Стратегическите активи трябва да попадат само в добри ръце

Г-н Иванов, по-светло ли става вече на територията, на която работи българският бизнес?

Имаше период, в който изсветляването беше с по-устойчив тренд. Но вследствие на някои управленски решения, нещата започнаха да се объркват. Капиталът е много плашлив и в ситуация на несигурност той започва да инвестира на места с по-добро отношение към инвеститорите и с по-добър бизнес климат.

Цената на тока фактор ли е в отлива?

Има непредсказуеми лъкатушения на цената и това предизвика оттеглянето на инвеститори.  В края на миналата година голяма част от членовете на КРИБ получиха предупредителни писма, че ако в срок от два месеца не приемат повишение средно с около 40%, на 28 февруари токът ще им бъде спрян.

Защо подобен натиск стана възможен, та нали говорим за демонополизация и за либерализация на електроенергийния пазар?

Във въпроса се крие и отговорът – говорим за…, но само „говоренето за” не е либерализация, не е свободен пазар. Поради липса на добра регулаторна рамка и известно бездействие на държавния регулатор се бяха поотворили ниши, които са в рамките на закона и шепа търговци съумяха да манипулират пазара. Но заедно с другите работодателски организации се намесихме и успяхме да убедим висшето държавно ръководство в лицето на премиера, че всички участници в системата трябва да се съберем и да намерим решение. Дори бяхме готови отново да излезем на протест, свързан с тока, който щеше да е втори в рамките на две години.

Търговията с електроенергия бизнес на светло ли е?

До този момент тя става изключително на тъмно. Официално пазарът е свободен, но реално не е. След всички мерки, които договорихме с премиера и ресорните министри, цената рязко падна от 120 лв. на 80-90 лв. за 1 МВт/ч, като трендът върви надолу. В същия момент цената на борсата във Виена бе 75 лв за МВт/ч. Засега единственото, което продължава да е проблем, са договорите с американските централи. Тъпчем на място, но решението е само едно - предоговарянето трябва да се направи.

Имате ли безпокойство за начина, по който става продажбата на ЧЕЗ?

Погледнато юридически, начинът, по който става сделката, е в рамките на закона. Продавачът ЧЕЗ иска на максимална цена да продаде активите, които е купил в България преди години.

Възниква въпросът дали тези, които стоят зад сделката, ще са в състояние да управляват системата така, че да не се усети смяната на собствеността?

Всичко е много деликатно. Не бива да се допуска стратегически активи да попаднат в неправилните ръце. Засега няма инструментариум, който да разрешава намеса на държавата. Така проблемът се пренесе на плоскостта на медийното разсъждаване и се развихри замерване с хипотези. При това положение всеки започва да счита, че му е разрешено да се меси, да дава акъл и да каже кой може да купи и кой – не.  Започва извъникономически натиск. Някои казват, че държавата е продала дела си от 33% в ЧЕЗ и вече не може да контролира нищо. Но и с 33% тя не можеше да има контрол. Тя е просто една „синя каска”. Държавата е трябвало да запази 34% собственост или златна акция. Продажбата на ЕРП-тата беше направена от правителството на Симеон Сакскобургготски, като още при продажбата е заложено държавата да няма никакъв контрол.

Вече светна червената лампичка, че за сделки, към които обществото е чувствително, трябва да има изработени механизми за контрол, за намеса. Какво е нужно да се направи?

 В КРИБ сме готови да окажем съдействие за изработването на регулаторен механизъм, който да гарантира обществения интерес по отношение на активи, които се считат за част от националната сигурност и са от висш обществен интерес.

Кои са най-чувствителните сектори?

На първо място е енергетиката, а на второ – отбранителната индустрия. Водоснабдяването също е от особена важност. Концесията на „Софийска вода” също беше обект на много сериозни забележки. Оттук нататък трябва да се създаде порядък. Водата изчезва, тя е световно богатство. Значи е въпрос и на национална сигурност. Транспортът също е от национално значение. Така наречени еколози спират развитието на туристическата индустрия в определени региони, тъй като са решили, че е по-добре Швейцария, а не България да развива ски туризъм. А ако не завършим магистрала „Струма” до 2021 г., ще трябва да връщаме парите, осигурени от ЕС.

Коя е формулата на КРИБ за изсветляване на бизнеса?

Бих посъветвал управляващите все по-често да питат доказалите се експерти, които са покрили критериите за представителност. Държавата трябва да сложи сериозна летва за организациите, които имат право законово да представляват българския бизнес. КРИБ е организация на отговорния бизнес, който работи на светло. Той страда от наличието на сив сектор. Ние може да предложим решения и в диалогов режим да се намери отговор на всеки труден въпрос. Преди време инициирахме връзването на фискалните апарати на бензиностанциите към НАП. Имаше огромна съпротива. Над 200 бензиностанции затвориха. Оказа, че са работили на черно, не на сиво дори. Сега всичко с бензиностанциите се нормализира. После се насочихме към складовете на едро, виждате какво стана с високоспиртните напитки. Сега всяка година в държавата влизат над 200 млн. лв. като акциз и ДДС.

Според вас къде са най-сивите зони в бизнеса?

Туризмът си остава енигма. Там трябва да се намери решение, тъй като къщите за гости подбиват цените, не плащат данъци и осигуровки. Това е бич за сектора. Хотелиерският бизнес е изцяло на светло,  но е съсипван от сивата конкуренция. Трябва да има едни и същи правила за всички, а не да се дава преднина за зоната на здрача. Строителството също беше „черна дупка”, но изсветляването е факт.

Всъщност кой е верният ключ към „Бизнес на светло”?

Саморегулацията във всеки бранш. Държавата трябва да им даде определени рамки, в които те да се саморегулират.