Спря инерцията, която ни движеше

Всяка голяма промяна е свързана с трудности и изпитания, но и с откриването на нови пътища и нови възможности. И ето вдъхновяващия разказ на арх. Александър Асенов, член на борда на фондация „Заедност СЕГА“:

Всяко нещо идва в живота ни с конкретна цел. Колкото и да не ни е удобно това, което ни причинява пандемията, тя изпълнява целта си – спира инерцията, в която се въртим. Бяхме принудени да се „заключим“ с всичките си ценности и разбирания и основно да ги ревизираме. Поради невъзможност да продължим в рутината на ежедневието, бяхме разтърсени емоционално и започна процес на обръщане навътре.

Промените

настояваха да станат веднага, иначе не можех да си поема въздух. Точно там и пандемията удари - в дихателните пътища като двустранна пневмония. Тя ни каза: Или правиш промяната, или ще се задъхваш!

 Арх. Александър Асенов

Така и аз като съосновател на два бизнеса и 16-годишен опит в инвестиционното проектиране и дизайн, излязох от зоната си на комфорт. Впуснах се в неизвестното и водещи бяха само нещата, които наистина ме вдъхновяваха да правя - такива, които съм отлагал за друг път, мечтал съм за тях. И това беше единственият избор, защото всичко, срещу което имах и най-малка съпротива, ме отвеждаше до задънена улица.

Установих

че на всички около мен им беше писнало да се въртят в омагьосан кръг и копнееха да правят само това, в което истински вярват и обичат. Свързвах се именно с такива хора. Те ме повдигнаха и в мен се вля ентусиазъм за ново начало. Променях всичко и отсявах най-необходимото. Открих колко ненужни неща има в живота и работата ми и се освободих от тях. Усетих лекота. Време за нови основи.

Да правя нещата в група е

това, което работи

Само работа в ТОЧНИЯ екип, за ТОЧНИЯ проект и в ТОЧНОТО време. Личността и егото отстъпваха пред групата и общото. Устойчивите групи са тези, които следват фракталния принцип – колкото и да ги делиш, те запазват своята цялост и завършеност. Това изисква всяка единица да приеме отговорността да намира собствена устойчивост и стабилност. А от групата се изисква да приеме за своя всяка нужда на единицата. Прозрачност и откритост. Приех да стана такава единица и да съм част от такава група. Създадохме фондация „Заедност СЕГА“. По-нататък ще говоря само в множествено число, защото се възприемам като част от едно обновено цяло.

Спряхме да ИСКАМЕ

и да насилваме нещата. Започнахме да СЛЕДВАМЕ онова, което ни се предлага като обстоятелства и възможности. Използвахме наличното и откривахме защо ни е дадено. След това го правехме, без да задаваме въпроса ЗАЩО. По-късно откривахме смисъла и усещахме посоката. Така влязохме в потока на случване. Пестим енергия и ресурси и чувстваме лекота и синхроничност. Промените станаха наши приятели.

Интуитивните подходи и творческите процеси избрахме да водят логичните и прагматичните задачи. Започна пренареждане ценности и обединяване около общите ни идеали. Отговорностите пред човешкото и природата избрахме за водещи пред икономическите и политическите ограничения. Това предопредели избора ни на организация в обществена полза. В нея търговските дейности като архитектурно проектиране и дизайн, събития, обучения и продукти за личностно развитие станаха

в служба на целите и мисията

на фондация „Заедност СЕГА“. Хармоничните и здрави връзки на „човек –  човек“, „човек – природа“ и „човек – космос“ са тези, които ще създадат по-стабилни основи на обществото.  И именно коронавирусът ни подтикна към всичко това. Сега работим, за да създадем екологични селища и сгради в хармония с природата, енергийно оптимизирани и независими. Подпомагаме общности и организации със същата насоченост.  Свързахме се с партньори, които ни вдъхновяват. Получи се мрежова структура със сходни ценности, която ще дава стабилност и при внезапни промени. Когато осъзнаваме нашата свързаност, е логично да изберем да реагираме на промените без агресия, насилие или разрушаване, защото те ще се върнат към нас и ще ни забавят. С приемане и благодарност за времето, в което всеки е получил нужното му, продължаваме напред.  Така протича еволюцията в природата, но този принцип действа и при нас, хората. А работата е само малка част от живота ни. Май бяхме забравили това…

Силата в нас

Разработваме настолна игра, в която всеки се състезава със себе си и се създава силна връзка на доверие и споделеност между играчите. Нарекохме я „Игра на неслучайности“ и в нея на „случаен“ принцип попадаме на моделите, които ни пречат да разгърнем собствения си потенциал. Играта разкрива причините за тези модели и как да ги трансформираме в наша лична сила. Тя ни свързва с мъдростта на вътрешния Пътеводител и изгражда връзката „човек-човек“ по нов сърдечен начин.

Нов подход: Несъпротива на промените

Приехме, че всичко е променливо и динамично. Без да се съпротивляваме, наблюдавахме с каква цел идват промените. Отказахме се да ги контролираме, а фокусът ни се насочи към ползите, които носят.  Те разчистваха, а после изпращаха нови възможности. Един цикличен процес на отнемане и добавяне.

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.