STEM кабинетите: ще променят ли българското образование?

STEM кабинетите са последният писък на модата в образователната система, като от няколко години те стават все популярни и в България. В основата ѝ на тази концепция стои Националната програма “Изграждане на училищна STEM среда”, която се разгръща в проекта по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). За създаването на такъв тип кабинети по програмата са финансирани малко над 260 училища. Те са оборудвани с електронни дъски, различни лаборатории и т.н. Чрез тях учениците могат да учат по-лесно и приятно различните видове природни и точни науки.

Основната част от средствата за STEM системата са предвидени за училищата, които досега не са финансирани по Националната програма на МОН за изграждане на STEM среда. Те са общо 2240 на брой.

За създаването на национална STEM система са предвидени малко над 576 млн. лв. От тях 20.8 млн. лв. са разчетени за изграждане и оборудване на Национален STEM център, като централно звено за обучение на учители. В него се планира изграждане на 10 лаборатории по STEM науки и 10 зали за обучение по STEM.

Целта е учителите да придобият практически умения за разработване и прилагане на иновативни учебни часове, въвеждане на нови интегрирани учебни предмети – кръгова икономика, изкуствен интелект и неговите приложения, роботика и др., както и въвеждане на нови методи на преподаване.

Още 17.7 млн. лева са заделени за три регионални STEM центъра в съществуващите бази на Националните детски комплекси в село Ястребино и в село Ковачевци, и в Олимпийския център "Св. Иван Рилски" в Хисаря.

Идеята на трите регионални STEM центъра на територията на България е да ангажират целия учебен процес, да посрещат ученици и да ги обучават. В тях ще има различни лаборатории, Meta пространства и ще се провеждат множество събития, които са от интерес за децата”, заяви пред Economic.bg д-р Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Сумите ще се отпускат според броя на учениците и варират от 50 хил. лв. за най-малките учебни заведения с до 50 деца до 600 хил. лв. за най-големите – с над 1000 деца. За другите 263 училища в страната, които вече са финансирани по Националната програма на МОН, са предвидени малко над 36 млн. лева за разширяване на STEM средата.

Планът предвижда над 93.6 млн. лева за изграждане на високотехнологични класни стаи. Сумите, за които ще могат да кандидатстват училищата, отново ще зависят от броя на децата и варират от 10 хил. лева за най-малките училища до 80 хил. лева – за най-големите.

Съмненията

И въпреки че държавата всячески се опитва да инвестира милиони в образователната система, в стремежа си да повиши качеството на образованието, от тези средства няма да има смисъл, ако процесът не се промени отвътре.

Много е възможно да има училища, в които просто са сложени няколко джаджи, но всъщност няма същинска промяна в преподаването чрез тях. Ние знаем, че голяма част от тези 2240 училища не могат да се справят с обучението почти по никой предмет, а оценките им са толкова ниски, че е сложно да си представим как подобно училище развива STEM”, смята Георгиева.

По думите ѝ точно тук идва въпросът за това как точно трябва да се управлява проектът. В НПВУ има определени механизми и индикатори, по които трябва да се отчитат резултатите, но те не са съвсем подходящи за отчитане на качествени постижения.

“Те отчитат по-скоро количествените показатели – направени ли са STEM центровете, работят ли, има ли учители, които да преподават и да се обучават и т.н. Но за да се видят реалните резултати, трябва да се влезе в класната стая, да се направи проверка на учениците, да се даде някаква оценка, има ли движение”, допълни икономистът.

Според нея е нужно да се вложат много аналитични усилия, когато се прави самият дизайн на проекта в самото начало, но това, за съжаление, не се изисква по НПВУ, а идеята е просто да се инвестира.

Това не е недостатък само на проекта за образование, ние го наблюдаваме във всички останали проекти и във всички държави – просто формално се отчитат постижения”, каза още Георгиева.

Негативните резултати

В последните години отчитаме доста ниски резултати на международните проучвания, които оценяват качеството на образованието по математика и “творческото мислене”, например на PISA. Идеята на PISA е да се сравни нивото на учениците в различните държави и по-точно – могат ли да приложат на практика това, което учат в училище.

PISA оценява както грамотността на учениците, така и точните науки, като математика. В тези изследвания, за съжаление, България е на доста ниско ниво. В последните години се вижда, че доста изоставаме както по грамотност, така и по отношение на математическите умения в точните науки”, заяви Петя Георгиева.

По думите ѝ негативните тенденции не са само от PISA, личат и по това какви специалности избират да учат бъдещите студенти, колко често учениците сменят учителите си по математика, както и в дефицита на кадри в инженерните и математическите науки.

Каква промяна на подхода е необходима?

“Изключително важно е да започнем да се концентрираме в качеството – процесът от влизането до излизането на ученика от образователната система. В момента имаме много и различни системи за оценка, които са изключително полезни, но трябва да започнат и да се използват активно, а не просто да тестваме учениците и да им даваме дипломи”, твърди Георгиева.

