Ципрас е радикален на думи, а не на дела

Икономическите последствия за Европа и България от изборите в Гърция трябва да се разглеждат успоредно, казва изпълнителният директор на Гръцкия бизнес съвет в България Минко Герджиков

Ципрас е радикален на думи, а не на дела
Автор: Михаил Михайлов

- Г-н Герджиков, какво влияние ще окажат резултатите от предсрочните парламентарни избори в Гърция на икономическото положение на България и Европейския съюз?

- Последствията от парламентарните избори в Гърция са важни за Европа, но те са не по-малко важни за България, защото ролята на Гърция като наш икономически партньор малко се подценява, неглижира или просто не е много известна, но аз мога да ви кажа четири пет факта, които оборят това твърдение. На първо място, през последните 50 години Гърция е в първата петица на нашите търговски партньори. Между двете страни има почти 3 млрд. евро стокообмен. Гърция също така е в тройката на инвеститорите с 3.5 млрд. инвестиции, а пък по брой осигурени работни места е на първо място, след като 45 000 души се трудят в тези предприятия, реализирани с гръцки капитали. Трето, като погледнете 20% от българската банкова система е в гръцки ръце. Четвърто, почти всички европейски и американски американски марки влизат на нашия пазар чрез гръцки организации и дружества. Има към 6 000 регистрирани гръцки фирми на нашия пазар, така че Гърция е стратегически важен партньор и всичко което се случва там в тази връзка има значение и за нас. На мен ми прави впечатление, че повечето медии анализират събитията от гледна точка на това, какво ще се случи в ЕС и еврозоната, а никой не разглежда въпроса в тази плоскост какво ще се случи  с икономиката на България, в последствие от настоящите събития.

-А що се отнася до общото икономическо положение в ЕС?

Моята идея е такава, че трябва да се разглеждат успоредно и двата въпроса, защото за нас те са еднакво важни. Иначе това, което забелязвам и чета, е, че Европа има малко притеснения на първо място да не се получи една зараза и това, което се случи в Гърция да се материализира и в другите южноевропейски страни, които така или иначе имат своите икономически проблеми и дългове за връщане. Гърция като икономика в момента генерира около 2% от БВП на ЕС и притесненията на ЕС са свързани с негативните последствия в другите държави от южната част на Европа.

Например, сега предстоят избори в Испания, Италия е в подобно положение, Португалия е също застрашена. Ако това наистина се случи, то тогава нещата могат да имат по-сериозни последствия върху икономическото положение на Европа. Другата много важна тема е, че Гърция все пак  от 50 години се управлява от две партии и сега изведнъж се явява нов играч, който е ултраляв като убеждение, но както виждам Путин вече се опитва да флиртува с Ципрас. Той е оказал подкрепа за „СИРИЗА“ с намерението двете страни да работят заедно, ако европейците не помогнат на Гърция да реши вътрешните си проблеми. Предложил му е Русия да изкупува селскостопанската продукция през следващите 30 години.

Освен това двете икономики са съвместими, като едните имат развито корабоплаване и земеделска продукция, а другите добиват петрол, а освен това е възможно газът от Турция да минава през Гърция. Въобще започва едно флиртуване, което трябва да бъде отчетено от ЕС.

Всички смятат, че след като гърците имат голям дълг и ако преустановят плащането му е възможно да фалират, а сега се случва така, че се появяват нови партньори, които са готови да използват ситуацията в Гърция за пробив в Еврозоната. Другият голям проблем за Европа е, че няма как да се редуцира външният дълг, тъй като той е главно към германски и френски банки и ако се случи подобно нещо, то държавата ще трябва да компенсира тези банки, а това е нещо, което едва ли би се приело от данъкоплатеца. Единственото, което може да се очаква, е смекчаване на положението чрез още по-голямо разсрочване и намаляване на лихвените нива по гръцкия дълг.

-Само на предизборните обещания ли се дължи голямата обществена подкрепа към „СИРИЗА“?

- Имам голям опит в гръцките дела и съм в течение как възникна кризата в Гърция, защото никой не си задава този въпрос, а именно как Гърция, която е малко по-голяма от България. изведнъж се събуди с външен дълг от 400 млрд. евро. Това е резултат от ситуацията и не се знае кога това може да достигне и до нас. Ние сме малки страни, а Европа върви на две скорости. Механизмът е такъв, че ние сме от тези, който задлъжняват.

