София като „топлинен остров“ и как да се справим с него

Денят е 17 юли 2023 г., понеделник, а термометрите в София показват 43.3 градуса. Около тази дата цяла Европа беше изправена пред рекордни температури заради горещата вълна „Цербер“. И макар в българската столица това далеч да не са най-високите отчитани стойности, експертите са на мнение, че това е само началото и всяко лято ще сме свидетели на все по-горещи и по-дълги периоди.

Настоящата климатична криза има драстичен ефект върху планетата и въпреки че е лесно да се хвърли вината върху въглищната енергетика, бързото обезлесяване и неустойчивата промишленост са едни от най-големите виновници за настоящото проявление на изменението на климата, което е много по-близо до нашите градове.

„Топлинен остров“ в града

Топлината навсякъде, особено в градовете, се отразява много силно, а това явление си има и термин: „Ефект на градския топлинен остров“. Това понятие означава, че даден градски район е значително по-топъл от околните населени места поради човешки дейности и причинява локализирано изменение на климата. Конструкциите, като сгради, пътища и друга инфраструктура, поглъщат и отдават слънчевата топлина повече от зелените пространства, като паркове и гори, както и водните басейни. Според множество изследвания и данни, свързани с островите на топлина, е установено, че ефектът на топлинния остров води до повишаване на нощните температури в градските райони с около 2 – 5°C спрямо температурите в отдалечените и крайградските райони.

Това е фактор за повишаване на нивата на замърсяване на въздуха, което от своя страна се отразява негативно на човешкото здраве, води до дискомфорт, повишен риск от топлинен удар, респираторни заболявания и намалена работоспособност“, обяснява д-р Лидия Витанова, изследовател в Института „Големи данни в полза на интелигентно общество” (GATE).

Други неблагоприятни последици от този локален феномен са свързани с увеличеното потребление на енергия, повишаване на емисиите на парниковите газове и увеличаване на смога, промяна на сезонността, неблагоприятно въздействие върху биоразнообразието, промяна на локалния климат, усилване на горещите вълни, засушаването и глобалните климатични промени.

Столиците обикновено са жертвите на това явление и София не се различава от тенденцията. По официални данни на Националния статистически институт (НСИ) в българската столица живее 20% от населението на страната. И всички жители са част от превръщането ѝ в „топлинен остров“.

Именно по тази причина центърът за данни разработва енергиен атлас на София, част от проекта „Цифров двойник на града“. GATE изследва причините за появата и влиянието на проблемите, свързани с острова на топлина в София. Проучванията са базирани на числовия модел за предсказване на времето Weather Research and Forecasting (WRF) и наличните данни в града за потреблението на електроенергия, трафик, население и др. Енергийният атлас ще бъде представен за първи път на международна научна конференция Geospatial Week през септември в Кайро, Египет.

И без да са ни необходими особени познания, всички усещаме разликата в температурата в презастроените квартали.  

Важно е да се отбележи, че в София не съществува само една топла зона или район, а реално са налице различни локации с изразени пикове в температурата, специално в по-гъсто населени райони, където растителността е ограничена, а консумацията на енергия и бурното строителство са интензивни, допълва д-р Витанова.

По последни данни от мое изследване, свързано с остров на топлина в София, за последните 145 години температурата в централните части на София се е повишила с приблизително 4 °C поради нарастващата урбанизация, потреблението на енергия и вследствие на климатичните промени“.

Винаги има решение

Добри практики за намаляване на негативните последствия от промяната на климата и островите на топлина могат да бъдат “зелените коридори” и увеличаване на зелените пространства, казва още експертът. Решение е и използването на велосипеди и електромобили, насърчаване на пешеходното придвижване, използване на умни приложения и уреди с цел намаляване на консумацията на енергията, др.

Тъй като градовете стават все по-горещи, гражданите се нуждаят от по-голяма климатизация, за да продължат да функционират, което от своя страна произвежда отпадъчна топлина, която допринася за проблема и това е цикличен модел. Тук едно от решенията е използването на високо-ефективни, енергоспестяващи умни технологии. Съществуват множество примери и приложения на подобни технологии. Такива са системите за умен дом,  позволяващи на потребителя да управлява устройствата си лесно и удобно, както и да взема решения за потреблението на енергия.

Системите за сградна автоматизация (Building management systems) са друг пример за технология,  позволяваща цялостно контролиране на енергийното потребление и наблюдение за правилното функциониране на системите в дадена сграда, като по този начин подобрява и повишава комфорта с минимални разходи. Важно е да споменем тук, че умните технологии помагат за намаляване на консумация на енергия и по този начин влияят благоприятно и дългосрочно за адаптирането към измененията на климата“, обяснява д-р Витанова.

В ландшафта и строителството пък могат да включват повече материали, които да не отразяват топлината, а да я абсорбират. Честа практика е използването на мъхове, зелени или живи стени в Европа, Азия, Австралия в офиси и административни сгради и паркинги. Зелените стени имат свойството да абсорбират топлината и функционират като охладители на въздуха, особено през по-топлите месеци и по този начин смекчават ефекта на топлинния остров и намаляват повърхностната температура на сградата върху които са пригодени. Това от своя страна води до значителни икономии на енергия и разходи за климатизация. За да може да работят ефективно и по-добре подобни практики, е необходимо разработването на мерки и стимули за изграждане на зелени покриви и фасади, както и внимателното подбиране на растителните видове според местния климат и начин на живот, допълва специалистът.

По думите ѝ за София също има разработени стратегии и планове, свързани с устойчива градска мобилност и устойчива енергия и климат.

Смятам, че подобни инициативи трябва да продължат в тази насока и в дългосрочен план, като специално да бъдат фокусирани към ползата за обществото. И не бива да забравяме, че разработването на различни практики и планове са важни, но от съществено значение е как ще бъдат прилагани и изпълнявани“.