Телемедицината ще ни спести средства, време и въглеродни емисии

Как коронавирусната пандемия промени начина, по който гледаме на медицината, и от какви изменения се нуждаем в областта й, за да отговорим адекватно на настоящата обстановка?

Красимира Масларова: Не бих казала, че Covid-19 промени мнението на хората по отношение на медицината. По-скоро фокусира вниманието им върху важните теми, които бяха останали пренебрегнати. Бариерите пред новите технологии не са непреодолими, защото много естествено всички се ориентирахме към тях заради здравната криза, а това се случи независимо от възрастовата категория. Ние остаряваме успоредно с тези „умни“ устройства и все по-възрастни умело боравят с тях. Вече не съществува притеснението за дълголетниците, защото или те се справят сами, или има хора, които им помагат.

Болшинството от пациентите активно търси досег с лекар. Медицинските служители споделят, че по време на пандемията получават много запитвания чрез Viber, Skype и имейл, а това ги е накарало да започнат онлайн  консултации чрез тези платформи. Част от пациентите предпочитат този вариант, защото отнема по-малко време, не се изисква да си взимат болничен от работата, да губят часове в задръствания, да не говорим, че може кабинетът, които търсят, да не работи. Хипотезите тук са много. Covid-19 привлече вниманието ни и ни показа, че моделът на здравеопазване, за който мечтаем, вече е реалност. Често чуваме, че телемедицината е бъдещето, но за съжаление, хората не са приели идеята и още не могат да мислят за нея като за част от настоящето.

Коя е промяната, която искате да видите в обществените нагласи спрямо електронизирането на процесите, касаещи здравето на хората?

Иван Йосифов: Трябва да бъдем по-отговорни към себе си и здравето си. За съжаление, хората не осъзнават колко е важно да полагат усилия в тази посока, а сериозното отношение може да предотврати усложнения и да спаси животи. Има случаи, в които пациентите водят вреден начин на живот в продължение на 15-20 години и когато състоянието им се влоши, те очакват лекарите да ги излекуват за минути. Това не е възможно и при такива сценарии хората започват да обикалят кабинетите на различни специалисти, но безрезултатно, докато не загубят вяра в здравната система.

Развивате компания в областта на телемедицината – бихте ли обяснили какво е телемедицина и какви са ползите от дигитализацията на здравеопазването?

Масларова: Телемедицината предоставя равен достъп на хората до качествена здравна грижа, независимо къде се намират. Това означава защитена среда, в която лекар и пациент могат да комуникират. По този начин може да се оказва грижа на хора с остър проблем или дори хронично заболяване. Някои казват, че телемедицината е нещо страхотно, но няма как да замени спешния кабинет, защото ако например пациентът има нужда от дишане уста в уста, лекарят няма как да го направи от разстояние. От друга страна обаче, ако при пациента има друг човек, технологиите дават възможност той да се свърже със здравен център и да му се дадат насоки как да окаже правилно първа помощ. Това също е животоспасяващо.

В други страни има много добре разработени такива системи. Те позволяват на специалисти в различни области на здравеопазването да помагат от разстояние на хора в трудно достъпни малки населени места. Ако има притеснения, че даден човек е получил инсулт или сърдечен удар, то той се нуждае от бърза помощ от компетентно лице в конкретната област, а в селата обикновено има само фелдшери. Доказано е, че в 60% от случаите времето е било критичният фактор, който е насочил развоя на събитията в една или друга посока. Трябва реакцията в първите два часа да е бърза и адекватна. Лекарят специалист може да обясни на фелдшера, който е на място, как да процедира и така да спасят човешки живот.

Министерство на здравеопазването дава заявка, че постепенно започва да дигитализира системата (до края на годината се очаква да е готова електронната рецепта например). Каква всъщност е ролята на държавата и на публичната здравна система за създаването на благоприятни условия за компании, които да развиват сектор телемедицина?

Йосифов: Преди всичко държавата не трябва да пречи. Телемедицината не съществува като термин в българското законодателство. В различни текстове се казва, че може да се правят консултации от разстояние, но законовата рамка се нуждае от промяна, за да отговори на потребностите както на пациентите, така и на лекарите. Трябва да се включат хора от бизнеса, които имат опит в сферата, защото през последните години те са постигнали много и знаят от какви нововъведения имаме нужда, за да се изкачим на едно по-високо ниво.

Министерството трябва да е отворено за нови идеи и да работи за гъвкава здравна система, която се адаптира бързо към иновациите и дори да ги търси сама. Сега срещаме много бариери в комуникацията с държавните институции. Не знам дали това е наш национален проблем или е глобален, но той ни поставя ограничения, които ни оставят с вързани ръце.

През какви изпитания преминават стартъпите в областта на здравеопазването преди и след започване на дейност? Има ли по-специфични регулаторни бариери и колко трудни (или лесни) за преодоляване са те у нас в сравнение с други страни?

