях второ лято под знака на COVID-19 ще означава масови фалити, загуба на хиляди работни места и нужни поне две години, за да се „свържат двата края“.

Туризмът можеше да не стига до тази смърт, ако имаше финансови мерки, казва Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма и председател на Конфедерацията на българския туристически бизнес (КБТБ).

Грешни политически решения водят до смъртта на бранша

По думите му в страната се вземат грешни политически решения по отношение на сектор „Туризъм“. „Ако въпроса е дали българския туризъм може да преживее още едно ковидлято, може да го направи и ще има туризъм и след това. Просто ще станем свидетели на огромен брой фалити и туризма ще бъде осакатен, той ще загуби голяма част от потенциала си. Ще запази суперструктурата си, но няма да може да запази живата сила. Финансовите мерки са ключът към спасението. Ние отдавна казваме, че правителството значително изостава от останалите европейски държави в тази посока“, казва Драганов. „Правителството още не е похарчило нито един лев от себе си. Той изцяло разчита на европейски програми, което води до смърт на бранша. Това, че туризма ще бъде съсипан, не означава, че той няма да се възстанови след това сравнително бързо. Ще му трябват някъде около две години, за да може да се възстанови към параметри, които ще доведат до стабилност. Въпросът е че туризма можеше да не стига до тази смърт“, уточнява председателят на КБТБ.

На същото мнение е и Веселин Налбантов, част от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и собственик на хотел в Слънчев бряг. „Бихме се справили ако правителството е адекватно и предприеме реални мерки. Всичко това, което се говори е пълна лъжа. Ние, хотелите, сме ощетени от мерките, защото не можем да се възползваме от държавната подкрепа освен от едни „60/40“, казва той, като уточнява, че всички останали мерки, които се представят от правителството са неефективни.

„Ние в момента реално не сме затворени, но на практика от първия локдаун насам никой не може да работи. Най-вече липсата на финансова помощ е причина за тежката ситуация в сектора“, споделя Налбантов. „Казват ни: „Вие не сте затворени, работете. Как да работим, когато цялата държава е затворена?“.

Хотелиерът дава за пример редица европейски държави, сред които Германия и Белгия, където мерките срещу заразата са много строги, но бизнесът не е оставен без финансова помощ. „Не можем да кажем, че няма вирус и хората не умират, но затова всички европейски държави отпуснаха средства в подкрепа на бизнеса, който е блокиран. В България такова нещо няма“, казва Налбантов.

Освен неизпълнените обещания от страна на правителството и забавените средства, пред бранша стои още един проблем - изтичането на гратисния период, в който туроператорите могат да забавят връщането на парите на туристите за провалените им екскурзии заради ограниченията. Държавата с одобрението на Европейската комисия даде една година, която изтича през месец март, на туроператорите да се справят със ситуацията и да върнат парите на туристите. "Напрежението се покачва, защото туроператорите няма от къде да набавят тези средства при липса на работа, което автоматично рефлектира и върху туристическите агенти и върху доверието на потребителите. Помощите от мерките за подкрепа са жизненоважни за оцеляването на бранша и ще продължават да са необходими и през следващата 1 година", казва Румяна Любенова, член на Управителния съвет на "Бъдеще за туризма" и управител на "Уелкъм травел".

С кръпки и прекрояване на европрограмите туризъм не се спасява 

"Няма нито една програма в ЕС, която да е целево насочена към този сектор, въпреки че всички са наясно, че той е най-силно засегнат. Обявените програми са били предвидени в предходния програмен период. Сега се преобразуват и прекрояват, но това не съответства на особеностите на сектора. Като резултат имаме негативни ефекти от спускането на европрограмите без никаква координация с професионалистите от бранша", споделя Румяна Любенова.

Тя е на мнение, че съдбата на Лято 2021 зависи от ограничителните мерки, които ще бъдат въведени. "Възможно е да има сезон, но той ще бъде така да се каже териториално ограничен. Дали секторът ще успее да преживее лятото, зависи много от наличието на средства за ликвидност и от възвръщането на доверието на туристите", казва още Любенова.

Според нея сериозен проблем е и нежеланието на държавата да субсидира PCR тестовете, които са единственият начин, по който туристи имат право да влизат в страната ни. 

Хотели за продан

От бранша алармират за масово обявяване на хотели за продажба и отказ на хората вече да се занимават с туризъм в страната. „Факт е че има масово обявяване на хотели и места за настаняване по морето за продажба. Аз лично също бих продал всичко веднага на занижена цена, само да има кой да го купи. Защото не става, тази държава е само лъжи“, казва Налбантов.

Тежката ситуация в сектора и липсата на перспектива се потвърждава ежемесечно и от официалната статистика на Националния статистически институт (НСИ). От данните на НСИ за юни, юли и aвгycт 2020 г. cтaвa яcнo, чe ceзoнът нe e бил cпaceн, мaĸap чe двoйнo пoвeчe бългapи пo пpинyдa пoceтиxa poднoтo Чepнoмopиe. Cривът на посещенията oтвън е общо 86% зa тpитe мeceцa, пoĸaзвaт дaннитe. През 2019 г. общият брой на пристигналите чyждeнци в Бългapия c цeл пoчивĸa през най-активните летни месеци достигна рекордните 3 246 000 души, докато през лято 2020 тe ca били малко над 450 хиляди.

Мрачната тенденция продължи и след приключването на сезона. През октомври 2020 г. НСИ отново отчете намаление както в броя на местата за настаняване, които работят, така и при броя на пренощувалите и приходите. Картината остана непроменена до декември, когато под 30 000 чужденци са почивали в страната ни.

Вероятно скоро няма да станем свидетели на промяна в числата, тъй като ковидмерките в чужбина отново се затегнаха, а с това и рестрикциите за международните пътувания. Което означава, че отново трябва да разчитаме на българските туристи за спасяване на предстоящия летен сезон. Любима реплика на вече двама ресорни министри – и на бившия министър на туризма Николина Ангелкова, и на Марияна Николова, която в разгара на Лято 2020 пое управлението на сектора. Само с призиви за спасение обаче не се получи. Бранша си иска финансовата помощ!