Световната банка за отбрана тръгна без подкрепа от големите държави

Група от предимно по-малки съюзници в НАТО се ангажира със създаването на нова институция, която да финансира военното укрепване на Запада. Идеята засега се сблъсква с колебанието на водещите европейски държави, като поражда съмнения колко сериозен финансов ресурс в крайна сметка ще може да мобилизира тя, пише Euronews.

Канадският премиер Марк Карни обяви деветимата учредители на Банката за отбрана, сигурност и устойчивост (DSRB) по време на срещата на върха на НАТО в Анкара във вторник, като я определи като основа за колективната сигурност на съюзниците.

Подписалите страни – Канада, Албания, Белгия, Гърция, Латвия, Люксембург, Румъния, Турция и Украйна – ще оформят първоначалните правила на банката преди планираното ѝ стартиране през 2027 г.

DSRB беше предложена за първи път през 2024 г. от група бивши съветници на НАТО, висши военни и банкери. Централата ѝ ще бъде в Канада, а европейски офис се планира в Люксембург.

По-евтино финансиране за скъпото превъоръжаване

Моментът не е избран случайно. През юни 2025 г. лидерите на НАТО се договориха разходите за отбрана да нараснат до около 5% от БВП до 2035 г. – цел, която ще изисква огромни количества нов капитал.

Проблемът вече не се свежда единствено до това правителствата да бъдат убедени да харчат повече за отбрана.

Докато военните бюджети в НАТО се увеличават, много доставчици за отбранителната индустрия – особено по-малките компании – все още изпитват затруднения да си осигурят достъпно финансиране, а търговските кредитори често не желаят да подкрепят сектора.

Идеята за DSRB заимства модела на банките за развитие.

Чрез обединяване на капитала на държавите членки и стремеж към кредитен рейтинг AAA банката цели да заема средства евтино на международните пазари и да прехвърля по-ниските разходи по финансирането чрез кредити и гаранции, като набере до 100 млрд. британски лири (117 млрд. евро) за отбранителни проекти.

Крайната цел е да се насочи по-евтино дългосрочно финансиране към правителства и отбранителни компании, като същевременно се предоставят гаранции на търговските банки.

При успех DSRB може да промени начина, по който западните правителства финансират отбраната, и да допълни годишните военни бюджети – подобно на ролята на Европейската инвестиционна банка при финансирането на инфраструктура в Европа или на Световната банка в развиващите се страни.

Големи кредитори, сред които JPMorgan, Deutsche Bank, Commerzbank и ING, вече подкрепиха проекта, заедно с най-големите канадски банки.

Липсващите водещи държави

Въпреки големите амбиции списъкът с участници видимо не включва най-влиятелните държави.

Нито една икономика от Г-7, освен Канада, не се е присъединила, а големите европейски държави с високи военни разходи – Великобритания, Германия и Франция – засега се въздържат. Според анализатори, това може да ограничи финансовия обхват на банката.

Това е начало, но вероятно са се надявали на подкрепата на по-големи европейски играчи“, заяви Линус Терхорст от Кралския институт на обединените въоръжени сили. Той обаче добави, че настоящите ангажименти би трябвало да са достатъчни, за да може банката „да излети“.

Германия се присъедини към разговорите като наблюдател, а Канада твърди, че преговорите с Южна Корея напредват.

Една от причините някои големи европейски държави да не са се присъединили е, че Великобритания подкрепя потенциално конкурентна инициатива.

Великобритания оглавява отделно предложение – Многостранния механизъм за отбрана (MDM) – заедно с Нидерландия, Финландия и Полша, която се присъедини в понеделник.

MDM също е планиран да стартира през 2027 г., но е замислен не толкова като банка, колкото като механизъм за съвместни обществени поръчки, който ще позволява на членовете да купуват и складират оборудване заедно и да го държат извън националните си баланси.

Многостранният механизъм за отбрана ще ни позволи да извършваме съвместни поръчки и да складираме оборудване извън баланса, като по този начин осигурим по-добра стойност за парите на данъкоплатците“, заяви британският финансов министър Рейчъл Рийвс в Камарата на общините миналия месец по време на дебат за Плана за инвестиции в отбраната.

Вместо да представя двете инициативи като конкуренти, Лондон ги определя като взаимно допълващи се. Рийвс заяви, че Великобритания работи с Канада и по двете, като позиционира DSRB като кредитор за по-малките компании във веригата на доставки.

Перспективата за припокриващи се структури, наред със собствения инструмент на Европейския съюз за отбранителни заеми SAFE, показва колко спешно – и колко експериментално – западните правителства се опитват да мобилизират частен капитал за отбрана.

Канада заявява, че вратата остава отворена за нови членове.

Дали най-големите европейски икономики в крайна сметка ще се присъединят, ще подкрепят конкурентни инициативи или ще продължат да използват съществуващите механизми на ЕС, до голяма степен ще определи дали DSRB ще се превърне в основен стълб на западното финансиране за отбрана, или ще остане по-малка институция.