Телемедицината ще ни спести средства, време и въглеродни емисии

След 20 години хората дори няма да помнят времето, в което не са имали „доктор“ в джоба си

Телемедицината ще ни спести средства, време и въглеродни емисии

Снимка: Личен архив

1676 ~ 10 мин. четене
Енея Георгиева Автор: Енея Георгиева

Пандемията от коронавирус промени изначално ежедневието ни и ни отвори очите за иновациите, които биха станали естествена част от живота ни, стига да ги приемем. България бележи напредък в телемедицината, която може да даде решения на много проблеми. Темата обаче остава встрани от вниманието на хората. За това как се развива секторът и как технологиите могат да помогнат за предоставянето на качествено здравеопазване разговаряме с основателите на Naicoms – Красимира Масларова и Иван Йосифов. Тяхната иновативна компания предоставя защитена среда за съхраняване на електронно здравно досие и извършване на консултации с лекари от разстояние. Те представиха своята идея по време на събитието за предприемачи ReStart&Up, организирано от Economic.bg, сп. „Икономика“, Дигитална национална коалиция и София Тех Парк. 

– Как коронавирусната пандемия промени начина, по който гледаме на медицината, и от какви изменения се нуждаем в областта й, за да отговорим адекватно на настоящата обстановка?

Красимира Масларова: Не бих казала, че Covid-19 промени мнението на хората по отношение на медицината. По-скоро фокусира вниманието им върху важните теми, които бяха останали пренебрегнати. Бариерите пред новите технологии не са непреодолими, защото много естествено всички се ориентирахме към тях заради здравната криза, а това се случи независимо от възрастовата категория. Ние остаряваме успоредно с тези „умни“ устройства и все по-възрастни умело боравят с тях. Вече не съществува притеснението за дълголетниците, защото или те се справят сами, или има хора, които им помагат.

Болшинството от пациентите активно търси досег с лекар. Медицинските служители споделят, че по време на пандемията получават много запитвания чрез Viber, Skype и имейл, а това ги е накарало да започнат онлайн  консултации чрез тези платформи. Част от пациентите предпочитат този вариант, защото отнема по-малко време, не се изисква да си взимат болничен от работата, да губят часове в задръствания, да не говорим, че може кабинетът, които търсят, да не работи. Хипотезите тук са много. Covid-19 привлече вниманието ни и ни показа, че моделът на здравеопазване, за който мечтаем, вече е реалност. Често чуваме, че телемедицината е бъдещето, но за съжаление, хората не са приели идеята и още не могат да мислят за нея като за част от настоящето.

– Коя е промяната, която искате да видите в обществените нагласи спрямо електронизирането на процесите, касаещи здравето на хората?

Иван Йосифов: Трябва да бъдем по-отговорни към себе си и здравето си. За съжаление, хората не осъзнават колко е важно да полагат усилия в тази посока, а сериозното отношение може да предотврати усложнения и да спаси животи. Има случаи, в които пациентите водят вреден начин на живот в продължение на 15-20 години и когато състоянието им се влоши, те очакват лекарите да ги излекуват за минути. Това не е възможно и при такива сценарии хората започват да обикалят кабинетите на различни специалисти, но безрезултатно, докато не загубят вяра в здравната система.

– Развивате компания в областта на телемедицината – бихте ли обяснили какво е телемедицина и какви са ползите от дигитализацията на здравеопазването?

Масларова: Телемедицината предоставя равен достъп на хората до качествена здравна грижа, независимо къде се намират. Това означава защитена среда, в която лекар и пациент могат да комуникират. По този начин може да се оказва грижа на хора с остър проблем или дори хронично заболяване. Някои казват, че телемедицината е нещо страхотно, но няма как да замени спешния кабинет, защото ако например пациентът има нужда от дишане уста в уста, лекарят няма как да го направи от разстояние. От друга страна обаче, ако при пациента има друг човек, технологиите дават възможност той да се свърже със здравен център и да му се дадат насоки как да окаже правилно първа помощ. Това също е животоспасяващо.

