Туризъм, търговия и инфраструктура – решението на гръцката криза

Гръцката криза безспорно е най-актуалната и динамична тема в последните няколко месеца. За нея се изписаха многобройни статии, анализи и коментари, политици действаха и бездействаха, а медиите разкриха редица драматични житейски истории. 

В самата Гърция се сменяха правителства, затваряха се банки, имаше множество демонстрации и прояви на обществено недоволство, дори се организира референдум.    

Но какво би могло да извади южната ни съседка от финансовия колапс? Кои са нещата, които продължават да работят и да носят печалби, въпреки кризата? Те са 2 – търговията и туризма, като и за двете е важна добре изградената инфраструктура. А Гърция разполага с такава. 

Въпреки многобройните данни за неефективността на данъчната система, търговията и туризмът процъфтяват. Гърция се възползва перфектно от географското си положение и огромна брегова линия, за да печели от това. Пристанищата в Пирея (на главната снимка), Игуменица, Солун и Кавала реализират огромен товарооборот, а тези в Патра, Килини и Закинтос ежедневно превозват десетки хиляди пътници.

Туризмът – най-сигурният начин за печалба

Туризмът продължава „да дърпа“ страната и да й носи свежи приходи. Хотелите по курортите са пълни, баровете и таверните също, а островите се радват на посетители от цял свят – от Северна Америка, през Европа, та чак до такива от Далечния изток. Туристите са многобройни, те не са запознати с икономическите показатели на Гърция, но и не се интересуват от тях. Те просто са дошли да си похарчат парите и да си прекарат добре. А в южната ни съседка определено има условия и за двете.

„Броят на туристите през този сезон е горе-долу колкото през миналия. Руснаците са значително по-малко, което се дължи на обезценената им валута и визовия режим. Но има много повече румънци, италианци, поляци, скандинавци, дори българи“,казва Михалис Григоракис, капитан на един от големите и луксозни фериботи, пътуващи до йонийския остров Закинтос.

Ръководеният от него плавателен съд прави по няколко курса дневно до острова и превозва всичко – от тирове и автобуси до леки автомобили, велосипеди и пешеходци. Има и друг ферибот, превозващ само тирове и разнообразни стоки. 

На пристанищата в Закинтос на всеки час пристигат автобуси, пълни с организирани групи туристи. От тях те се прекачват на по-малки или по-големи круизни кораби, обикалящи морските забележителности на острова. 

Други пристигат с личните си автомобили и предпочитат по-малки лодки, където да са по-самостоятелни. Цените варират от 15 до 50 евро, в зависимост от размера на плавателния съд и уговорката. По-платежоспособните могат да наемат луксозна яхта или моторна лодка.

Популярни са и т.нар. водни таксита – корабчета, които тръгват на всеки час и превозват туристите на къси разстояния. Цената е 15 евро за двупосочно пътуване. Много туристи се възползват от тази сравнително евтина и удобна услуга и по водните таксита рядко остават празни места.

„Работим всеки ден от 9 до 20 ч. Има много туристи, които се возят при нас“, казва Василис, капитан на водно такси. 

Услугите, които предлага местният туризъм са разнообразни – морски разходки, гмуркане в заливи и пещери и наблюдаване на различни морски обитатели, еко туризъм и посещения на природни паркове, полети с малък самолет/хеликоптер, картинг, исторически и културни забележителности, таверни с традиционна фолклорна програма и др. От всички тях се печели добре.     

Инфраструктурата – пътят към успеха

Инфраструктурата в Гърция също е на ниво – по 670-километровата магистрала Egnatia Odos, свързваща адриатическото пристанище Игуменица с турската граница, ежедневно минават стотици тирове, натоварени с различни стоки и пътуващи между Средиземно море, Централна и Западна Европа и Турция и Близкия изток. Много от тях преминават и през България – през ГКПП Кулата и Дунав мост и се насочват към вътрешността на континента.

Въпреки разнообразния терен и релеф, през който преминава, самата магистрала е изградена перфектно – от качествения асфалт, през виадуктите, тунелите, отводнителните и укрепителни системи, та чак до кабинките, събиращи тол такси. В 330-километровия участък от Йоанина до Солун има 47 тунела с различна дължина, осигуряващи безпрепятствено и скоростно преминаване през хълмистия терен. 

В магистралата се включва трафикът от 3 големи пристанища – тези на Игуменица, Солун и Кавала. Районът, през който преминава тя, осигурява 1/3 от брутния национален продукт на Гърция.

А какво да кажем за моста при Патра, свързващ полуостров Пелопонес с Централна Гърция?

Говорейки за добрата гръцка транспортна инфраструктура, не бива да пропускаме и пътищата в по-малките населени места. Много от тях са изградени на сериозна надморска височина и осигуряват връзка с на пръв поглед недостъпни места. Някои от тези пътища са стръмни и тесни, но дупките отсъстват. Дори между маслиновите масиви във вътрешността на островите има асфалтирани пътища.

Пристанищата също са многобройни и добре уредени. Там могат да се видят от малки рибарски и туристически лодки до огромни фериботи и круизни кораби.

Също както в България, много от сградите, туристическите атракции и пътищата са изградени или ремонтирани с европейски пари. Но изглеждат доста по-качествени и трайни.   

Що се отнася до нагласата на гърците, те са спокойни. Въпреки увеличените данъци, малкият бизнес процъфтява, дошлите туристи осигуряват потребление на разнообразни стоки и услуги, а легловата база в хотелите е почти пълна. Средностатистическият грък сякаш не усеща кризата, той работи и създава работа и на други.