Йосифов: Здравеопазването е една деликатна тема, защото е важна за всеки и може би това пречи на иновациите. Хората са с разбирането, че новите методологии са безкраен източник на риск, а те не могат да си го позволят, щом става въпрос за най-голямото им богатство – здравето.

По време на пандемията много компании се заблуждават, като забравят за психологическата бариера на населението. Бизнесът си мисли, че ако създаде работещо приложение за телефон може да пробие на пазара и да започне да го развива активно. Необходимо е разбиране по темата, защото сега витаят много въпроси сред обществото. Според мен компаниите трябва да започнат точно с това – не с технологични решения и жажда за възвращаемост, а с предоставяне на информация и разбиване на митовете в областта на здравеопазването.

Масларова: Предизвикателствата пред стартъпите са във всяка област, в която те пробиват. В началото зарядът е голям, но впоследствие реалността среща тези иновативни и тепърва пробиващи компании с редица препятствия. Ограниченията не са едно или две. В един момент стратъпите разбират, че те работят за всички други, но не и за себе си. Положителното тук е, че бързо натрупваш различни умения как да се справяш с това.

Чисто юридически България е в хубави позиции и всеки може да си основе фирма, дори няколко. В други държави този процес е много по-сложен. Като изграждане и опериране също не бих казала, че има административни пречки. Там по-скоро има специфики свързани със сферата на дейност. В здравеопазването те са породени от многото промени в самата система през последните години и от това, че хората са ценово ориентирани. В България те са с нагласата, че то трябва да е безплатно, като в същото време прехвърлят цялата тежест върху лекаря, без да си дават сметка, че в някои случаи заболяването е резултат от серия лоши решения на пациента.

Процентът на болнично лечение в страната е изключително висок и това само по себе си казва достатъчно за системата, нагласите на хората, непроследяването на диагностицираните заболявания и липсата на промотиране на здравето. Тук телемедицината може да ни даде много, ако се включи ефективно и държавата просто заяви, че я одобрява. Подобни действия ще дадат тласък на цялата ниша и ще отприщят стоящата в резерв енергия, защото ограниченията не позволяват на стартъпите да растат с желаното от тях темпо.

Кои са основните факторите за растежа на телемедицината и налице ли са те в България? Колко развита е конкуренцията?  

Йосифов: Най-голямото доказателство, че има сцена за телемедицината е липсата на такива технологични решения на нашия, а и на чужди пазари. Тя е единственото решения за връзка между лекар и пациент в много случаи, което би я направило незаменима. Може да сме недоволни, че трябва да излизаме от работа и да ходим до личните си лекари за направление за специалист, но в много европейски държави този процес е далеч по-тромав и времеемък. Облагодетелствани сме, защото тук можем в рамките на 48 часа да отидем до нашето джи-пи и двама специалисти и да ни се направят редица изследвания. В Англия за сравнително спешен случай при дете се е стигало и до 4 месеца чакане, за да бъде получен час за преглед.

Телемедицината би се справила и с часовете стоене пред лекарските кабинети. Някои хора пътуват от различни краища на страната до София за лекарска консултация, която продължава под 10 минути. Това са финансови разходи, време и въглеродни емисии, които могат да бъдат спестени. Вече се говори за глобални здравни услуги. Това би включвало не само отделни сегменти на пазара, но и разработени продукти и предложения. Тук има голям потенциал, стига държавата да не пречи. Тя може да се възползва от достиженията и напредъка в тази сфера и да позволи на различните участници да се допълват.

От гледна точка на цялостна екосистема и технологични решения Naicoms няма конкуренция в България, а на практика и в Европа. Има компании, които предлагат частично подобни решения. Гледаме на тях като на възможност телемедицината да набира интерес. Въпреки това има и спекулации с цел печалба – разпространяването на невярна информация за това какво е да имаш „доктор“ в джоба си крие негативни последствия не само за тези компании, но и за пациентите, защото създадените очаквания се разминават с истината.

Иновациите в телемедицината са запазена марка само за стартъпи или идват и от вече съществуващи институции и компании? Имат ли потенциала по-традиционните организации да създават сами технологични пробиви, или по-скоро разчитат на колаборации?

Масларова: Стартъпите са носители на промените във всички сфери. При тях всичко се случва бързо и гъвкаво. Google Healt има различни инициативи в тази насока, но трябва да го кажа отново – темата е много специфична. Тук нуждите, изискванията, системата и разбиранията са нещо много относително за всеки регион. Дори такава голяма международна компания не тръгва стремглаво към идеята, а на подскоци. Тестват едно, после си дават време, обмислят постигнатото и опитват отново по друг начин.

