Страхът на инвеститорите вещае люта зима за стартъпите

Адаптивните обаче може и да спечелят от кризата

Страхът на инвеститорите вещае люта зима за стартъпите

Снимка: Unsplash

Енея Георгиева Автор: Енея Георгиева

Икономическата обстановка в страната става все по-предизвикателна за бизнеса, понасящ ударите на коронавирусната пандемия още от първото тримесечие на 2020 г. В условия на намалено търсене, слаба покупателна способност и недостатъчен инвестиционен интерес стартъп екосистемата се готви да посрещне дори по-слаби резултати.

Рецесията прави затварянето на инвестиционни рундове труден и осеян с премеждия процес, а необходимостта от ликвидност в бранша не спира да се увеличава. Колкото и да са гъвкави стартиращите компании, без външна подкрепа част от тях няма да преживеят зимата. Останалите на пазара стартъпи внимателно обмислят как да продължат и при необходимост да допълнят бизнес модела си, така че да устоят в сегашната ситуация. Икономическото възстановяване изглежда далеч и преминаването към минимално изразходване на финансов ресурс може да спаси част от бизнеса.

Инвеститорите се скриха

Пандемията от коронавирус нанесе силни удари върху редица индустрии. Анализаторите избягват да се ангажират с прогнози колко време би отнело на развлекателния бизнес, пазара на недвижима собственост и туризма да се възстановяват от спадовете през периодите на строги мерки и блокиране на цялата икономика. Глобалната несигурност провокира инвеститорите да намалят скоростта и да се огледат за сигнали накъде ще поемат икономическите показатели. Пазарите се крепят на търговия с очаквания, а затягането на противопандемичните мерки по целия свят нанася удари върху бавно прохождащия бизнес.

Достъпът до финансиране ще бъде труден и само вече доказалите се екипи ще имат възможност да се борят за него“, коментира пред Economic.bg Виктор Манев, съосновател на Impetus Capital.

Докато едни ограничават разходите си, за да посрещнат периода на слаба финансова подкрепа, други инвестират в преструктуриране на производството. Проявявайки гъвкавост, стартъпите успяват да се съхранят и дори да излязат по-силни от кризата. Според Манев проблеми с намирането на финансиране няма да имат компаниите, които намират как да оптимизират и автоматизират процесите си, елиминирайки човешкия фактор. 

При стартъпите достъпът до капитал, с който да осигурят непрекъсваемост на бизнес процесите, поначало е наложителен. А в условията на COVID-19 стана пръв приоритет – заради специфичната криза, която създава условия за лавинообразен ефект върху различни индустрии, пряко или непряко свързани помежду си.

Фондовете за рисков капитал обикновено са най-ефективният инструмент за намиране на финансиране. В съчетание с менторство и включването в глобална мрежа, той помага на компаниите да растат дългосрочно. Сега обаче тази възможност достига до малцина.

Самите фондове са по-селективни, когато става въпрос за нови инвестиции, и много по-фокусирани при подпомагането на компании от съществуващото си портфолио с последващи инвестиции“, коментира пред Economic.bg Веселина Маркова, програмен мениджър на Eleven Ventures.

Отливът на средства принуждава компаниите да се адаптират към новата реалност или да напуснат пазара. Но част от тях се отличават с завиден кризисен мениджмънт и безупречно работещ бизнес модел.

Защо да губя, когато мога да печеля?

Ако отправим поглед към историята, най-значимите иновации са се появили по време на бурни икономически или социални промени. Настоящата ситуация не прави изключение, защото освен негативните последици за световната икономика, наблюдаваме и развитие в предприемаческата екосистема. Обстоятелствата принудиха стартиращите компании да дигитализират бизнес модела си.

„Още през март тази година някои от компаниите в портфолиото ни промениха продуктите и услугите си, за да обхванат нови бизнес възможности“, сподели Маркова. „По време на локдауна транспортът като услуга беше със свито търсене, гъвкавите компании започнаха да правят доставки по всяко време и на всичко, при това с високо ниво на сигурност“, обясни програмният мениджър на Eleven Ventures, като даде пример с Taxi.me.

Преминаването на хората в дигиталното пространство даде възможност за растеж и на консултациите с лекари онлайн, благодарение на телемедицината. Увеличи се интересът към дистанционно обучение и курсовете, а пазаруването от виртуални хранителни магазини се нуждаеше от нещо такова, за да спечели потребителите.

В момента средата предполага създаването и експоненциалното развитие на бизнеси, променящи начина, по който работим и се храним. Причината за това е, че хората все повече се обръщат към основополагащи неща като здравето – физическо и психическо. Появяват се и смели предприемачи, които съчетават изкуствения интелект и технологиите с аспекти като здравословно хранене и ментално здраве.

Визионерите в здравеопазването имат потенциала да променят начина, по който живеем и се развиваме като общество“, счита Маркова.

Спадът стигна и до технологиите

В настоящите условия все по-голямо предизвикателство пред стартиращите бизнеси е управлението на екипите, в това число привличането и задържането на таланти. Необходимо е разширяване на отдели като дигитален маркетинг и електронната търговия. Ударите, които COVID-19 нанесе върху бизнеса, не позволяват на компаниите да правят смели инвестиции в работна ръка, независимо от таланта.

По-голямата част от стартъпите разработват дигитални продукти, което им позволява да продължат да оперират на пазара от разстояние. Всички сфери в икономиката обаче са взаимосвързани и рано или късно ефектът на доминото се разпространява по цялата верига.

„Ако по време на първото блокиране се успокоявахме, че технологичните компании биха били последните засегнати от кризата, то сега няма дори технологична индустрия, която да не изпитва сериозни затруднения“, коментира пред Economic.bg изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация (BESCO) Нед Дервенков.

За разлика от страни като Франция, Англия и Германия България не категоризира стартъпите като ниша, която трябва да бъде подпомогната. Държавата търпи критики, че няма достатъчно мерки за тях, а за предложенията от Асоциацията няма чуваемост. От бранша са категорични, че ако работата на парче бъде прекратена и управляващите осъзнаят потенциала на екосистемата, това би повлияло благоприятно на българската икономика.

Технологичните компании не са брой служители, а генератор на възможност за всички бизнеси по веригата“, коментира Дервенков.

Несъмнено COVID-19 е причина за дългата поредици от предизвикателства, която не спира да саботира икономическото възстановяване. Няма индустрия, която да се е измъкнала невредима от здравната криза и дори гъвкавостта на стартъпите не успя да ги спаси от слаби резултати. Надеждите на бранша са, че тези събития ще подтикнат управляващите да се справят с проблема. „Човешката болка ще бъде голяма и когато правителството се изправи пред нарастващата заплаха от потенциални фалити, ще видим нови и по-мощни антикризисни мерки“, коментира Манев.

Коментари: 0