„Смъртта“ на бизнес климата в Турция

Човешките права, демокрацията и добросъседските отношения създават благоприятен климат за правене на бизнес. Когато стане дума за Турция обаче канарчето в мината е почти мъртво. Инвеститорите трябва да бъдат предпазливи. Това гласи анализ, публикуван в американското списание The National Interest.

Наскоро Volkswagen отложи плановете си да инвестира 1.4 млрд. в завод в Турция. Финансирането за съществуващите производствени мощности, където автопроизводителят създава превозни средства за дъщерното си дружество MAN, също може да бъде орязано.

За да се оправдае решението си да отложи създаването на новия завод в югоизточната ни съседка, VW се позова на корпоративната си социална отговорност. Производителят реагира на непровокираната турска задгранична атака срещу Сирийските демократични сили (SDF), които са съюзници в световната коалиция срещу терористичната групировка „Ислямска държава“. След като на 9 октомври нахлуха в Северна Сирия, турските военнослужещи и техните ислямистки наемници убиха поне 700 членове на SDF и изселиха в други части на Сирия около 300 хил. души.

Германският канцлер Ангела Меркел успя да обуздае турския президент Реджеп Ердоган, позовавайки се на проблемите с човешките права и съживяването на „Ислямска държава“. Франция, Норвегия, Финландия и Нидерландия се присъединиха към Меркел в решението ѝ да спре да продава военно оборудване на Турция.

Турската и германската икономики са тясно свързани, като Германия е голям пазар за турските стоки. Югоизточната ни съседка би понесла сериозен удар, ако решението на VW отекне и обезкуражи други компании да инвестират на нейна територия.

Решението на най-големия световен автопроизводител идва в несигурни времена за турската икономика. Макроикономическата ситуация не е съвсем стабилна и турските банки имат високи нива на задлъжнялост към чуждестранните си кредитори. Когато Партията на справедливостта и развитието (AKP) на Ердоган дойде на власт през 2003 г., един долар се обменяше за 1.5 турски лири. Днешният обменен курс е 5.85 лири за долар (към 12:45 ч. българско време). Въпреки че пониженият курс на турската валута стимулира износа, той има негативно влияние върху цените на доставките от чужбина, необходими на местните производители. Производственият сектор е силно зависим от вносните суровини, които сега са много по-скъпи, отколкото преди.

В разгара на валутната криза в Турция през август 2018 г. инфлацията в югоизточната ни съседка се повиши с над 25%, което оскъпява обслужването на кредитите. Въпреки понижаването на лихвените проценти от страна на централната банка, през първите три тримесечия на 2019 г. кредитирането от страна на банките остана слабо. Повишената инфлация и несигурността около курса на лирата намаляват покупателната способност на потребителите и влошават резултатите в търговията на дребно, които от септември 2018 г. до август 2019 г. са се свили значително. Турският финансов министър Берат Албайкар опита да овладее фискалната политика, но понижаването на лихвите е краткосрочно решение, което просто маскира дълбоки структурни проблеми.

Притесненията за турския банков сектор се засилиха, когато окръжен съд в Ню Йорк обвини турската държавна банка Halkbank в пране на пари в рамките на финансова схема, целяща заобикаляне на американските санкции срещу Иран. Американският прокурор по делото заяви, че банката се укрива, когато миналия месец тя не изпрати свой представител в съда. Санкции на САЩ спрямо Halkbank ще попречат на други финансови институции да работят с нея и биха довели до нужда проблемната банка да прибегне до сигурните си активи. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) имат потенциала да запушат финансовия кръвоизлив, но за тях е необходимо високо доверие от страна на инвеститорите. За валутната и кредитна криза в Турция Ердоган обвинява банкерите „евреи“.

Погазването на върховенството на закона в Турция не просто понижава ПЧИ. То също така допринася за разгарянето на конфликти в обществото и за повишаването на несправедливостта.

Мрачното положение на демокрацията в югоизточната ни съседка е белязано от опорочени избори и произволни арести на представители на опозицията. Кюрдските политически лидери биват преследвани въз основа на фалшиви обвинения в „тероризъм“. Чл. 140 от турския наказателен кодекс, който гласи, че омаловажаването на „турското“ е престъпление, се използва за натиск върху несъгласните с водената политика и за заглушаване на критиците. При последните местни избори резултатите в регионите с кюрдско мнозинство бяха анулирани и местните кметове бяха заменени с назначени от правителството „наместници“.

След т.нар. „опит за военен преврат“ през 2016 г. Ердоган превърна Турция в един гигантски ГУЛАГ. Около 50 хил. души са обект на политически мотивирани обвинения, а над 100 хил. държавни служители бяха уволнени. Турция вкара в ареста повече журналисти, отколкото която и да е друга държава.

Сега страната се обръща към международните финансови институции, за да облекчи проблемите си. Инвазията и своеволията в Северна Сирия обаче отблъснаха международната общност от югоизточната ни съседка.

В отговор на ходовете на Анкара в Сирия американската Камара на представителите (Долната камара на Конгреса) с 403 гласа „За“ и само 16 „Против“ прие законопроект за санкции. Турция също така може да стане обект на допълнителни санкции въз основа на Закона CAATSA („За противодействие на противниците на Америка чрез санкции“), които би трябвало да влязат в сила, щом Турция активира противоракетните установки С-400, които купи от Русия за 3 млрд. долара.

Така Анкара е изправена пред една перфектна буря, породена от неефективното ѝ управление, социалното недоволство и регионалния конфликт. Инвеститорите трябва да са предпазливи. Политическият риск е прекалено висок, а възвращаемостта на инвестициите – твърде скромна. Ако настоящите тенденции продължават, то банките и компаниите ще се надпреварват да излязат от Турция. Оттеглянето на VW е предупреждение за рисковете да се прави бизнес там.