Тя подчерта, че тази стъпка на пръв поглед звучи лесна, но не е толкова просто изпълнима, защото тестовете в училище трябва да са структурирани по много специфичен начин, така че да проследят резултатите. Според Георгиева трябва да има и много ясно образователни цели – какво точно искаме да постигнем, защото това рефлектира върху оценяването.

Например, може да си поставим за цел всички ученици да получат минимално ниво на познание по български език и математика, това може да се формира като точки в Националното външно оценяване (НВО) – да речем да няма ученик, който да изкара под 30 точки”, обясни Георгиева.

“Може да си поставим и друга цел – да речем средният успех на учениците да бъде минимум 40 точки. Тук не се интересуваме от най-слабия и най-силния, а от общото ниво, което регулярно да бъде на определено равнище”, допълни тя.

Друг вариант, според Георгиева, е изискването за участие на учениците в международни олимпиади и състезания. Освен това учениците може да бъдат проверявани регулярно през учебната година в 4-ти, 7-ми, 10-ти клас и когато се вижда, че нещата вървят зле, да бъдат предприемани мерки в съответните училища.

По думите на икономиста е важно да се знае кой, кога и какво прави. Затова държавата трябва да се намеси в определени училища, които перманентно показват ниски резултати.

Когато училището има проблем, той не е само по определен предмет или в определена област, това са цялостни проблеми. Това обикновено са училища с малко ученици, откъснати и изолирани, които не могат да достъпят качествени учители, не могат да направят пълни паралелки. Това са училища в изоставени райони, в които няма заетост, има високи нива на бедност и етнически натиск от определени групи”, обясни Георгиева.

Фигурата на учителя

“Учителят е центърът на системата. Той, на практика, е носителят на качества и привлича вниманието в класната стая, наясно е какви са децата и докъде се простират техните възможности. Той знае на какво ниво са те и как трябва да се работи с тях. Затова качественото образование на 85% зависи от учителя и от това, което той ще им предостави”, заяви Петя Георгиева.

Според нея увеличението на учителските заплати е ключов фактор, чрез който статутът на учителя ще се издигне отново.

Бъдещите учители не трябва да са студенти, които влизат да учат педагогика само защото не са ги приели никъде другаде и после да се чудят какво да правят. Идеята е в класната стая да влизат хора, носители на определени качества, да заемат мястото, което им се полага и което се изисква от тях”, допълни икономистът.

Влизането на учителя в класната стая, обаче, далеч не е достатъчно. Какво той прави в класната стая проличава накрая, при резултатите на външното оценяване или на матурите. Затова педагогът трябва да има възможността да реагира и да действа спрямо средата и ситуацията, т.е. учителят трябва да бъде овластен.

“Ако учителят е наясно, че от определен клас не трябва да има нито едно изпаднало дете, или дете, което има среден успех под 30 точки на НВО, но вижда, че учениците в съответния клас изостават, не са учили достатъчно, то педагогът трябва да има възможността да направи това, което смята за правилно”, твърди Петя Георгиева.

Това обаче няма как да се случи поради ред причини – най-малкото заради фиксираните учебни планове и учебни програми, които изискват от учителите да преподават точно определени неща, и да не се съобразяват с характеристиките на учениците. Неслучайно България е на първо място по образователни различия в класовете, паралелките, училищата и регионите.

Когато учителите са внимателно подбрани, квалифицирани и високо заплатени, ще има по-голям интерес към професията. Директорът ще има възможността да избере качествени преподаватели, които ще могат по-лесно да се справят с такъв тип проблеми”, допълни тя.

Съществува и друг проблем – обученията за учители. Те са задължителни за педагозите всяка година и са част от тяхната професионална квалификация. В действителност обаче те са абсолютно формални.

“Голяма част от учителите участват в тези обучения поради факта, че искат да се развиват кариерно по стълбата, а не защото наистина искат да се обучават. В други случаи просто директорът ги кара да го правят”, смята Георгиева.

По думите ѝ е нужно да има по-добри стимули за обучение и оценки на учителите на база на това дали прилагат на практика наученото.

Според икономиста един от основните фактори, които възпрепятстват ползотворната работа на учителите, са безобразно многото административни дейности, които заемат голяма част от времето им извън училище. Въпреки процеса на дигитализиране на образователната система хартиената документация все още присъства в училищата.

Преосмисляне на подхода или прахосване на 576 млн. лв.?

Ясно е, че тези пари ще отидат за образование и предполагам, че няма да има проблем откъм изпълнение. Въпросът е дали всички училища ще успеят да бъдат включени”, каза Петя Георгиева.

Големият въпрос е дали цялата тази модернизация ще доведе до по-качествено образование.

“В момента може само се надяваме, че ако има такъв тип кабинети и добре обучени учители, образованието ще стане по-приятно и забавно, а учениците ще придобият интерес към точните науки. Това е огромна инвестиция, а промените в образованието се случват с течение на дълги години. Има изследвания, които показват, че една реформа отсега би имала резултати след 8 години. Трябва да минат много поколения през новата STEM система, за да берем нейните плодове след години”, допълни Георгиева.

Тези, които правят политиката, никога няма как да са сигурни, че тя върви в правилната посока и дали ще има някакъв положителен резултат от реформите”, заключи икономистът.