Тол звеното очаква 820 млн. лв. приходи догодина

През 2023 г. тол системата трябва да събере между 770 и 820 млн. лв. приходи от винетки и такси. Поне такива са очакванията на директорът на Националното тол управление Георги Темелков. В годините след това пък средствата може да достигнат 1 млрд. лв., каквото бе обещанието на бившия премиер Бойко Борисов при старта на системата. Не е ясно обаче дали средствата ще са достатъчни за поддръжката на цялата републиканска пътна мрежа.

Темелков очерта прогнозата по време на събитие на тема „Две години тол система – плюсове и минуси“. Това е една от първите публични прояви на бившия кадър на ГЕРБ, след като оглави НТУ.

Сега системата започва да се издържа от тол таксите, а не от винетките. Превозвачите ще са малко скептично настроени, но това е правилната посока за развитие“, заяви Темелков.

Оптимистичната прогноза приходите да растат и главно да бъдат генерирани от тежкотоварния трафик е свързана с предстоящото увеличение на тарифите. Припомняме, че бившият регионален министър Гроздан Караджов вкара от 1 юли в обхвата на системата и второкласните пътища в страната, за които до преди това превозвачите практически не заплащаха нищо. Таксата за преминаване през тях бе 0 ст./км. За да не е толкова рязко увеличението за транспортния сектор, Караджов склони то да става поетапно – от тази година е в сила 50% увеличение, а следващото такова ще се случи от 1 януари 2023 г. Така в началото на другата година на практика превозвачите ще заплащат планираните по-високите такси.

Именно и заради това Темелков прогнозира ръста в приходите. За 2021 г. системата е събрала общо 450 млн. лв. като постъпленията от лекия трафик (винетки) са 280 млн. лв., а от тежкия – 170 млн. лв. Тази „несправедливост“ се очаква да бъде преобърната през тази година. Шефът на Агенция „Пътна инфраструктура“ Иво Иванов заяви, че таргетът за тази година е приходите само от тол таксите, които превозвачите плащат, да стигнат 330 млн. лв.

Тъй като бившият министър Караджов заложи поевтинява на винетките от началото на 2023 г. с 10%, Иванов коментира, че приходите от тях се очаква да паднат с около 30 млн. лв., но тази цифра няма да окаже влияние върху постъпленията. За издръжката на системата всяка година отиват около 100 млн. лв., като в сумата влизат оперативни разходи, включително за персонал в НТУ.

Идеята е приходите от тол таксите да растат“, заяви Иванов.

По думите му обаче за поддръжката на пътищата в страната АПИ се нуждае от 1.5 млрд. лв. годишно. Това на практика означава, че системата все още не изпълнява целта, с която бе създадена, а именно – да осигурява средствата за ремонти по пътищата в страната, въпреки че бившият премиер Борисов я опиваше като „печатница за пари“.

Иванов коментира, че през години парите, отпускани от бюджета, са били крайно недостатъчни и са представлявали едва 3% от анализа на Световната банка за нужните средства. Припомняме, че АПИ разполагаше с бюджет от 250-300 млн. лв. годишно за тези дейности. Кабинетът „Петков“ обаче заложи рекорден бюджет за тази година – от 2.1 млрд. лв. за ремонт и ново строителство.

По анализ на Световната банка, за да достигнем 10% от ремонтите по републиканската пътна мрежа, е нужен бюджет от 1.5 млрд. лв. за поддръжка и почистване през зимата“, обясни шефът на АПИ.

Надяваме се 2023-2025 г. при осигурен бюджет от един милиард лева да достигнем тези 10%, допълни Иванов.

Служебният зам.-регионален министър Захари Христов пък намекна, че се обмисля в обхвата на тол системата да влязат и третокласните пътища. По думите му има тенденция, че определени превозвачи бягат от втория клас пътища и използват третокласната пътна мрежа.

После и тези пътища ще станат неизползваеми, а финансирането на ремонтите е проблемно“, коментира Христов.

Той обясни, че голяма част от гласуваните средства по бюджета на АПИ са за разплащане по стари договори с пътните фирми, „в които ни вкараха като в капан“. Христов заяви, че пробите взети от асфалта на „Тракия“ няма да са последни. Министерството има намерение да продължи с подобни тестове и по другите пътища в страната.

Бъдещето на системата

Шефът на НТУ Темелков очерта и бъдещето развитие на тол системата. По думите му тя ще послужи за изграждането на единна транспортна система, за по-ефективно контролиране на претоварването. Нещо повече – очаква се системата да следи и средната скорост на движение на моторните превозни средства. По отношение на гражданската отговорност и техническите прегледи, идеята е всички тези данни да се виждат чрез тол системата и тя да подава информация в реално време до останалите институции.

Със следенето на средна скорост ще се намали пътният травматизъм. Благодарение на рамките на тол системата, може да дадем информация за движението на един автомобил на органите на МВР“, обясни Темелков.

Системата съхранява данни до 10 години назад, които може да послужат и при съдебни дела. Данните от Агенция „Митници“ вече започват да се интегрират с тези на тол звеното.

Участниците в конференцията очертаха бавното строителство на магистрали и скоростни пътища в страната. Ясен Ишев, председател на „Научно - технически съюз по транспорта“ изтъкна, че причината за това е неадекватната нормативна база, както и бавните административни процедури. Отчужденията също са проблем.

Петър Мутафчиев, председател на „Форума за балкански транспорт и инфраструктура“ допълни, че с оглед на кризите – икономическа, енергийна – много скоро държавата, но и европейските институции ще насочват средства по други пера, а не за изграждането на пътища. Заради това трябва да се помисли за варианти на публично-частно партньорство.

Всяка една криза ще ни води до отклоняване на определени средства и ние заради това трябва да сме готови и да намерим верния път“, коментира Мутафчиев.

Проф. Бистра Бонева обаче заяви, че основните пречки пред публично-частното партньорство са свързани с липсата на интерес от страната на строителните фирми, както и некомпетентност на държавния апарат. По думите й концесионер може да поеме дори поддръжката на пътищата в страната.