Аз бях търговски представител е Гърция през 2000г., когато външния им дълг беше 67 млрд., при 220 млрд. БВП и те смятаха, че няма проблеми. Точно тогава обаче Гърция влезе в еврозоната и се освободи от драхмата, като този дълг се натрупа за 10 години и те трябваше да започнат да го плащат. Тогава популистите управляваха, харчеха пари и всички бяха доволни, но дойде време за връщане и видяхме как стандартът на гърците падна. Политиката, която водеха, бе да се пенсионираш след 20 години стаж и да взимаш 90% от пенсията, при положение, че в Европа вземаха до 60%. Те харчеха 6% от БВП за военни разходи, където разходите и комисионните са най-големи. Получаваха по 17 заплати, при положение, че производството им не е кой знае колко голямо. Те се опитаха 5 години да правят реформи и преобразувания, но явно рязкото влошаване на стандарта ги накара да потърсят спасение и точно тогава се появи популистът Ципрас и започна да говори неща, които се харесват на хората, които вече имат влошен стандарт и безработица от 27%, която е най-висока за ЕС, придружена от около 50% младежка безработица.

При такива хора, които са имали сравнително висок стандарт на живот, е резонно думите на един популист да ги привлече и за мен това е резултат, от това, че гърците се измориха от рязкото влошаване на стандарта и хората се отчаяха от това, че въпреки строгите икономии  външният дълг спадна от 400 на 320 млрд., което значи, че колкото и да се влоши тяхното финансово положение, те ще продължават да са длъжници.  

-Възможна ли е отмяната на някои от рестрективните мерки от страна на ЕС, ЕЦБ и МВФ или те ще бъдат разсрочени за бъдещи периоди?

- Това са очакванията на гърците. Преговорите с тройката трябваше да започнат отново през февруари месец, за да видят как са изпълнени досегашните ангажименти и какви са резултатите. Те трябва да преценят какви ще са бъдещите стъпки. От ЕС намекнаха, че ще го оставят до юни месец, за да могат те да си уточнят стратегията и позицията, но от изявленията на Ципрас става ясно, че той иска нова редукция и ново намаляване на лихвите, което означава ново разсрочване от 20, да кажем за 30 години. Това, което беше постигнато на преговорите като договореност, бе до 2020г. Гърция да има външен дълг, който да бъде 120% от БВП на страната, т.е. тя да има възможност да го обслужва и същевременно да има условия за икономически растеж.

-Какви са рисковете за гръцката банкова система и беше ли нужно допълнителното финансиране от 10 млрд. евро от страна на ЕЦБ?

- Няма начин да не се отпусне такъв ликвиден заем, защото фактически Гърция няма пари да изплати пенсиите и възнагражденията на държавните чиновници. От друга страна Ципрас обяви, че ще национализира банките и обясни своята теза с това, че тези средства от ЕЦБ отиват в гръцките банки, за да могат те да оперират с тях, но после, когато дойде време да се връща този дълг, той ще трябва да се изплаща от гръцкия народ, което значи че банките трябва да бъдат национализирани. Това е неговата логика и очакванията на запознатите със системата са, че той няма да успее да осъществи тези си радикални намерения, а по-скоро неговото идване на власт след пет драматични години ще тушира общественото напрежение.

Ципрас няма да успее да реализира намеренията си по три причини: Първо, ако спре преговорите с Европа той няма да има пари да покрие разходите за заплати и за пенсии. Другата причина е, че той няма пряк опит като управляващ държавата, а неговата кариера е чисто политическа, както и на хората около него. Досега всички експерти бяха представители на двете големи партии „ПАСОК“ и „Нова Демокрация“, които управляваха през последните 50 години. На трето място, той по никакъв начин не отговори като човек, който знае как да реши проблемите в предизборната си компания: Какво ще направи като стъпи във власт, кой ще мерките и какви са сроковете. Това е един алгоритъм, чрез който трябва да се разрешават икономическите проблеми.

Мнението на анализаторите, с които контактуваме, е, че той е радикален на думи, но на практика трудно ще осъществи намеренията си. Те правят паралел с Папандреу. След падането на хунтата Гърция се намира в сериозна криза, продължила няколко години, но Папандреу пристига през 1974г., като преподавател по икономика и прави лява партия. Той започва да обяснява на хората как Гърция ще напусне НАТО и ЕС, как ще изгони американците от базите им, а същевременно политиката му е точно обратната. Иначе гръцкото общество се успокои, хареса го, защото той беше особено харизматичен.

-Защо гърците масово изтеглиха спестяванията си от банките преди изборите и това ли е всъщност причината вълненията в Гърция да предизвикат спад в нивата на еврото до такава степен?

- В рамките на последните пет години доста от гръцките банки фалираха, тъй като държавата ги принуди да закупят държавни ценни книжа, а те се обезцениха между 70 и 80% и фактически всички гръцки банки, особено тези, които са по-свързани с държавата изпаднаха в тежка ликвидна криза. Тогава Европа наля пари в банковата система и по тази причина гърците решиха, че няма смисъл да чакат да видят дали Ципрас ще национализира банките, а решиха да изтеглят парите си, за да могат те да управляват процеса, още повече, че лихвите в еврозоната не са толкова потресаващи. Те го направиха за своя сигурност.

