Сметната палата с критики към банковия надзор

Банковият надзор в България не е достатъчно ефективен за поддържане на стабилността на банковата система и за защита на интересите на вложителите. Причината е, че той не успява да установи на време проблемите в кредитните институции и да предприеме адекватни мерки за тяхното отстраняване. Това е заключението на Сметната палата на база на извършен одит на изпълнението „Ефективност и ефикасност на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка за периода от 01.01.2012 до 31.12.2014 г. ”.

От одитния доклад става ясно, че делът на кредитните институции, в които през въпросния период е извършена инспекция на място, е намалял значително, като от 68 на сто през 2012 г. стига до 43 на сто през 2014 г. Наблюдава се и тенденция за увеличаване на дела на тематичните, за сметка на пълните инспекции на банките.

Според доклада почти всички правомощия и компетентности по банков надзор са концентрирани в подуправление „Банков надзор”. Фактът, че Управителният съвет и управителят на БНБ не са ангажирани с такива отговорности, създава опасност от неефективен контрол. Правомощията на подуправителя, ръководещ „Банков надзор”, да прилага неформални мерки е в противоречие със Закона за кредитните институции. Като проблем е очертана и възможността на подуправителя да предлага лице, което да го замества и то да е с по-ниска степен в йерархията.

Като проблем е изтъкнато и неоснователното намаляване на броя на служителите, изпълняващи дейности по инспекции и дистанционен надзор.  Това е довело до паралелно извършване на инспекции на място и дистанционен надзор от едни и същи служители. Инспектори са осъществявали дистанционен надзор на повече от една кредитна институция. Така се пораждат рискове да не бъдат установени грешки и отклонения в банките.

Липсва утвърден ред за изготвяне и утвърждаване на годишни планове за надзорни инспекции и отговорности. Процесът по избор на банките, планирани за инспекции, не е документиран. Няма мотиви при определяне и на обхвата на инспекциите, се казва още в доклада.

В процеса на одита е установено, че от автоматични проверки са изключени отчетите на две кредитни институции, без обективно основание, ред и процедура. По този начин двете банки са изключени от автоматичните контроли, задължителни за проверка на отчетите на всички кредитни институции.

В управление „Банков надзор“ липсва изградена система за управление на рисковете от нередности и измами. Няма механизъм за проверка на декларациите по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Това поражда реални рискове служители на БНБ да осъществяват банков надзор на институции, с които имат договорни взаимоотношения.

Ефективността на банковия надзор зависи до голяма степен от адекватността и обхвата на инспекциите на място. През периода 2012-2014 г. са извършени общо 27 пълни инспекции, като се наблюдава тенденция на намаляване.

 От одитния доклад става ясно и, че четири от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция през тригодишния одитиран период, девет от кредитните институции не са били обект на пълна инспекция в рамките на две последователни години, като в шест са извършвани само тематични или специализирани проверки.

Сметната палата е дала 13 препоръки на Управителния съвет на БНБ за подобряване на надзорната дейност и повишаване на нейната ефективност със срок за изпълнението им една година.