В други страни има много добре разработени такива системи. Те позволяват на специалисти в различни области на здравеопазването да помагат от разстояние на хора в трудно достъпни малки населени места. Ако има притеснения, че даден човек е получил инсулт или сърдечен удар, то той се нуждае от бърза помощ от компетентно лице в конкретната област, а в селата обикновено има само фелдшери. Доказано е, че в 60% от случаите времето е било критичният фактор, който е насочил развоя на събитията в една или друга посока. Трябва реакцията в първите два часа да е бърза и адекватна. Лекарят специалист може да обясни на фелдшера, който е на място, как да процедира и така да спасят човешки живот.

– Министерство на здравеопазването дава заявка, че постепенно започва да дигитализира системата (до края на годината се очаква да е готова електронната рецепта например). Каква всъщност е ролята на държавата и на публичната здравна система за създаването на благоприятни условия за компании, които да развиват сектор телемедицина?

Йосифов: Преди всичко държавата не трябва да пречи. Телемедицината не съществува като термин в българското законодателство. В различни текстове се казва, че може да се правят консултации от разстояние, но законовата рамка се нуждае от промяна, за да отговори на потребностите както на пациентите, така и на лекарите. Трябва да се включат хора от бизнеса, които имат опит в сферата, защото през последните години те са постигнали много и знаят от какви нововъведения имаме нужда, за да се изкачим на едно по-високо ниво.

Министерството трябва да е отворено за нови идеи и да работи за гъвкава здравна система, която се адаптира бързо към иновациите и дори да ги търси сама. Сега срещаме много бариери в комуникацията с държавните институции. Не знам дали това е наш национален проблем или е глобален, но той ни поставя ограничения, които ни оставят с вързани ръце.

– През какви изпитания преминават стартъпите в областта на здравеопазването преди и след започване на дейност? Има ли по-специфични регулаторни бариери и колко трудни (или лесни) за преодоляване са те у нас в сравнение с други страни?

Йосифов: Здравеопазването е една деликатна тема, защото е важна за всеки и може би това пречи на иновациите. Хората са с разбирането, че новите методологии са безкраен източник на риск, а те не могат да си го позволят, щом става въпрос за най-голямото им богатство – здравето.

По време на пандемията много компании се заблуждават, като забравят за психологическата бариера на населението. Бизнесът си мисли, че ако създаде работещо приложение за телефон може да пробие на пазара и да започне да го развива активно. Необходимо е разбиране по темата, защото сега витаят много въпроси сред обществото. Според мен компаниите трябва да започнат точно с това – не с технологични решения и жажда за възвращаемост, а с предоставяне на информация и разбиване на митовете в областта на здравеопазването.

Масларова: Предизвикателствата пред стартъпите са във всяка област, в която те пробиват. В началото зарядът е голям, но впоследствие реалността среща тези иновативни и тепърва пробиващи компании с редица препятствия. Ограниченията не са едно или две. В един момент стратъпите разбират, че те работят за всички други, но не и за себе си. Положителното тук е, че бързо натрупваш различни умения как да се справяш с това.

Чисто юридически България е в хубави позиции и всеки може да си основе фирма, дори няколко. В други държави този процес е много по-сложен. Като изграждане и опериране също не бих казала, че има административни пречки. Там по-скоро има специфики свързани със сферата на дейност. В здравеопазването те са породени от многото промени в самата система през последните години и от това, че хората са ценово ориентирани. В България те са с нагласата, че то трябва да е безплатно, като в същото време прехвърлят цялата тежест върху лекаря, без да си дават сметка, че в някои случаи заболяването е резултат от серия лоши решения на пациента.

Процентът на болнично лечение в страната е изключително висок и това само по себе си казва достатъчно за системата, нагласите на хората, непроследяването на диагностицираните заболявания и липсата на промотиране на здравето. Тук телемедицината може да ни даде много, ако се включи ефективно и държавата просто заяви, че я одобрява. Подобни действия ще дадат тласък на цялата ниша и ще отприщят стоящата в резерв енергия, защото ограниченията не позволяват на стартъпите да растат с желаното от тях темпо.