-Към кои сектори на българската икономика очаквате да наблюдаваме засилен интерес от страна на гръцките инвеститори и предприемачи след изборите?

- В периода 1998-2002г. бях търговски представител в Гърция и в този период  стартира план на гръцкото правителство за инвестиции на балканите. Тогава правителството подкрепи големите и средните гръцки фирми с всички възможни политически, икономически и финансови средства, като тези стимули бяха насочени най-вече към инвестициите към България, но тогава водеща роля играеха банките и това е обяснението защо Гърция има такова голямо присъствие в банковия сектор у нас. Тези банки трябваше да обезпечат гръцките инвестиции в България.

Някъде около 2007г. се получи сериозно повишение на тези инвестиции, защото ясно се видя, че промишлените предприятия са много конкурентни и те експортират до 80% от продукцията си, като това са стъкларските заводи, металопреработващите предприятия, циментовите заводи и хранително-вкусовата промишленост. Всички те се оказаха силно конкурентоспособни поради ниския корпоративен данък, поради по-ниските заплати и по-ниските цени на газа и на тока. Тогава се получи разширението на гръцките инвестиции до 3 млрд.

Сега обаче не съществува нито банкова система, която може да подкрепи бизнеса, нито държавна политика, която да насърчи инвестициите. Моите очаквания са, че нови играчи на хоризонта може и да не се появят, но може да се очаква, такива които до сега са инвестирали да изнесат целия си бизнес, отчитайки влошените условия за бизнес в Гърция. Такива примери вече има с големи международни компании, като Кока-Кола, които пренесоха производството си от северна Гърция в България, което доведе до кампания против българската кола, защото сме им отнели работните места. Може да се очакват такива процеси най-вече в промишлената сфера. Гръцките банки у нас са български юридически лица, така че няма как да бъде осъществен огромен пренос на финансови средства просто така. Според мен всички големи играчи, които можеха да се изнесат в България го направиха, когато държавата им помагаше. В Гърция вече не остана нищо друго, освен туризъм, корабоплаване и хранително-вкусова промишленост. Те произвеждат и големи количества цимент и алуминии. Няма заводи и голяма работническа класа в Гърция, както и комини, които да пушат.

-Как ви се струва присъствието на крайнодясната партия „Златна зора“ в парламента и с какво си обяснявате подкрепата на близо 7% от гръцките избиратели към радикалната десница?

- Когато в една страна водещата партия е комунистическа, а като идеология третата е фашистка, явно нещата не са добре в политически план. Като гледам с каква сила напират тези националистически движения и партии в цяла Европа, дори във Франция, Англия и Холандия, то опасността от тази зараза не трябва да се подценява. Никой не може да предвиди на къде ще се развият нещата и е много вероятно те да тласнат цяла Европа в една неблагоприятна посока, тъй като противоречието между севера и юга започва да се очертава: Северът е все по-малко склонен да плаща големите харчове на юга, а те от своя страна все по-малко са готови да се съгласят с второстепенната си роля. Явно че ЕС трябва да вземе спешни мерки и най-вече според мен много показателни ще бъдат резултатите от преговорите между ЕЦБ, ЕС, МВФ и Гърция. Ако тройката отстъпи, това ще бъде много лош пример. Дългът няма да се редуцира, а е по-логично да има други облекчения, за да може все пак в Гърция да се живее нормално.

-Кое от предизборните обещания на „СИРИЗА“ е най-вероятно да се осъществи в условията на парламентарно мнозинство?

- Ципрас трудно ще реализира своите популистки намерения да осигури веднага жилища на 25 000 бездомни, да увеличи заплатите и пенсиите. Той трудно ще осигури нужните средства за обявената преди изборите социална програма и в тази връзка може да се получи вариант като този на правителството на Орешарски у нас. Може след известно време да се върне „Нова Демокрация“, която все пак успя да овладее положението в Гърция и да направи тези неблагоприятни реформи. Много е важно да видим първо какво ще бъде правителството, защото Ципрас вчера обяви, че то ще има само 10 министри и в тази връзка важно е кой ще бъде финансов министър, защото все пак той ще води преговорите.

-Как ще се променят условията за нашите сънародници, които работят в Гърция?

- Виждам, че не се връщат тук. Явно гърците, въпреки кризата няма да почнат да берат портокали. Те явно имат големи резерви. Доста голяма число българи се трудят в Гърция. По техни данни над 70 000 наши сънародници са получили разрешително за работа , като една част от тях са сезонни работници. Българите често работят като берачи на портокали и маслини, а не липсват и такива, които изкарват прехраната си в туристическите курорти и строителството.

Коментари: 0