Йосифов: Напредъкът в сферата може да бъде осъществен от всеки, който разработи технологични решения, независимо дали е стартъп, корпорация или държавна институция. Разбирането за системата е най-важно, за да се създаде такова, е нужно постоянство и способност за адаптиране. Няма ясен и точен план, по който да се постигне желаният резултат за развиване на пазара. За телемедицината има над 150 определения. Вярвам, че стартиращите иновативни компании са гъвкави, а това им дава възможност в движение да се напасват спрямо търсенето. Корпорациите имат ресурсите и поносимостта към загубите, за да заложат мислене, което да се развие и след години идеята да узрее в съзнанието на хората.

Запознат ли е българинът с възможностите, които предлага телемедицината, и готов ли е да ги използва? Какви отзиви получава Naicoms от своите потребители?

Йосифов: Терминът телемедицина не е с ясно послание за широката аудитория, но тя започва все по-често да търси възможности за комуникация с лекари. Съвременните технологии позволяват това да се случи и когато ние покажем, че този процес вече е достъпен, хората го харесват. Има изследвания, че 70-80% от пациентите искат да използват телемедицината, но много малко знаят, че технологията вече е налице и това може да се случи. Според друго проучване над 60% от лекарите са готови да предоставят част от услугите си онлайн. Тази ниша в медицината е на начален етап и затова е важно как ще се позиционира правилно.

Масларова: Ползата от комуникация между лекар и пациент от разстояние са неоспорими. Хората ни дават позитивна обратна връзка, но обикновено тя е свързана с изненада от съществуването на тази възможност. Трябва да си дадат сметка какво спестява тази технология.

На какъв етап от развитието си е Naicoms и какъв е бизнес моделът на компанията? 

Масларова: Въпреки че от 6 години сме на пазара, продължаваме да сме стартъп. Започнахме с по-бавни темпове, събрахме мнения от лекари, пациенти и здравни центрове, правехме много тестове и генерирахме знание в областта. Масовото популяризиране на Medcare започна в края на 2019 - началото на 2020 г. След тази кампания интересът се увеличи многократно, като бяхме отличени от Forbes и станахме носители на награди за високи постижения в иновациите.

Бизнес моделът ни е гъвкав. Като медиатор даваме поле за комуникация между различните страни. Искаме всички те да са печеливши, защото само ако това се случи, ние ще сме доволни. Целта ни е лекарите и пациентите им да имат реална представа какви възможности предлагаме и да вземат максимума от иновативната технология. Много по-красиво биха звучали нереалистичните обещания, но с времето това би коствало много в дългосрочен план.

Много от услугите ни са безплатни, а плащанията идват, когато се поиска нещо повече от тях. Този модел е широко разпространен по него работят много компании – така функционират инструменти като Dropbox, Evernote, Maps, Play и други. В Medcare управлението на графика е безплатно и уговарянето на преглед не се плаща нито от пациента, нито от лекаря. При онлайн консултациите едва след приключването им пациентът покрива цената на вече състоялата се услуга.

Откъде идва финансирането за старта на Naicoms и последвалите го разраствания?

Йосифов: Използвали сме изцяло собствено финансиране. Всичко, което сме постигнали, е изцяло със собствени средства. До момента не сме си партнирали с нито един фонд. Влагаме сърце и душа в работата си, като вярваме, че пазарът сам открива кои идеи са добри. Зависи от индустрията. Много по-трудно хората биха възприели чисто технологични иновации.

Отворени сме за партньорства и преговори с инвеститори, но не бихме се съгласили това да се случи на всяка цена. Не гоним събирането на капитал, с който да се създаде някакъв продукт. Визията ни е дългосрочна и целим качество и полезност. Искаме да се гордеем, че сме постигнали нещо значимо, а не просто да развием и продадем бизнес.

Очаквате ли Covid-19 да ускори чувствително узряването на пазара?  

Йосифов: На хората им се наложи да се изолират и това ги накара да помислят за възможностите, които съществуват. Преди притесненията спираха прогреса, а сега пациентите сами търсят нови начини за комуникация от разстояние. Това се забеляза и в други сфери. С години се говореше за онлайн образование, а то стана факт за месец. Covid-19 отприщи потенциала за иновации и приемането им сред обществото. Дори мисля, че тази тема ще става все по-интересна.

Масларова: Искам да мисля, че пандемията е дала тласък на телемедицината и се надявам тази еуфория да не отшуми бързо, защото утре може да не е тази вирусна пандемия, а нещо друго. Проблемите тук са недостатъчното лекари, трудният достъп до специалисти в областта, често срещаната коморбидност (бел. ред. наличие на повече от едно заболяване). Прогнозите са, че тези фактори ще се влошават. Трябва да мислим за сегашните проблеми в здравеопазването, защото утре вероятно ще дойдат нови.

Как си представяте телемедицината след две десетилетия?

Йосифов: Преди 25 години хората не си представяха, че ще се разхождат с телефон в джоба си, който ще ги подсеща за задачите им и ги свързва с близките им. По същия начин мисля и за телемедицината след 20 години. Тогава хората няма дори да си спомнят за времето, в което не е имало достъп до лекари онлайн. Те ще възприемат тази услуга като обикновена част от живота си.