„Излишна бюрокрация“: Трябва ли да има задължителна квалификация за екскурзоводите?

Наредбата за екскурзоводите вреди на конкуренцията и трябва, ако не да отпадне изцяло, то поне да бъде прецизирана. За това апелират от Българската асоциация за устойчив туризъм (БАУТ), от където смятат да изпратят писмо към ресорното министерство с аргументи, че наредбата може да бъде тълкувана като противоречаща на правото за свободна стопанска инициатива.

Според Димитър Попов, председател на БАУТ, изискванията в наредбата са „все едно да поискате бабите по къщите за гости да карат курсове по готварство, ресторантьорство или хотелиерство“.

Според него и други туроператори, в сегашния си вид наредбата „създава опасна тенденция за сектора и излишна бюрокрация“, пише travelnews.bg.

Всичко опира до качество и пазарът сам трябва да регулира добрите екскурзоводи и планински водачи. Когато има оплаквания от екскурзоводи и водачи, вината винаги пада върху туроператорите и те плащат неустойки или връщат пари“, коментира Попов.

От ресорния Съюз на екскурзоводите в България (СЕБ) обаче дадоха друга гледна точка във връзка с регламента, в който откриха неточности още през 2019 г. Според тях нарушенията в сектора са зачестили след пандемията, разширявайки дела на сивата икономика.

Голям брой лица без нужната квалификация и лиценз работят като екскурзоводи, особено в сезонни и нискобюджетни програми. Те не представляват легална конкуренция, а създават риск за имиджа на дестинацията“, каза Христина Неделчева, председател на СЕБ, в коментар за Economic.bg.

По думите ѝ „липсата на знания, неправилна информация, неподходящо поведение и непознаване на маршрути са често срещани проблеми при такива „водачи“.

Най-сериозният проблем е, че тази дейност се извършва в сивия сектор. Няма отчетени приходи, не се плащат данъци и, в крайна сметка, губи държавата – както финансово, така и имиджово“, смята Неделчева.

Конкуренция под риск

Въпросната Наредба №1 на министъра на туризма влезе в сила през юли 2016 г. Още тогава от сектора видяха проблемни точки в документа, стесняващ кръга на тези, които могат да упражняват професията.

Според наредбата, за да бъде екскурзовод, човек трябва да има завършено образование и придобита професионална квалификация, но и да е преминал през съответния курс на обучение, а впоследствие и през изпит пред комисия.

Преди около година Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излезе със становище, че регламентът ограничава конкуренцията именно чрез въведеното изискване за правоспособност, което „може в някаква степен да стесни броя на участниците на пазара, в резултат на което да бъдат завишени цените“.

В същото становище се посочва, че изпитът за придобиване на правоспособност изисква твърде широки знания, които може да не са необходими. Според регулатора всеки може да направи проучване на забележителностите в един град и да подготви екскурзоводска беседа.

От СЕБ обаче контрират, че това не е точно така. Според тях не може да се работи само в един конкретен град, а практиката в цял свят е гидовете да получават лиценз за цялата страна. „Тези с конкретна насоченост са само в мегаполисите, а ние нямаме такива“, каза Неделчева.

Според нея „категорично“ са необходими обширни познания по история, култура, география, религия, икономика, както и актуални теми, като здравеопазване и образование.

По време на обиколки туристите често задават въпроси извън рамките на маршрута – за сгради, паметници или културни особености, които виждат в движение. Това изисква способност за бърза ориентация и задълбочена подготовка“, добавя Неделчева.

Липса на чужди езици и проблемни азиатски групи

Екскурзоводството е само едно от звената в туризма, което страда от липса на работна ръка. Както Economic.bg писа преди време, положението е същото и за ресторантите и хотелите, разчитащи на кадри от трети страни, за да за пълнят дефицита си.

Справка на Economic.bg в регистъра на туристическото министерство на екскурзоводите и планинските водачи сочи, че в системата има вкарани над 1700 лица, упражняващи тези професии.

Повечето от тях са с английски език, но при екзотичните езици положението далеч не е така – с арабски например има само четирима, с японски са 14 души, с китайски са 6, а с корейски – само един.

Светлана Джанкова, член на УС на СЕБ, каза за Economic.bg, че у нас особено търсени са екскурзоводи с английски, немски, чешки и полски език, най-вече по Черноморието. „За съжаление, системата на образованието не подготвя достатъчно кадри по някои от чуждите езици – липсват специализирани програми в училища, колежи и университети“, коментира експертът.

Допълнителен проблем се оказват групите от Азия, в които много туроператори не наемат лицензирани местни екскурзоводи, а изпращат свои представители от страната на произход.

Тези лица преминават кратко вътрешно обучение, но на практика нарушават разпоредбите на българското законодателство“, добави членът на УС на Съюза.

Неделчева потвърди, че липсата на местен екскурзовод е сериозен проблем. „В отсъствие на ефективен контрол от страна на институциите, след 2020 г. много чуждестранни групи навлизат в страната, придружени от чужди водачи без лиценз. Това води до разпространение на непроверена или невярна информация за нашата история и култура – например румънски екскурзоводи представят паметници в Добруджа по различен начин, а турски групи си интерпретират историческите обекти според собствени възгледи“, обясни председателят на СЕБ.

Шанс за младите

Колкото до недостига на кадри, според Джанкова натоварването в професията не е за подценяване.

Както при всички професии, които изискват непрекъснато обучение и усъвършенстване, младите хора често се отказват поради обема на необходимата информация, високото ниво на отговорност и физическо и психическо натоварване“, каза тя.

По думите ѝ се наблюдава застаряване на възрастовия профил на действащите екскурзоводи, но „за щастие, това е творческа професия, при която възрастта не е пречка“. „Един добър екскурзовод може да бъде и на 70, и дори на 89 години, стига да притежава нужната енергия, знания и харизма“, добави Джанкова.

Трябва да се дава шанс на младите хора, които имат желание да бъдат планински водачи или екскурзоводи“, коментира Попов.

Според него въпросната наредба ограничава възможни бъдещи кадри със своите „изисквания за висше образование и преминаване през задължителен курс“, а реално има редица специалности – като география, история, туризъм, археология и други - с които може да влязат „повече и нови кадри в туризма“.