– Кои са основните факторите за растежа на телемедицината и налице ли са те в България? Колко развита е конкуренцията?  

Йосифов: Най-голямото доказателство, че има сцена за телемедицината е липсата на такива технологични решения на нашия, а и на чужди пазари. Тя е единственото решения за връзка между лекар и пациент в много случаи, което би я направило незаменима. Може да сме недоволни, че трябва да излизаме от работа и да ходим до личните си лекари за направление за специалист, но в много европейски държави този процес е далеч по-тромав и времеемък. Облагодетелствани сме, защото тук можем в рамките на 48 часа да отидем до нашето джи-пи и двама специалисти и да ни се направят редица изследвания. В Англия за сравнително спешен случай при дете се е стигало и до 4 месеца чакане, за да бъде получен час за преглед.

Телемедицината би се справила и с часовете стоене пред лекарските кабинети. Някои хора пътуват от различни краища на страната до София за лекарска консултация, която продължава под 10 минути. Това са финансови разходи, време и въглеродни емисии, които могат да бъдат спестени. Вече се говори за глобални здравни услуги. Това би включвало не само отделни сегменти на пазара, но и разработени продукти и предложения. Тук има голям потенциал, стига държавата да не пречи. Тя може да се възползва от достиженията и напредъка в тази сфера и да позволи на различните участници да се допълват.

От гледна точка на цялостна екосистема и технологични решения Naicoms няма конкуренция в България, а на практика и в Европа. Има компании, които предлагат частично подобни решения. Гледаме на тях като на възможност телемедицината да набира интерес. Въпреки това има и спекулации с цел печалба – разпространяването на невярна информация за това какво е да имаш „доктор“ в джоба си крие негативни последствия не само за тези компании, но и за пациентите, защото създадените очаквания се разминават с истината.

– Иновациите в телемедицината са запазена марка само за стартъпи или идват и от вече съществуващи институции и компании? Имат ли потенциала по-традиционните организации да създават сами технологични пробиви, или по-скоро разчитат на колаборации?

Масларова: Стартъпите са носители на промените във всички сфери. При тях всичко се случва бързо и гъвкаво. Google Healt има различни инициативи в тази насока, но трябва да го кажа отново – темата е много специфична. Тук нуждите, изискванията, системата и разбиранията са нещо много относително за всеки регион. Дори такава голяма международна компания не тръгва стремглаво към идеята, а на подскоци. Тестват едно, после си дават време, обмислят постигнатото и опитват отново по друг начин.

Йосифов: Напредъкът в сферата може да бъде осъществен от всеки, който разработи технологични решения, независимо дали е стартъп, корпорация или държавна институция. Разбирането за системата е най-важно, за да се създаде такова, е нужно постоянство и способност за адаптиране. Няма ясен и точен план, по който да се постигне желаният резултат за развиване на пазара. За телемедицината има над 150 определения. Вярвам, че стартиращите иновативни компании са гъвкави, а това им дава възможност в движение да се напасват спрямо търсенето. Корпорациите имат ресурсите и поносимостта към загубите, за да заложат мислене, което да се развие и след години идеята да узрее в съзнанието на хората.

– Запознат ли е българинът с възможностите, които предлага телемедицината, и готов ли е да ги използва? Какви отзиви получава Naicoms от своите потребители?

Йосифов: Терминът телемедицина не е с ясно послание за широката аудитория, но тя започва все по-често да търси възможности за комуникация с лекари. Съвременните технологии позволяват това да се случи и когато ние покажем, че този процес вече е достъпен, хората го харесват. Има изследвания, че 70-80% от пациентите искат да използват телемедицината, но много малко знаят, че технологията вече е налице и това може да се случи. Според друго проучване над 60% от лекарите са готови да предоставят част от услугите си онлайн. Тази ниша в медицината е на начален етап и затова е важно как ще се позиционира правилно.

