Световната банка предупреждава за нова световна дългова криза

Световната банка предупреди за риск от нова световна дългова криза, настоявайки правителствата и централните банки да признаят, че исторически ниските лихвени проценти може да не са достатъчни, за да компенсират поредния мащабен финансов крах. В своя двугодишен доклад за глобални икономически перспективи, публикуван в сряда, базираната във Вашингтон група пише, че е имало четири вълни на натрупване на дълг през последните 50 години.

Смята се, че настоящата вълна, която започна през 2010 г., е „най-голямото, най-бързото и най-мащабно нарастване“ на глобален дълг от 70-те години.

Световната банка заяви, че макар ниските нива на лихвените проценти, които финансовите пазари очакват да се поддържат в средносрочен план, смекчават някои от рисковете, свързани с високите нива на дълга, предишните три вълни от широкообхватно натрупване на дълг приключиха с финансови кризи в много развиващи се и нововъзникващи икономики.

„Ниските глобални лихвени проценти дават само несигурна защита срещу финансови кризи“, казва в доклада Айхан Косе, директор на групата за перспективи на Световната банка.

Историята на миналите вълни на натрупване на дълг показва, че те са склонни да имат нещастен край. В нестабилна глобална среда подобренията на политиките са от решаващо значение за минимизиране на рисковете, свързани с настоящата дългова вълна, се казва в доклада.

Възможни политики пред световните лидери

През 2018 г. глобалният дълг се покачи до рекордно високите стойности от около 230% като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), съобщи Световната банка. Общата задлъжнялост на развиващите се икономики и на нововъзникващите пазари достигна най-високите си нива от почти 170% от БВП. Това отбеляза увеличение с 54 процентни пункта спрямо 2010 г.

Китай отчита по-голямата част от това натрупване, отчасти заради мащабите си, но Световната банка подчертава, че мащабът на натрупване на заеми е сравним със ситуацията през 2010 г.

Така наречената „четвърта вълна“ на световния дълг има много сходства с предходните три: променящ се глобален финансов пейзаж, нарастващи уязвимости и опасения относно неефективното използване на взетите средства. Първите три вълни на натрупване на дълг в световен мащаб протичаха в периодите: 1970-1989 г., 1990-2001 г. и 2002-2009 г.

Четири са възможностите за намаляване на вероятността настоящата световна дългова вълна да приключи с криза или поне да бъде облекчено нейното въздействие върху икономиката, смятат експертите от Световната банка.

На първо място е доброто управление на дълга и прозрачността, които трябва да помогнат за намаляване на разходите за заемите и да показват ясно фискалните рискове.

Второ, силните рамки на паричната, валутната и фискалната политика, които биха могли да защитят развиващите се и нововъзникващите икономики в случай на нестабилна икономическа среда.

Трето, стабилно регулиране на финансовия сектор и надзор за разпознаване и справяне с възникващите рискове.

И четвърто, ефективното управление на публичните финанси и политиките, които насърчават доброто корпоративно управление, с което може да се гарантира, че дългът се използва по рентабилен начин.

Прогноза за глобалния растеж

Световната банка повиши прогнозата си за глобалния икономически растеж до 2.5% през 2020 г., докато предходната прогноза беше за 2.4%, но рисковете остават..

„Растежът на развиващите се и нововъзникващите икономики вероятно ще остане бавен, политиците трябва да се възползват от възможността да предприемат структурни реформи, които да го стимулират. Това е от съществено значение за намаляването на бедността“, според Джейла Пазарбазиоглу, вицепрезидент на Световната банка, отговаряща за "справедлив растеж, финанси и институции". „Стъпки за подобряване на бизнес климата, върховенството на закона, управлението на дълга и производителността могат да помогнат за постигане на устойчив растеж“, допълва специалистът.