Търсят се алтернативи на „Струма“ през Кресна само за да се каже, че няма такива
Природозащитниците се притесняват, че говоренето за изнасяне на магистралата извън Дефилето е заблуда, докато АПИ работи по стария вариант, приет от ГЕРБ
Може ли най-проблемният участък от автомагистрала „Струма“ – през Кресненския пролом – да има алтернативен път? Преди седмица, в интервю за БНР, регионалният министър Андрей Цеков каза, че за такъв вариант тепърва ще се прави анализ, като ще се разглежда и възможността в един момент подобен път да стане основно платно на магистралата в посока Кулата. Тази идея е записана и в правителствено решение, прието след проведена среща между Европейската комисия и българските власти.
Еколози и природозащитници от неправителствени организации обаче изразяват притеснения, че това говорене за алтернативно трасе е само за заблуда, а в действителност такъв вариант няма и никога през годините не е обсъждан. В интервю за Economic.bg Даниел Попов от „За Земята“ и Десислава Стоянова от „Да спасим Кресненския пролом“ казват, че всъщност писмото от Европейската комисия говори за необходимост от нова оценка на въздействието върху околната среда независимо от вариантите на трасе.
Припомняме, че на 1 март ресорното ведомство съобщи гръмко, че едва ли не цялата магистрала излиза извън дефилето. По-детайлно вглеждане в информацията обаче показва, че само едното платно – в посока София – ще бъде реализирано по склона на планината и то във варианта, приет от правителството на ГЕРБ. Това е т.нар. вариант „Г.10.50“, който предвижда другото платно – в посока Кулата – да се реализира с модернизация на съществуващия път Е79 в пролома.
В прессъобщението ведомството посочва, че именно за това платно тепърва ще се разглеждат алтернативи. Говори се дори за дублиращо трасе на Е79, което в един момент да стане основно за магистралата.
Заблуда?
Според Стоянова и Попов, ако е имало някаква възможност за подобен дублиращ път, той е щял да бъде обсъждан още преди години, когато са се анализирали трите основни варианти за преминаване: дълъг тунел през пролома; изнасяне на двете платна по склона на планината (т.нар. Г.20) и Г.10.50 с двете разделени платна.
Тези съобщения са заблуждаващи за хората. Много ме притеснява, че се търси алтернативен вариант на пътя в дефилето, който на практика не е ясно как ще се намери“, казва Стоянова.
По думите ѝ, ако съществуваше подобна алтернатива, щеше да влезе в проучванията още през 1997 г. Тя е на мнение, че МРРБ „търси едно несъществуващо решение, за да се каже, че не е възможно и че пътят остава в дефилето.“
На същото мнение е и Попов. По думите му въпросното дублиращо трасе е подхвърлено като идея на работна група в министерството, но без конкретика откъде би могло да мине. Според него не е нужно проектът да се бави още с някакво „имагинерно“ трасе, а и възможностите да се стигне до нещо ново, което не е било мислено преди, са твърде малки.
Това ми се струва като някакво залъгващо движение“, коментира Попов.
Екипът на Economic.bg изпрати запитване още на 21-ви февруари до ресорното министерство относно „Струма“, като изрично попитахме откъде би могъл да мине този дублиращ, алтернативен път на Е79. Запитването ни остана без отговор до публикуването на материала.
Какво казва Европейската комисия?
Според представители на двете неправителствени организации писмото на Европейската комисия, което е прието с решение на кабинета от 29 февруари, всъщност казва, че трябва да бъде направена нова оценка на въздействието.
Припомняме, че въпросното правителствено решение не бе обявено публично от Министерския съвет. То е прието най-вероятно „на подпис“, тъй като не бе включено в дневния ред на кабинета от 28-ми, а липсва и в протоколът от заседанието.
Това, което чуваме от българските власти, е, че имаме разрешение от ЕК, но това хем е така, хем не е така. Нямаме разрешение. Всъщност се казва, че трябва да имаме нова екологична оценка на участъка в Кресненското дефиле, което пък е условие за строителство на едното платно горе в планината“, обяснява Стоянова.
По думите на Попов изрично трябва да стане ясно, че „не мислим, че това писмо променя нещо, както бе казано, че е дадена зелена светлина“. Според него ЕК не казва нищо такова, тъй като решенията по проекта се взимат единствено от българската страна. Той е на мнение, че от момента, в който се взе решението магистралата да мине през дефилето, проектът не може да мръдне. С последното писмо на Комисията, според Попов, още веднъж се вижда, че този вариант страда от недостатъци по екологичното законодателство.
В действителност в правителственото решение се посочва „да не се предприемат действия за изпълнението на дясно платно на Лот 3.2. на АM “Струма” по Източен вариант Г10.50 по трасето на съществуващия път Е79, преди да се оцени въздействието на инвестиционното предложение, разработено на фазата на технически проект, в светлината на специфичните и подробни цели за засегнатите защитени зони – „Кресна” и „Кресна-Илинденци”, като изцяло отчитат целите по параметри, които се нуждаят от „подобрение”, и се проведат необходимите процедури по реда на глава шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР.“
Допълва се, че оценката на въздействието следва да съобрази всички опасения на Европейската комисия, изразени от октомври 2019 г. до настоящия момент – да се оцени въздействието на всички проектни компоненти, да се оцени точно кумулативното въздействие, включително с железопътната линия, оценката да се извърши въз основа на научно обосновани критерии, да се осигури обосновка на ефективността на смекчаващите мерки.