Масларова: Ползата от комуникация между лекар и пациент от разстояние са неоспорими. Хората ни дават позитивна обратна връзка, но обикновено тя е свързана с изненада от съществуването на тази възможност. Трябва да си дадат сметка какво спестява тази технология.

– На какъв етап от развитието си е Naicoms и какъв е бизнес моделът на компанията? 

Масларова: Въпреки че от 6 години сме на пазара, продължаваме да сме стартъп. Започнахме с по-бавни темпове, събрахме мнения от лекари, пациенти и здравни центрове, правехме много тестове и генерирахме знание в областта. Масовото популяризиране на Medcare започна в края на 2019 - началото на 2020 г. След тази кампания интересът се увеличи многократно, като бяхме отличени от Forbes и станахме носители на награди за високи постижения в иновациите.

Бизнес моделът ни е гъвкав. Като медиатор даваме поле за комуникация между различните страни. Искаме всички те да са печеливши, защото само ако това се случи, ние ще сме доволни. Целта ни е лекарите и пациентите им да имат реална представа какви възможности предлагаме и да вземат максимума от иновативната технология. Много по-красиво биха звучали нереалистичните обещания, но с времето това би коствало много в дългосрочен план.

Много от услугите ни са безплатни, а плащанията идват, когато се поиска нещо повече от тях. Този модел е широко разпространен по него работят много компании – така функционират инструменти като Dropbox, Evernote, Maps, Play и други. В Medcare управлението на графика е безплатно и уговарянето на преглед не се плаща нито от пациента, нито от лекаря. При онлайн консултациите едва след приключването им пациентът покрива цената на вече състоялата се услуга.

– Откъде идва финансирането за старта на Naicoms и последвалите го разраствания?

Йосифов: Използвали сме изцяло собствено финансиране. Всичко, което сме постигнали, е изцяло със собствени средства. До момента не сме си партнирали с нито един фонд. Влагаме сърце и душа в работата си, като вярваме, че пазарът сам открива кои идеи са добри. Зависи от индустрията. Много по-трудно хората биха възприели чисто технологични иновации.

Отворени сме за партньорства и преговори с инвеститори, но не бихме се съгласили това да се случи на всяка цена. Не гоним събирането на капитал, с който да се създаде някакъв продукт. Визията ни е дългосрочна и целим качество и полезност. Искаме да се гордеем, че сме постигнали нещо значимо, а не просто да развием и продадем бизнес.

– Очаквате ли Covid-19 да ускори чувствително узряването на пазара?  

Йосифов: На хората им се наложи да се изолират и това ги накара да помислят за възможностите, които съществуват. Преди притесненията спираха прогреса, а сега пациентите сами търсят нови начини за комуникация от разстояние. Това се забеляза и в други сфери. С години се говореше за онлайн образование, а то стана факт за месец. Covid-19 отприщи потенциала за иновации и приемането им сред обществото. Дори мисля, че тази тема ще става все по-интересна.

Масларова: Искам да мисля, че пандемията е дала тласък на телемедицината и се надявам тази еуфория да не отшуми бързо, защото утре може да не е тази вирусна пандемия, а нещо друго. Проблемите тук са недостатъчното лекари, трудният достъп до специалисти в областта, често срещаната коморбидност (бел. ред. наличие на повече от едно заболяване). Прогнозите са, че тези фактори ще се влошават. Трябва да мислим за сегашните проблеми в здравеопазването, защото утре вероятно ще дойдат нови.

– Как си представяте телемедицината след две десетилетия?

Йосифов: Преди 25 години хората не си представяха, че ще се разхождат с телефон в джоба си, който ще ги подсеща за задачите им и ги свързва с близките им. По същия начин мисля и за телемедицината след 20 години. Тогава хората няма дори да си спомнят за времето, в което не е имало достъп до лекари онлайн. Те ще възприемат тази услуга като обикновена част от живота си.

Подкрепи Economic.bg