10 удивителни призрачни града (галерия)

Някои от тях може да са ви познати от хитови филми

10 удивителни призрачни града (галерия)

Снимка: Wikipedia

Независимо дали в резултат на ядрена катастрофа, война или ерозия, или може би дори упадъка на някоя индустрия или империя, много градове по света биват изоставени. Понякога буквално за една нощ.

Да опознаете тези места е начин да разберете глобалната история на човечеството.

Ако някой от тези градове ви изглежда познат, то е защото някои от тях са били използвани за снимки в популярни филми.

Вижте 10 призрачни градове по целия свят:

1. Остров Хашима, Япония


Хашима е изоставен остров, разположен на около 15 км югозападно от град Нагасаки, префектура Нагасаки, Япония. Наричан е още Гунканжима (буквално "Боен кораб"), поради формата си, наподобяващ боен кораб от морето. Известен е с изоставените си бетонни постройки и стена, опасваща острова.  Днес той е туристическа атракция.

Островът е бил заселен през 1887 г., след като през 1810 г. там са открити залежи на каменни въглища. С цел добиване и транспортиране на въглища по-късно, островът бива изкуствено разширен. През 1890 г. Мицубиши закупува острова и започва изграждането на жилищни блокове, както и на бетонни стени, които да пазят острова от морските вълни и тайфуни. До 30-те години на 20 век Хашима вече се превръща в значителен индустриален център, с няколко въглищни мини и военни заводи.

Нарастването на петролната индустрия през 60-те години бързо започва да измества въглищата и добивът им вече не изгоден. Мицубиши взема решение да затвори мините през 1974 г. За няколко седмици целият остров е опразнен, а жителите оставят много от вещите си там. С цел да предотврати грабежи, правителството на Япония забранява свободния достъп до острова.

2. Крако, Италия


Това село в провинция Матера  е сцена за снимките на доста италиански и американски филми, включително „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, „Христос се спря в Еболи“ на Франческо Рози и „Спектър на утехата“ на Марк Форстър.

Масивна имиграция в Северна Америка през 20-те години на 20-ти век, последвана от свлачище, наводнение и земетресение през този век, води до евакуация на населението и до  1980 г. селото остава без жители.

3. Таверга, Либия


Преди седем години този град става призрачен, след като жителите му са разселени в резултат на либийската гражданска война през 2011 г. Докато 40 000 души наричат Таверга свой дом, този брой пада само до 250 обитатели на палатки в съседен град.

4. Хъмбърстоун, Чили


Обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, животът в този град в пустинята Атакама, който някога е имал 3500 жители, е спрял, когато в средата на миналия век се преустановява добивът на калиев нитрат (наричан още селитра, използван за направата на барут). Между 1880 и 1930 г. голяма част от световното предлагане идва оттук и се смята за огромен износ.

5. Манду, Индия


Навремето център на монголската империя, този град не процъфтява през последните 400 години. Той е основана през 1526 година. И постройките в него стоят и до днес, така че явно са строени много добре, за да оцелеят. Тук ще намерите най-старата мраморна сграда в Индия, например.

6. Вароша, Кипър


Вароша днес е град-призрак в Кипър, но в миналото е бил квартал на Фамагуста. Преди окупацията от Турция през 1974 г. e модерен туристически курорт. В наши дни достъпът до Вароша е забранен и градът продължава да е ненаселен.

Де факто е под контрола на непризнатата Севернокипърска турска република.

През 70–те години на 20 век, Вароша е водещата туристическа дестинация в Кипър. Строят се много нови сгради и хотели. Добива широка популярност и е посещаван от знаменитостите Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън, Ракел Уелч и Бриджит Бардо.

На 20 юли 1974 г. турските войски дебаркират на острова и населението напуска Вароша, часове преди двете армии да се срещнат. Те се заселват предимно в Паралимни, Дериния и Ларнака. Именно Паралимни днес де факто е окръжен център на окръг Фамагуста. Когато турската армия придобива контрол над територията, тя го огражда и оттогава не се допуска никого, с изключение на турски военни и персонала на ООН. Хората, живеещи във Вароша се надяват да се върнат в дома си, когато ситуацията се успокои, но това така и не се случва. Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН от 1984 г., разпорежда Вароша да бъде предаден на администрацията на ООН.

В наши дни, вследствие на изоставянето, постройките продължават да се разпадат. Тревата е избуяла в района, като металите са корозирали, а прозорците са изпочупени. Морски костенурки са наблюдавани да гнездят на безлюдните плажове.

7. Балестрино, Италия


Независимо от невероятно красивите си сгради, които все още не са разрушени от времето и природните явления, ще са необходими много пари за възстановяването на този италиански град на 40 мили южно от Генуа. Тук живеят само около 600 души. Всички останали избягали през 50-те години на миналия век - поради сериозната заплаха от свлачища и ерозия на крайбрежието.

8. Припят, Украйна


Ядрената катастрофа в Чернобил от 1986 г. е и краят на този украински град. Той се намира само на 3 км. от ядрената централа и цялото население е евакуирано. Много от жителите страдат от остра радиационна болест в резултат на излагане на високи нива на радиация по време на аварията.

Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века. Според учените ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.

9. Плимът, Монсерат


Плимът е административен център на отвъдморската територия на Великобритания Монсерат.

През юли 1995 г. вулканът Суфриер произвежда серия от мощни изригвания, в резултат на което лава и пепел покрили големи пространства в южната част на острова, включително и град Плимът. Това поставя в опасност близо 4-хилядното му население. На 21 август 1995 г. вулканична пепел обсипва Плимът, а през декември жителите му са евакуирани. Няколко месеца след това им било разрешено да се завърнат по домовете си.

На 25 юни 1997 г. обаче при мощно изригване на вулкана загиват 19 души. Пирокластичният поток почти достига до летището. Градът отново е евакуиран. В периода между 4 - 8 август още няколко изригвания разрушават 80% от столицата на острова. Градът бива погребан от слой пепел с дебелина 1-4 м. За разчистването му са били нужни булдозери и ред други технически и физически ресурси, а това се оказва твърде скъпо за жителите на острова. Градът бил окончателно напуснат, а южната част на острова бива обявена за закрит район. Повече от две трети напуска острова. Правителството на Монсерат се измества в Брейдс, но Плимът и днес остава де юре столица на острова.

10. Каякьой, Турция


Издигнати върху хълм, сградите на Каякьой са построени в гръцки стил и в тях са живели гърци християни през 18-и век. Когато 2 милиона гърци, живеещи в Турция, били принудени да напуснат страната през 1922 г., по време на Гръцко-турската война, градът се опразва. След това тук е разселено турско население. През 1957 г. Каякьой опустял окончателно, след като земетресение с магнитуд 7,1 унищожил повечето сгради в града. Днес мястото остава пусто, но е запазено като музей и исторически паметник. Това го прави атрактивна туристическа дестинация за хората, решили да посетят региона.

Може да разпознаете някои места от филма The Water Diviner с Ръсел Кроу от 2014 г.

Коментари: 0