На въпрос как тогава може да си обясним все пак частта, в която се посочва, че трябва да започне проектиране и строителство на платното в посока София по склона на планината, Попов казва, че „за това се борят българските власти от край време, за да започнат каквото и да е парче от проекта, както направиха миналата година с пътния възел при Кресна, независимо дали процедурите са в съответствие със закона.“
Припомняме, че миналата година бившият министър Иван Шишков разреши изграждането на въпросния пътен възел, за да може да спаси изтичащия ОВОС. По същото време бяха подписани договори за строителство с два консорциума. Тези действия предизвикаха недоволство сред еколози, природозащитници и граждани на Кресна, които по време на първа копна на възела протестираха.
Попов е на мнение, че продължава да се пробутва вариант Г10.50, при положение че на среща през юли миналата година ресорният министър Андрей Цеков е поел ангажимент проектът да се придвижва законно и да се спре изпълнението на ОВОС-а от 2017 г.
Първо, защото е доказано, че има много недостатъци, а и второ, защото това е единственият път, който може да отвори вратите за следващо развитие на проекта, за оценка на алтернативите, за адекватното проучване на въздействието върху околната среда и да си влезе в нормални законови граници. Ние това нещо тук сега не го виждаме.“
Според Стоянова с документа и българските власти, и ЕК признават, че вариантът през дефилето не е добър, че трябва да мине на допълнителни оценки, че трябва да му се търсят алтернативи, но в същото време се казва, че започват да изпълняват източното платно, което е част от същото решение за Г10.50.
Нещата се правят на парче и това не е от полза на никой“, казва тя.
Според нея е заблуждаващо твърдението, че се разглежда вариант „източен“, след като на практика се разглежда единствено варианта „Г10.50“, който обаче не е изцяло източен.
Едното платно е в дефилето. Когато обаче кажеш на хората имаме източен вариант, те си мислят, че става дума за изнасяне на магистралата извън дефилето.“
Допълнителни действия в дефилето
В решението на правителството е записано, че двамата министри – на регионалното развитие и на транспорта – трябва да предприемат действия „по извършване на почистване и адаптиране на съществуващи водостоци и изграждане на 3 нови водостока и подходящи оградни съоръжения с цел ограничаване на смъртността на защитени видове и подобряване на свързаността на местообитанията в Кресненското дефиле“. Освен това се казва, че трябва да се погрижат и за пътната безопасност с още колчета за изпреварване, „контрол на скоростта с автоматизирани технически средства, както и да предприемат действия за възстановяване на 6 площадки за принудително спиране.“
Представителите на двете неправителствени организации са притеснени, че отново под прикритието на тези действия има риск да започне бавно строителство в дефилето. Според Попов тези дейности не са били обект на оценка за въздействието върху околната среда. Той предупреждава, че ако в действителност започне разширение на пътя в дефилето, България ще търпи санкции от ЕК.
Там полека-лека ще си продължи едно разширяване, а през следващите 2 – 3 години ще се разиграва сцена, че проучват второ алтернативно трасе. Накрая ще кажат, че няма такава алтернатива и остава вариантът в дефилето“, смята Попов.
Той допълва, че това е и най-прекият път към наказателна процедура от страна на ЕК, тъй като вече има започнала такава за лошо управление на зоните по Натура 2000. Казва, че случаят с Кресна и защитените зони в района се наблюдават от европейските институции и всяко едно негативно развитие ще доведе до утежняване на наказателните процедури срещу страната.
И Попов, и Стоянова са на мнение, че за да се отпуши проекта, трябва да бъде спрян ОВОС-ът, приет през 2017 г. за варианта Г.10.50, и да се проведе нова процедура. Казват, че са настоявали за това от 2016 г. и за всичките тези години е могло да се върви в тази посока.
Ние също искаме да има магистрала, но искаме да е съобразена с екологичното законодателство“, казва Стоянова и припомня, че дори едното платно да мине през склона на планината, то няма да е с габаритите на истинска пълноценна магистрала.
Припомняме, че в подкаста на Economic.bg същото мнение изрази и инж. Румен Марков. Той коментира, че едното платно е проектирано с габарит на първокласен път, а другото е микс между първокласен и второкласен път.
По отношение на инвестиционните предложения на АПИ, които предвиждат изместване на трасето с около 100 метра, еколозите казват, че от години Пътната агенция се опитва да добавя скрито нови строителни дейности, но така се променя и цялата оценка за въздействие върху околната среда.
Това ни притеснява. От една страна се говорят едни вдъхновени приказки, но от друга страна документално нещата си се придвижват по старата линия на Г10.50“, казва Попов.