Телемедицина БГ – повече мисия, по-малко бизнес

През последните две години лекари, пациенти и ИТ специалисти се изправиха пред предизвикателството да направят грижата за здравето достъпна и достатъчно адаптивна, за да отговори на изискванията на динамичната среда.

Според доклада за иновативни решения в медицината Healthtech mapping 2021 на платформата Prexcelerator Bulgaria, този сектор преживява чувствителен бум. Със 76% се е увеличило търсенето за телемедицина от страна на пациентите, а над 46% от тях реално използват технологията.

Ниша

Според експертите у нас се появява нуждата от т. нар. телемониторинг, т.е. не само диагностицирането на заболяване, но и наблюдение на развитието му. Йосиф Дишлиев, съосновател на платформата Healee, казва, че чрез телемедицинските платформи лекарите не само диагностицират, лекуват и наблюдават резултатите от лечението, но и успяват да предотвратяват по-нататъчни влошавания на своите пациенти. „Успяваме да спечелим доверието на лекарите скептици, когато им кажем, че телемедицината няма за цел да замени изцяло прегледите на живо, а може да бъде от помощ за тези прегледи“, пояснява той.

Красимира Масларова, маркетинг директор и съосновател на платформата Medcare.bg, допълва, че предизвикателства остават объркването на хората какво е телемедицина и недоверието към свободното им използване. „Има много технологии, които позволяват да се направи обстоен преглед и от разстояние, но това не е главният фокус на телемедицината в България. Тази технология дава възможност за навременен отговор от лекар, за второ мнение, за проследяване на състояние. Незнанието къде човек може да намери отговор при здравен въпрос внася повече напрежение, отколкото самия здравен проблем“.

Подкрепа

Иван Йосифов и Красимира Масларова

И Йосиф, и Красимира са стартъп предприемачи. Въпреки големия интерес към телемедицината у нас, усещат напрежението от липсата на адекватна подкрепа. Още при първата вълна на COVID кризата Medcare.bg предложи безплатно да внедри технологията си в големи държавни болници, но това не се случи. Иван Йосифов припомня, че тeлeмeдицинaтa нe cъщecтвyвa ĸaтo тepмин в бългapcĸoтo зaĸoнoдaтeлcтвo и е нужна зaĸoнoвaтa paмĸa, зa дa се oтгoвopи нa пoтpeбнocтитe ĸaĸтo нa пaциeнтитe, тaĸa и нa лeĸapитe.

Той също казва, че засега силната подкрепа за развитието на тази ниша идва отвътре – откъм предприемачите и организациите, които са „на първа линия“.

Healee, заедно с още 26 компании, става част от българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването (DHI Cluster), за да развие устойчива екосистема в здравеопазването и ефективна здравна система. „Напредъкът, който се наблюдава през последните години, е по-скоро скромен, а потенциалът за развитие - огромен. В България се развиват редица платформи, създавайки здравословна конкурентна среда. Големият проблем е, че държавата на практика отсъства от този процес. Тя трябва да работи много по-активно за установяване на обща рамка на електронното здравеопазване – например, единен формат на здравните данни. Може да се помисли за адекватни начини някаква част от медицинските услуги от разстояние да бъдат включени в списъка с услуги, които НЗОК заплаща“, пояснява той.

Маркетинг

„Технологията и маркетингът вървят ръка за ръка. Тъй като технологиите стават все по-достъпни, най-важното ще бъде каква стойност се предлага на човека и колко лесно е да ползва решението без специални познания или изисквания. При нас фокусът е към човека/пациента, а нуждите на хората са сходни, независимо от малките различия на пазарите“, казва Красимира. Тя се надява до 2 години платформата да влезе в десетина държави, като в момента работи за румънския пазар.

 Йосиф Дишлиев

Healee също се стреми към пазарите на САЩ, Великобритания, Австралия. Йосиф Дишлиев разказва как наскоро направили проучване, което сравнява Healee със седем телемедицински платформи във Великобритания и САЩ, за да докажат колко са гъвкави функционалностите й. „През следващите няколко години ще продължим да работим за по-добра осведоменост на хората по отношение на дигиталните платформи за телемедицина у нас, но ще целим също да достигнем до колкото се може повече лекари, болници и частни практики и извън България“.

Бъдеще

Според Йосиф Дишлиев Европа има възможност да даде тласък на правилни политически стъпки за увеличаване на достъпа до здравни данни онлайн и да подкрепи телемедицината за в бъдеще. Красимира завършва: „Очакването ни е, че след десетина години телемедицината ще стане част от живота ни, както се случи с мобилните телефони. Алтернативи и връщане назад няма. Има и желание, и движещи сили“.

Текстът е част от бр. 102 на сп. „Икономика“.