Учителската професия все още е престижна и уважавана

Четенето на книги няма да изчезне, променя се начинът, по който го комуникираме

Съвременните будители

Учителската професия все още е престижна и уважавана

Богдана Денчева е само на 27 години и вече преподава английски език на учениците от 3-ти, 9-ти, 11-ти и 12-ти клас на СОУ "Христо Смирненски" в Стара Загора. От септември тя е част от програмата "Заедно в час". Преди да се посвети на децата, Богдана се занимава с реклама. Тя е завършила "Връзки с обществеността" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а преди това е учила в Гимназия за чужди езици "Екзарх Йосиф I" в град Ловеч. 

Предлагаме ви една различна гледна точка за българското училище днес - такова каквото го вижда 27-годишната Богдана. Ето какво каза тя за Economic.bg по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 

- С  какво е по-различно обучението от учители на „Заедно в час” и на какви изисквания трябва да отговаря един човек, за да стане учител към програмата?

Учителите на „Заедно в час“ се обучават по международния модел „Преподавай като лидер“ и създават холистична визия за класната стая с цел всеки ученик да осъществи пълния си потенциал, каквато е целта на всички учители в системата на образованието. Кандидатите преминават през 3 етапа на подбор, като не е задължително да имат педагогическа правоспособност, защото я придобиват в последствие в университета партньор на програмата. Предимство имат хората, които разбират и анализират причините за неравния достъп до образование и са готови да работят за успеха на всяко дете с желанието за постоянно учене и подобряване на ефективността.

- Какво е мнението ти за последните промени в учебните програми? Ще променят ли качеството на образованието и ще върнат ли децата, напуснали образователната система, обратно в класните стаи?

Отпадането на някои теми от предметите ще даде повече автономност на учителите да планират сами програмата си спрямо конкретния контекст и клас. Това е позитивно, защото учениците имат шанс да получат диференциран достъп до едно и също предметно знание и да успяват заедно.

- Как обучението в училище може да стане по-адекватно, така че да отговаря на изискванията на бизнеса? Какво, според теб, липсва на средното ни образование?

Важно и все по-спешно е паралелно с предметното знание да развиваме умения за работа в 21 век. Звучи като най-лесното нещо на света: просто да разместиш децата по чиновете, за да работят в група (умение за работа в екип), или да си кажеш, че те така или иначе са дигиталното поколение (умението дигитална грамотност), но от личен опит мога да кажа, че и двете неща могат да бъдат сред най-големите предизвикателства в класната стая. Тези умения са ключови, защото ни помагат да прилагаме предметното знание на практика в живота после. 

Има ученици, които овладяват учебните цели перфектно, но им липсва увереност да комуникират това, което в живота е равно на това да използваш силните си страни при интервю за работа. Има ученици, които четат текста, но не го разбират и за тях интернет не е пълен с възможности, ако на практика ти е трудно да отсееш най-достоверната информация от резултатите в Google.  Заради всички тези деца и тяхната бъдеща реализация в свят, в който ще е важно не какво знаеш, а какво можеш, сме длъжни да сме комбинативни, когато планираме целенасочено.

- Как държавата може да мотивира младите хора да изберат учителската професия? Ниското заплащане ли е основният проблем за липсата на кадри в средното образование?

С фокус върху позитивните примери и с търсене на връзката между образованието и икономиката. Заплащането е една от възможните бариери, другата е предубеждението, че не можеш да си гъвкав в подходите си в система с установени традиции и правила.

- Как виждаш учителската професия след 10 години, когато се очаква 50% от учителите, които преподават в момента, да се пенсионират?

Виждам тези работни места, заети от млади хора с мисия, и все повече експерти в качеството им на партньори от различни сектори – правителствен, неправителствен, образователен, бизнес. Всички те да търсят заедно решения с ясната представа, че ни чака много работа.

- Какво те мотивира да станеш учител и престижна ли е тази професия днес?

Мотивира ме уникалната възможност да помогна на някого да научи как да мисли, а не какво да мисли. За мен учителската професия е престижна: реакциите, които наблюдавам, когато кажа, че съм учител, са позитивни, а успехите на учениците ми ме правят най-гордия човек на света.

- Какъв трябва да е съвременният учител и каква трябва да е неговата мисия? А ти самата, ще продължиш ли да преподаваш след края на програмата „Заедно в час”?

Той трябва да е саморефлективен и да търси причините за неуспехите в себе си, а не в децата. Съвременният учител трябва да диференцира, но да не разделя. И да се усмихва! И да, бих продължила да преподавам, защото вярвам, че и аз, и учениците ми ще можем да извлечем максимума от това общо преживяване.

- Какво се стремиш да преподаваш в класната стая? А ти самата какво научи от преподаването?

Старая се да бъда ролеви модел за тях с всяка дума и жест: как изглеждам, какво обещавам, че ще направя и в какъв срок, как поправям собствените си грешки. Стремя се те да са на сцената и да опитват неща, а аз да съм най-подкрепящият им фен в публиката. Научих, че децата ти се доверяват повече, когато сте равни в отговорността да планирате заедно каква да бъде крайната ви цел и как да стигнете до нея.

- Има ли разлика във възприятията на съвременните деца и тези от преди 10 години например, когато ти самата си била ученичка? Какъв, според теб, трябва да е подходът към тях?

Децата и тогава, и сега имат нужда от пространство и възможности да си обяснят думите (теорията) чрез действия. Единственото, което ми се струва по-ново, е че са една идея по-нетърпеливи, затова се мобилизират светкавично, когато искат да спечелят играта на всяка цена. Но причината за това е съвременното общество, което очаква от тях да са успешни от по-ранна възраст.

- Имаш ли наблюдения от какво се интересуват децата, родени в ерата на компютрите и смартфоните и по какъв начин те могат да бъдат мотивирани да четат повече книги?

Интересуват се от всичко, което ги заобикаля, и са много чувствителни към всяка социална промяна. А боравенето им с информация за различните трендове от света на спорта, модата, музиката, киното им помагат да получат одобрението на околните, което е важно за тях. Четенето на книги няма да изчезне, променя се начинът, по който го комуникираме: като развиване на въображение, което е свързано с предприемачеството, като изследователска дейност или фитнес за ума, с които развиваме други умения.  

Коментари: 0