Турската лира отчете най-лошата година от две десетилетия

Турската лира отбеляза най-лошата си година, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган дойде на власт преди близо две десетилетия. А крахът продължи и в последния ден на старата година въпреки призива му турците да се доверят на неортодоксалната му политика за намаляване на лихвените проценти, която за момента само подсилва растящата инфлация, пише Reuters.

Лирата, която е най-лошо представящата се валута на развиващите се пазари през 2021 г., както и през последните няколко години, се обезцени с 44% спрямо долара през годината и 19% само през последната седмица.

Валутната криза се ускори през последните месеци, като разтърси цялата икономика, до голяма степен поради „новата икономическа програма“ на Ердоган, фокусирана върху износа и кредитите.

За да облекчи сътресенията, президентът разкри схема преди две седмици, в която държавата се ангажира да защитава от загуби конвертираните в местна валута депозити, което предизвика рязко покачване на лирата от 50% в рамките на няколко дни. И въпреки че Ердоган опита да представи този подем като резултат от предприетите политики, реално той струва много скъпо на централната банка, която се намеси на валутния пазар, изкупувайки лири срещу долари от резервите си.

В петък Ердоган, чийто рейтинг в социологическите проучвания се понижава преди изборите през 2023 г., пак призова турците да обърнат всичките си спестявания в лири и да прехвърлят златото си в банките, заявявайки, че нестабилността на пазара е до голяма степен под контрол.

„Докато не приемем собствените си пари като еталон, ние сме обречени да потъваме. Турската лира, нашите пари, това е, с което ще продължим напред. Не с тази чужда валута“, каза той пред бизнес група.

„Водихме битката да спасим икономиката от цикъла на високи лихвени проценти и висока инфлация“, каза той, повтаряйки неортодоксалното си мнение, че високите лихви вдигат цените.

В отговор лирата отслабна до 13.63 за долар, преди да се възстанови и да приключи деня около 13.1875 за долар.

Валутната криза, втората от 2018 г. насам, силно ерозира спестяванията и печалбите на турците, а огромната нестабилност промени бюджетите и бъдещите планове на домакинствата и бизнеса.

Лирата се понижи от 18.4 до 10.25 спрямо долара през последните две седмици, превръщайки 2021 г. в най-лошата от 2001 г. насам. Преди 20 години кризата в Турция отново беше много голяма и само намесата на Международния валутен фонд (МВФ) я спря.

Партията на Ердоган започна да управлява през 2002 г. и страната беше в подем до 2013 г., когато показателите за просперитет, равенство и заетост на турците започнаха да намаляват.

Нарастваща инфлация

Валутният срив сега беше предизвикан от намаляването на лихвите с 500 базисни пункта от септември досега, падайки д 14%. Всичко това се случи под натиска на Ердоган, който назначи нов управител на централната банка през март, а оттогава смени и голяма част от нейното ръководство.

Икономисти и бивши централни банкери нарекоха свалянето на основната лихва безразсъдно, като се има предвид, че инфлацията се очаква да достигне 30% през декември именно поради поевтиняването на лирата. Goldman Sachs очаква инфлацията да достигне 40% до средата на 2022 г.

Новата депозитна схема на Ердоган има за цел да обърне тенденцията за доларизация. Държавата се ангажира да покрива разликата между лихвите по депозитите и валутния курс.

Марек Дримал от Societe Generale каза, че това е осигурило известна подкрепа, въпреки че „участниците на пазара имат нужда да видят осезаеми стъпки за справяне с основните проблеми в икономиката“.

Много икономисти предупреждават, че ако лирата продължи да се обезценява, схемата може допълнително да разпали инфлацията и да увеличи фискалната тежест за държавата.

Някои политически анализатори казват, че Ердоган залага, че защитата на депозитите, заедно с 50% увеличение на минималната работна заплата, ще спре спада в рейтинга му в социологическите проучвания и ще открие възможност за предсрочни избори.

Защита на спестяванията

Министърът на финансите Нуреддин Небати каза по-рано през седмицата, че доларите, притежавани от фирмите и гражданите са намалели, но официалните данни показват, че местните активи в твърда валута, включително на компаниите, са се повишили до рекордните 238.97 милиарда долара миналата седмица.

В същото време нетните наличности в чуждестранна валута на централната банка – нейният ефективен буфер срещу финансова криза – са паднали до дъно, невиждано от почти две десетилетия – от 8.63 милиарда долара.

Централната банка разкри пет директни интервенции в подкрепа на лирата в началото на декември, включително повече от 2 млрд. долара в първите три опита да повлияе на пазарите. Тя не е обявила нищо, откакто схемата за антидоларизация беше разкрита на 20 декември, въпреки че спадането на резервите ѝ сигнализира, че е използвала 8 млрд. долара в допълнителни държавни интервенции, според банкери и други експерти.

Икономическата политика на Ердоган изпрати реалната доходност дълбоко в отрицателна територия и представлява червен флаг за чуждестранните инвеститори, които бягат от Турция през последните пет години – период, в който лирата е загубила около три четвърти от стойността си.